Маршрутът Ком-Емине е емблематичен. Освен че е най-дългият пешеходен в страната ни, той е единственият, свързващ двата края на родината ни – романтичен факт сам по себе си. И въпреки че Ком-Емине е бил преминаван от туристи и спортисти хиляди пъти в миналото, интересът към него се засили значително през последните няколко години. Погледите на мнозина се насочиха към старопланинския маршрут през 2014, когато Кирил Николов–Дизела направи първия си опит да подобри тогавашния рекорд за най-бързо преминаване. Не му се получи от първия път, но само година по-късно рекордът беше факт, а медиите отразиха темата с неочаквано настървение. През 2017 нещата ескалираха истински. Множество спортисти навлязоха в Балкана – повечето от тях в преследване на нови Ком-Емине рекорди. Какво обаче се намира отвъд спортната романтика и впечатляващите резултати, ни разказва Димитър Димитров от XCoSports България – човек, отлично запознат както с голяма част от бегачите тук, така и с особеностите на Ком-Емине.
Маршрутът
Ком-Емине всъщност е достъпен маршрут, който позволява да бъде изминат както пеша, така и с колело, мотор, джип, дори парапланер. Възраждането на интереса към него е очаквано и обяснимо, и макар в средите да се срещат твърдения, че Ком-Емине вече е изхабен или прекалено използван с цел постижения, според Димитър бъдещото развитие на аутдор културата у нас може да доведе до още по-голям интерес и още по-интересни преминавания (например през зимата или по въздух). За да продължава да се развива културата обаче, обръщаме поглед към досегашните преминавания на Ком-Емине и поуките, които можем да извлечем от тях.
GPS трак, възможност за онлайн проследяване и спазване на трасето за пешеходно преминаване са някои от задължителните критерии за валиден рекорд. През годините маршрутът от връх Ком до нос Емине е претърпял своите изменения (някои части са непроходими заради растителност, на други места има заграждения и частни имоти), но за да има истински рекорд, спортистите трябва да се съобразят и с маршрут, по който е поставен предишния рекорд. „Винаги може да се наложи нещо да се заобиколи, да се промени, но е добре да се използва същия маршрут”, обяснява Димитров. „В момента маршрутът, по който има рекорд, е този, по който мина Дизела. Мисля, че същото важи и за колелата – ако става въпрос за подобряване на рекорди, всеки следващ би трябвало да се движи по същото трасе, по което се е движил предишният спортист.“
„По мои наблюдения, всички, които бягаха тази година по Ком-Емине, минаха по маршрута на Дизела. Антония Григорова със сигурност бяга по него. С някои малки отклонения, които са нормални, а дори на места е направила преминаването си по-трудно. Мисля, че Божо също използва същия маршрут, защото той и екипа се консултираха с нас. Всъщност по Ком-Емине има няколко спорни момента – около Мургаш, около Котел и около Риш. Ако там бегачите минат по маршрута на колоездачите, биха могли да спестят цял час.“
Преди и днес
Друг спор, разразяващ се социалните мрежи, е доколко преди години преминаването на Ком-Емине е било по-трудно. „Много спорен момент. По трасето има хижи, които някога са работили, но сега не. Едно време трасето е било по-утъпкано, отколкото днес. Тогава е било и много по-добре маркирано, а сега е не особено добре поддържано. От друга страна, тогава пък им се е налагало да ходят до някои хижи, за да се подкрепят там, а след това да се върнат (което удължава дължината на изминатото разстояние). Екипировката днес, разбира се, е много, много по-добра. Същото може да се каже и за храната. Не виждам обаче реална причина, заради която да кажем, че някога е било много по-трудно.“
Допинг
Ако Ком-Емине увеличава популярността си с всяка изминала година, а борбата за рекорди по маршрута се ожесточава, трябва ли атлетите да се поставят под допинг контрол? Вероятно да, защото допинг контролът е практика, която демонстрира развитието на отделните спортове и израстването им до по-професионално ниво.
„Допинг контролът би трябвало да се възприеме като модел на поведение. Той е важен, защото в момента голяма част от аутдор и адвенчър спортовете в България съществуват в сива зона. Ние си мислим, че няма проблем с допинга, само защото не осъществяваме контрол. Всъщност, проблем има и той е във всички спортове – в маратоните, ултрамаратоните, скайрънинга. И не само у нас.“ Но дали някога по Ком-Емине, е поставен опит за рекорд с помощта на неразрешени средства, може да бъде обявено единствено от Световната антидопингова асоциация. „До момента единствено по време на преминаването на маршрута от Дизела имаше представител на Асоциацията, който можеше да направи проба. Според мен всички трябва да го правят, защото можем да вземем пример от много други спортове, които бяха разрушени в съзнанията на хората, поради липса на доверие в тях. Всеки, който подхожда към този рекорд, би трябвало да има желанието да направи допинг тест.“
Има два варианта Антидопинговата асоциация да направи свой тест – когато събитието е с обществена важност и Асоциацията вземе решение да осъществи тестовете сама, или когато неин представител бъде повикан от конкретен атлет и/или неговия екип. Във втория случай трябва да се има предвид, че е необходимо заплащане на такса за осъществяване на проверката. „Ако Антидопинговата асоциация разбере, че нещо е достатъчно важно, както в случая с Ком-Емине, те биха могли да предизвикат проверка. Така беше при опита на Дизела – сами дойдоха да проверят.“
Коментарът по темата е част от брой Есен на списанние 360°. В продължението му разглеждаме въпросите за поддържащите екипи, недоспиването, пейсърите и търсим възможно решение на евентуалните проблеми.
