Връщаме се до 1955-та година, за да проследим първото изкачване на третия по височина връх в света – Кангчендзьонга. То е осъществено на 25-и май от Джо Браун и Джордж Банд.
Британците са били част от експедиция, която се е състояла от общо 9 алпинисти. Ден след тях, на 26-и май 1955 г., още двама членове на групата също достигат успешно 8586-метровия връх.
Маршрутът
Общо 4 са маршрутите, по които може да се достигне до третия по височина връх в света. Три от тях са на територията на Непал – югозападният, северозападният и североизточният. А към четвъртия трябва да се подходи от североизточния индийски щат Сикким. Британците осъществяват своята експедиция от югозапад.
Катерачната активност по единствения маршрут, който не е на територията на Непал, показва, че е един от най-трудните. Само три експедиции в историята са преминавали успешно по него. Това е една от причините през 2000 г. Индия да забрани изкачването на върха от нейна територия.
Свещеният връх
Друг важен момент, който отбелязваме, когато става въпрос за достигането до Кангчендзьонга, е, че върхът е свещен за местните жители на Сикким. Според тях последните няколко метра от върха трябва да останат „неопетнени“. Затова всеки, който се отправи към него, трябва да спазва традицията и да почита вярванията им, като наистина не ги пристъпва.
Дом на богиня
Интересна част от историята на осемхилядника е, че до него са достигали успешно само четири дами. Има поверие, което гласи, че Кангчендзьонга е дом на богиня, която не позволява на други жени да стъпват на него. Българката Йорданка Димитрова също прави опит да изкачи третия по височина връх в света, но загива под него. Ванда Руткевич също остава завинаги в планината, именно в подножието на Кангчендзьонга.
Вижте още: Историята на третия по височина връх в света
Вижте интервю с Джо Браун:
