Ами да, разбира се, че все някога излизаш навън. Ходиш до магазина, излизаш от вкъщи, за да отидеш на работа, прекрачваш прага, за да стигнеш до залата за спорт. Обаче, излизаш ли наистина навън? В голямото „навън“, което се простира, докъдето ти стигне погледът, там, където просто няма къде да „влезнеш“, навън – където си заобиколен не от стени, а от природа – живата, неживата и твоята собствена. Защото преди да си построим нещата, от които сега излизаме, всички сме били навън.
Съзнателно или не, вече сме успели да пренесем повечето от дейностите си „вътре“ – спортуваме в зали, работим в офиси, забавляваме се в салони. Да, понякога това се налага, заради по-голямо удобство, но не би ли било хубаво, ако за ден-два вместо в залата отидем да поспортуваме в планината (близкия парк, крайградската пътечка, плажната ивица…), преместим офиса на балкона или в градината (молба-предложение към всички шефове на цялата Земя!) или вместо на кино отидем да разпуснем, взирайки се в природните гледки.
Не че е лошо да имаме места, на които да се приберем, но за да се завърнем към природата си – нека за малко излезем навън.
Според проучване, извършено в Университетът в Мичиган, излизането сред природата подобрява краткосрочната памет. Група студенти от университета били „подложени“ на кратък тест, изследващ паметта. След края му, студентите били разделени да две подгрупи, едната от които била помолена да се разходи за определено време по улиците на града, а другата – сред ботаническата градина на университета. След като се върнали студентите направили тест отново, а групата, която била изпратена на разходка в градината, показала с 20% по-добри резултати от първия път. От другата страна – групата, разхождала се в града, не показала значителен прогрес в резултатите си.
Все пак обаче, е важно и къде точно излизаме навън. Ако отдавна не сме ходили на посещение в природата или не се чувстваме достатъчно подготвени да издържим на цял ден преход по баирчинките, по-добре да започнем с връщането към природата си на порции и малко по-малко. Така със сигурност няма да си нанесем някоя травма, която след това за доста по-дълъг период да ни принуди да останем „вътре“, а и ще можем да се насладим на красотата на голямото навън, без да оставаме с лоши спомени колко трудно ни е било, колко са ни болели стъпалата и колко неподготвени сме се почувствали, когато водата ни е свършила, а наоколо не е имало никакъв източник.
Ако пък се чувстваме достатъчно подготвени, че да поемем към природата за няколко дни, да спим под открито небе няколко нощи и да се крачим навън десетки часове, то предварително трябва да приготвим някои важни неща като маршрут (с наличието или отсъствието по него на заслони и/или хижи, източници на питейна вода, налична маркировка и тн.), emergency kit или сборът от няколко важни принадлежности, които могат да са от жизнена необходимост при непредвидена ситуация (например лепенки, репелент или медикамент срещу ухапвания от насекоми или алергии, болкоуспокояващо, стерилна марля и тн.) и необходима екипировка (особено на по-дълги преходи в природата – никога не забравяйте топлата дреха, допълнителен чифт чорапи и водоустойчив горен слой на облеклото).
