Една от специалните години за българския туризъм и в частност планинарството е далечната 1895. Още тогава у Алеко Константинов гори искра, която го кара да иска да се свърже с природата. Тази искра разгаря огън и се повява първият Клуб на българските туристи. През 1895 г. се осъществява и едно от най-важните събития, които са предпоставка за създаване на туристическото движение. Вестник „Знаме“ е трибуната на Алеко, където той приканва всички софиянци да тръгнат по неотъпканите пътеки на Витоша и да изкачат заедно най-високия й връх – Черни връх.
300 адвокати, учители, чиновници по пътеките на Витоша
Резултатът не закъснява. Над 300 души поемат към Черни връх в последните дни на август. Сред тях са били самият Алеко и Иван Вазов. Голямата група се разделя на две – едната половина минава през с. Бистрица, а другата през Драгалевци. Изкачването се осъществява през нощта.
Един от основните въпроси е колко подготвени за планината са били тези хора. Те осветяват пътя си с факли. А отговор за екпировката дава следващата снимка. Тя ясно онагледява, че тогава всъщност екипировката са били всекидневните градски дрехи.
В брой 8 на списание „Български турист“ от 1935 г. авторът Александър Божинов пише: „Туристическа екипировка тогава не съществуваше: нямаше гащета, нямаше специални туристически обуща, нямаше и торби за гърба. Всеки си носеше провизията в каквото попаднало – чантичка, кошничка, вързопче, бохчичка, а други просто из джобовете си…“
