Както мнозина се досещат, велосипедните каски са създадени с една единствена цел – да предпазят безценните ни кратуни от наранявания в случай на неприятен велосипеден инцидент.
Усъвършенстването на този елемент от екипировката започва още от 70-те години на миналия век и към днешна дата смело можем да твърдим, че научно-техническия прогрес е допринесъл много в развитието на въпросния аксесоар. А, основните направления, по които се работи са намаляване на теглото, по-добра вентилация и набор от размери a.k.a. за всяко канче – похлупаче.
Обикновено велосипедните каски се изработват от дебел защитен слой от пенополистирол или друг подобен материал, макар да съществуват опити и за направата на подобен слой от полиуретанова пяна и обработен картон.
Защитният слой е покрит с тънък “капак”, изработен от различни пластмаси, чиято цел е да предпазва пенополистироловата сърцевина от ежедневни външния влияния. При някои каски, за по-добра защита, се използва вътрешен скелет или по-плътен слой пластмаса, който обаче слага допълнително тегло върху раменете на ездача.
За да бъде пусната на пазара една каска бива тествана за здравина и сертифицирана, като доказателство, че е годна да се справи с отговорната си задача.
Ето какви са характеристиките на една читава каска и по какви критерии се сертифицира:
Размерът
За да си върши работата както трябва, една каска трябва да е с точния размер и да приляга плътно по главата, но без да създава натиск или дискомфорт на никакви места. Повечето модели позволяват допълнително регулиране по хоризонталната и вертикалната ос на така наречената глава на колоездач, посредством ремъци и механизъм за пристягане.
Защо такава фина калибровка е важна? Ако една каска не приляга добре по главата е твърде вероятно при евентуален инцидент главата да предпази, своевременно изместилата се каската, а не обратното. Също така каска с по-голям размер постоянно ще танцува върху главата ви и дори е вероятно самата тя да се превърне в предпоставка за ПТП, закривайки очите ви в неподходящ момент. По-малката каска пък няма да легне по оптималния, предвиден от производителите начин и няма да защити безценната част от тялото ви, така както се очаква.
Материалите
Както вече отбелязахме повечето каски се правят от експандиран полистирен или пенополистирен и са защитени с външна поликарбонатна черупка. При някои модели обаче се срещат и по-екзотични решения за черупката, която е изработена от въглеродни влакна или фибростъкло.
Комбинацията полистирен + поликарбонат предлага много добри защитни свойства и ниско тегло. Полистиренът обаче предлага еднократна защита при удар. Твърдата външна черупка го прави по-издръжлив, но той е проектиран да се деформира трайно след падане и в този смисъл при повторен удар ще има по-ниски защитни характеристики.
Друг често срещан материал е експандираният полипропилен. Той е по-тежък, но и по-еластичен от полистирена и спокойно може да изтърпи няколко по-леки падания преди да ви предаде окончателно. От този материал обикновено се правят ендуро и даунхил каските.
Стандарти и сертификати
В Европейския съюз всички видове каски са длъжни да съответстват на стандарта EN1078, който изисква шлемът да е в състояние да защити собственика си при скорост на падане между 5,42 и 5,52 м/с. F1952 – 15 е американски стандарт, но е релевантен като стандарт за даунхил каските. Един нов стандарт е датският NTA8776, който определя изискванията за здравина към каските за електрическите велосипеди.
Множество различни институти за тестване и нотифицирани органи извършват изпитания за сертифициране на шлемове, съгласно европейските, американските стандарти и др.
Тестовете за безопасност
При европейския стандарт EN1078 тестовете се провеждат спрямо 8 различни форми на главата и са съобразени с размерите на всеки конкретен модел каска. Изпитанията включват различни фактори като гладък и неравен терен, екстремни метеорологични условия – студено (излагане на -20 градуса за 4 до 6 часа), горещо (излагане на +50 градуса за 4 до 6 часа) и дори подлагането на изкуствено стареене (4 до 6 часа пръскане с темперирана вода със скорост от 1 литър на минута и ултравиолетово облъчване със 125-ватова кварцова лампа за 48 часа, разположена на 250 мм от каската).
Допълнително на тестове се подлагат презрамките и катарамите, за да бъде сигурно, че материалът, от който са направени е достатъчно здрав или че каската няма да се върти около главата. Също така използваните материали се проверяват за вредни вещества.
Информация за това какъв сертификат притежава дадена каска обикновено може да се намери от вътрешната ѝ страна, но също така върху нейния етикет или кутия.
Удароустойчивост
Случва се при падане каската да поеме удар, но визуално да няма повреда по нея. Трянба ли въпреки това да я сменим с нова? В голяма степен това зависи от вида каска и материала, от който е направена. Тези изработени от експандиран полипропилен могат да се справят с повтарящи се удари и да бъдат използвани повторно, за разлика от тези, направени от експандиран полистирен, които са разчетени да поемат еднократен удар. Без значение от кой тип е каската ви обаче е необходимо редовно да следите за поява на признаци на повреда.
Годно до:
Каква е продължителността на живота на една здрава каска? Както винаги, колкото по-добре се грижите за екипировката си, толкова по-дълъг ще е животът ѝ. При правилно отношение една каска може да ви служи дълги години. Въпреки това повечето производители препоръчват смяна на всеки 3-4 години с оглед износването при употреба (нараняване при транспортиране в багажник, драскотини от клони и др., изпускания…).
