Финансов анализатор, планински водач, рекордьор по българската част от Е4… Накратко обаче всички го наричат Боян. Преди няколко дни ви съобщихме, че един амбициозен проект вече е факт. 5 планини за 5 дни всъщност се превърнаха в 5 планини за 2 дни 22 часа и 44 минути. Главният герой – Боян, успя да сътвори нещо, което и той самият не е очаквал. Точно затова решихме и ние да се изправим пред предизвикателство (или поне пред човекът, който го изпълни), а крайният резултат да е едно НЕчовешко интервю, в което той да ни разкаже за всичките си впечатления по Е4. Въпреки че той скромно твърди, че не е постигнал нещо много впечатляващо, ние оставяме на вас да прецените важността на това, което се случи миналата седмица.
Вижте повече: Изкуството да бъдеш НЕчовек: мисията 5 планини за 5 дни – успешна
Как се породи идеята да минеш по Е4 и впоследствие да „прелетиш“ разстоянието за по-малко от 3 дни?
Имам специално отношение към този маршрут. Той съчетава в себе си част от най-емблематичните маршрути в различни планини. Бях минавал по него пешеходно, с всичкия си багаж на гърба. Тогава го минах за 11 дни. Това ме провокира да си мисля дали не може да се мине за по-бързо време, пак така пешеходно, тип Ком-Емине. Започнах да обмислям варианти дали тези 11 дни могат да станат 8, например. Така започнаха да се въртят идеи в главата ми. А това, че много се комерсиализира темата за по-бързо преминаване по някои маршрути, ме подтикна да си мисля, че по Е4 никой не е минавал за толкова малко време. Мисълта ме глождеше и затова реших да се изправя пред това предизвикателство.
Колко време преди началото на 5 планини за 5 дни знаеше, че ще тръгнеш по Е4?
Още миналата есен имах тази мечта. Притеснявах се дали ще успея да го съчетая и тази година с всички останали задължения. Когато се откриха тези 5 свободни дни пред мен, знаех, че трябва да го направя. Нямаше значение дали времето ще е хубаво тогава или не, аз трябваше да тръгна тогава, нямах друг избор. Впоследствие извадих голям късмет с добрите метеорологични условия.
Как се случи така, че плануваните 5 дни всъщност станаха по-малко от 3?
Ако трябва да бъда честен, първоначалният ми план беше да го направя за 4 дни. Нямам опит в многодневни предизвикателства от този тип. Дори не знаех как ще реагира организмът ми след втория ден и дали ще мога да продължа. Точно затова имах 5 дни в календара си, в които евентуално да стигна до Славянка, независимо дали с тичане, или бавно ходене. Но по-оптимистичният вариант беше да стигна до Гоцев връх за 4 дни. Не бях мислил в началото те да станат по-малко от 3, но в края на втория ден осъзнах, че има такава възможност. Приливът на адреналин ме държеше, имах много енергия, движех се много бързо. И просто нещата се случиха.
През цялото време ли тичаше?
Не. Максимум през 20% от времето съм тичал. Теренът по Е4 е техничен и не позволява бягане по него. Затова през повечето време вървях бързо и спирах едва на 3 часа, за да си напълня вода.
Колко време спа през тези 3 дни?
Сумарно 8 часа.
А как реагира организмът на това?
Това беше неизвестното за мен. Но в случая много добре. Имах сили да продължа напред.
Кой беше най-трудният момент по време на предизвикателството?
В края на втория ден просто исках всичко да свърши. Тогава бях в края на Рила, на връх Капатник. От няколко години много хора го наричат „Ада на Капатник“ заради слизането в подножието му. Беше безкрайно спускане, а само на теория има маркирана пътека. Пътека изобщо няма и има шанс да паднеш във всеки един момент. Спусках се около час и половина и това ме демотивира.
В края на Пирин и началото на Славянка също бях извън зоната си на комфорт. Тогава не исках да говоря, да ям, нито да пия. Не исках да хабя енергия за нищо друго, освен да се движа. В един момент обаче нещата се преобърнаха и значително се подобрих. Тогава след като хапнах, продължих да се движа много по-добре, докато не стигнах финала.
Рекордът, който постави, ще популяризира ли маршрута?
Вече се говори с интерес в бегаческите среди. Има индикации хората да започнат все повече да говорят за Е4.
Това ли е най-голямото предизвикателство, пред които си се изправял?
Избягвам да класифицирам различни неща, които няма как да се сравнят. Точно в тази насоченост може би е най-голямото, но това не означава, че и други неща, пред които се изправяме всекидневно, не са предизвикателства.
Колко време е нужно да се възстанови организмът?
Ами аз си се чувствам много добре (смее се). След класическия маратон хората се възстановяват 1-2 месеца, преди да се изправят пред подобно предизвикателство отново. Но аз още на следващия ден бях отново в планината (отново се смее).
Няма как да не те попитам какво мисли майка ти за всичко, което правиш?
Получавам огромна подкрепа. Но във всяко едно от тези начинания притеснението със сигурност е голямо.
А какво би казал за бъдещите си планове?
Твърде скоро е да мисля отново за нещо голямо. Може би времето ще покаже. Засега имам малки цели пред себе си. А за големите, когато им дойде времето…
