Едно от явленията, което се случва на голяма надморска височина, са халюцинациите. Голяма част от алпинистите, които са успели да преодолеят бариерата 7000 м, споделят, че по-нататъшното им изкачване е било съпроводено от височинна психоза. А психозата е именно състояние, което в същността си е загуба на връзка с реалността.
Височинната болест също е характерна за подобни места. Появата на халюцинации обаче не винаги се обвързва с нея. Тоест, възможно е да се появи само едно от двете. По тази причина и двете състояния са отделни едно от друго като обекти на проучвания.
Основният въпрос е: защо се появяват халюцинации?
Едно от основните и най-честите обяснения е липсата на кислород. Според проучвания халюцинации могат да се появят и заради отток на мозъка. И въпреки това, тези състояния и до днес остават не изцяло разгадана мистерия и продължават да предизвикват интерес.
Какви са те в своята същност?
Много алпинисти губят представа за реалността и това ги кара да виждат несъществуващи хора, които им помагат да намерят правилния път. Има и случаи обаче, когато въздействието на психозата може да подтикне човек да върши и опасни неща, които да рискуват живота му.
Един от примерите за това е злощастното стечение на обстоятелствата при второто зимно изкачване на Нанга Парбат, което доведе и до спасителна операция. Когато Елизабет Револ изпраща съобщения за помощ, спасителите и казват, че трябва да остави партньора си Томаш Мацкиевич и да продължи надолу. Самата тя си мисли, че бързо ще дойде моментът, в който ще бъде спасена. Затова тръгва без палатка и спален чувал. Това я принуждава да прекара нощта в ледена цепнатина. Когато влиза в нея, се появява именно моментът на халюцинации. Елизабет „вижда“ хора, които й носят топъл чай и решава, че трябва да им даде обувките си, в знак на благодарност. Тя прекарва 5 часа боса, което довежда до измръзване на долните й крайници.
А колко време траят халюцинациите?
Най-често психозата изчезва след няколко часа или дни.
