Запознайте се с Владимир Кривцов, когото нищо на света не може да го спре да кара колело, независимо, дали е лете или зиме.
Здравей, представи се с няколко думи.
Казвам се Владо, незавършен екстремист. Постоянно има място за развитие, винаги имам идеи за бъдещето. Нивото, което наричам „екстремно”, с времето се вдига и нещата, които правя, изглеждат все по-откачени. Изпитвам и страх, но чак когато усетя опасност за здравето или живота си.
Занимаваш ли се със зимни спортове – ски/сноуборд?
Преди „сериозното” захващане с байка бяха ските – научих се да се пързалям сам, имах години с много силни сезони, но стигнах до едно ниво, над което не ме привличаше да се развивам – рискът нараства сериозно. Един от големите ми страхове са лавините, а само в лавиноопасни терени или в гори ми е приятно карането на ски.
Как ти дойде идеята за скибайк?
Преди няколко години случайно попаднах в интернет на клипове с това возило. Намерих и производител, но цената беше висока, а и нямах представа дали ще ми бъде забавно. Три години по-късно видях скибайк на писта на Боровец! Без никакво колебание поисках да го пробвам и оттук започна всичко.
Всеки ли може да си сглоби скибайк и какво е необходимо?
Всеки, който наистина има желание. Необходими са куп инструменти, изпълнението трябва да е доста добро. Материалът е дуралуминий. Нужна е тръба, в която лягат лагерите, а в тях влизат оригинални оси за колело. Образува се триъгълник (без основа), стените на който се огъват навън чрез нагряване, така че сглобката да легне върху ската. Трябват и две ски между 90 и 110 см.
Какво е усещането от карането на скибайк спрямо карането на ски?
При ските вибрациите и скоковете се поемат най-вече от бедрата. Колената са под голям стрес.
При скибайка неравностите се поемат от целите крака. Ако има окачване, байкът поема и по-големите удари, като например при приземяване на равно след скок отвисоко. Скибайкът може да бъде и много бърз, но само на празна писта, иначе е опасно. Определено е по-забавен и предизвикателен. Оказа се, че и в дълбок мек сняг се кара добре, но за там ските и бордът са сила.
А спрямо карането на колело?
При малки наклони усещането е много близко до това на колело. При скокове обаче се чувствам като астероид – ако не излетя правилно, липсващият жиро ефект от гумите на колелото ме оставя да летя почти безконтролно във въздуха.
Как се спира с това чудо – има ли спирачки?
Спирането става подобно на ските – задната ска се извърта перпендикулярно на наклона, предната управлява ъгъла на задната и кантът на ските ни забавя. Вътрешният крак може да се плъзга леко по пистата за баланс, особено при по-голям наклон или скорост.
Каква е максималната скорост, която си развивал?
99.5 км/ч, засечено с GPS. Разбира се, след големия наклон имаше много дълга равна част. Въпреки всичко, след всеки опит целият трепериш от адреналин.
Опасно ли да се кара скибайк?
Опасно е, ако не наблюдаваш какво се случва около теб. Това, че карам бързо, не е непременно показател за лудост. Досега не съм отвял никого по пистите и никой не се е оплакал, че карам опасно.
Как стои въпросът с фрийрайда?
Първият ми сериозен фрийрайд беше през 2010 на Безбог. Имаше 60 см пудра, а аз не носех ски и се принудих да опитам. Пистата не ме привличаше, а и от лятото имах добра представа за гората. Дълбокият сняг там ме забавяше достатъчно и можех да карам почти отвесно по наклона. В края на сезона, когато снегът натежава, байкът се справя по невероятен начин – сам си образува виражи в завоите. Снегът не може да „захапе” ските като в коловоз, което е проблем за другите и те избягват тези терени.
Какви са добрите условия за каране на скибайк?
Най-добрите условия, особено за учене, са при много високи температури – снегът става кишав и предвидим, може да се кара доста спокойно, без да се пуска крак за баланс. Тогава контролът е пълен. А и малко хора карат на такива условия, което прави деня още по-приятен. Напоследък лошите условия за скиорите са добри за мен. Например писта на бабуни – окачването позволява каране на висока скорост и скокове от тях. Замръзнала писта с „ребра” от машините не е добра идея. Черните писти също не са приятни за каране, макар че са възможни.
Каква е маневреността на скибайка?
Не много висока, но се свиква. Ските след това изглеждат напълно безинтересни на писта – твърде лесни за каране.
А как стои въпросът с паданията?
Само при големи скокове има сериозна опасност от травми, поради нестабилността на скибайка във въздуха. Малка компенсация е това, че много по-трудно може да стане „човка”, дори колелото да гледа директно надолу при приземяването. Всеки път съм задължително с шлем. Наколенките са важни, останалото е въпрос на лични предпочитания.
Може да видите много повече от снимките на Петър Савов на www.peters-photo.net
