За планината и моторите

Преди няколко дни споделихме с вас информацията, че група любители на преживяванията с ендуро мотоциклети, ще се опитат да достигнат от връх Ком до нос Емине. Новината предизвика бурни реакции във фейбук страницата на списание 360°, които ни накараха да се свържем отново с участниците в начинанието, за да разберем от първо лице повече информация за възможностите за практикуване на ендуро мотоциклетизъм според разпоредбите в страната, преминаването от Ком до Емине, и за да отворим още веднъж дискусия по темата.

В списание 360° твърдо вярваме, че планината е „отворена“ за всеки и е недопустимо разделянето на любителите ѝ на туристи, къмпингари, мотористи, скиори, сноубордисти, планинари, колоездачи и прочие и още повече – определянето на някоя от тези или други групи за по-вредна от останалите за самата планина. Вярваме също, че всяка от групите трябва да носи отговорност за действията си и да се „движи“ спрямо правилата, определени за конкретната група (защото правилата за пешеходци и колоездачи няма как да се еднакви). Вярваме също, че за да запазим планината чиста, красива и неопетнена от човешката дейност са необходими правила, а не тотални забрани и заклеймяване на конкретни дейности (заедно с хората, които обичат да ги практикуват).

Срещнахме се с Цветомир Пръвчев – инициатор на начинанието от Ком до Емине с ендуро мотор, което изпълнява заедно с Николай Вълков, Росен Попов и Радуил Чернев, ден след като се беше завърнал от Емине (19-и юли).

Особености на маршрута „Ком-Емине“

Маршрутът от връх Ком до нос Емине преминава през множество защитени територии, сред които и Национален парк Централен Балкан. Освен това обаче, по протежение на маршрута са разположени лесничейства, краварници, ловно-рибарски дружества и прочие: „В повечето случаи, когато се обаждахме в Дирекцията на дадения парк, за да попитаме дали можем да преминем през територията му, и за да обявим присъствието си, те ни уведомяваха за, например лесничействата или ловно-рибарските дружества, които използват пътя и ни казваха да се обърнем към тях. Разбира се, ние се обаждахме и на съответните дружества, които отговарят за пътя, а това, което искаха те от нас, е да знаят кога ще преминем оттам, за да могат да ни отключат пътя, защото в повечето случаи на тези места има бариери или дори порти, през които няма как да преминеш.“

В конкретния случай с групата, организирана от Цветомир, мотоциклетистите са се обадили на всички необходими паркови дирекции и дружества, през които преминава маршрутът им, за да се уверят, че не извършват нещо незаконно и за да получат съответните разрешения. „В разговорите ни с горските и хората, които са взели под аренда някакъв терен и го използват за изпълнение на някаква дейност, те ни казваха, че за тях преминаването ни не представлява проблем, ако се движим по пътя. Например, когато бяхме на хижа Узана ни спряха хората от охраната на парка, които ни казаха откъде да минем и ни дадоха сведения къде в момента преминава туристическа група, за да внимаваме повече. Когато Ники водеше разговорите с различните Дирекции, освен тези, които напълно ни забраниха да преминем или ни позволиха в конкретни участъци, повечето ни дадоха указание да се обърнем към хората, които ползват дадените терени.“

Преди да поемат по пътя си, Цветомир изготвя маршрута, по който ще преминат, като събира в него участъци от три други известни маршрута за достигане от връх Ком до нос Емине. Предвид са взети указанията на парковите управи и самите особености като терен на някои участъци.

Изисквания за мотоциклетите

Още в самото начало на разговора ни Цветомир държи да отбележи, че моторите, които групата използва, са напълно редовни спрямо всички разпоредби и законодателства, включително и тези, издадени от запитаните дружества и дирекции на паркове по маршрута. Първото изискване е мотоциклетите да бъдат регистрирани и с валидни регистрационни номера (в такъв случай при евентуално нарушение е ясно кой именно го е извършил, а в противен – възможно е мотоциклетистът никога да не стане известен за органите, извършващи проверки). Второто е да имат работещи заглушители, тоест да не са с отворени ауспуси, които „ръмжат“, а идеята е шумът от моторите да не пречи както на туристите, евентуално преминаващи по същите пътища, така и на животинските видове на територията на парковете. Ендуро мотоциклетите, необходими за изминаване на подобен маршрут, трябва да бъдат леки и икономични (не по разпоредби, а защото иначе начинанието би било почти невъзможно). Освен това, спрямо Закона за движение по пътищата (който се отнася до движение по всички пътища в България, без значение от настилката и местоположението им), всички МПС трябва да отговарят и на други разпоредби, например количество на отделяните вредни емисии, да имат гражданска отговорност, да имат закупена винетка и тн.

Етика на мотоциклетиста: „Туристите не са ни публика“

„Още преди да тръгнем, с Ники, Росен и Радуил си казахме, че ако срещнем туристи по пътя си, веднага ще изгасим моторите, ще изчакаме хората да се отдалечат и чак тогава ще продължим. Няма нужда да създаваме конфликти. Най-тънкият момент е, ако се случи така, че тръгнем да изпреварваме група по нагорнище. Тогава спираме, изчакваме групата да се изкачи и чак тогава продължаваме.“ – казва Цветомир. Етиката на моториста обаче, не е закон и в законодателството на нашата страна никъде не е записано кой има предимство по горски пътища, тоест, ако мотористът сам не си наложи правилото, че пешеходците трябва да бъдат пропуснати първи, няма законова мярка, която да го санкционира, ако направи обратното. Тук е моментът да поясним, че горските пътища са отворени за обществено ползване и „движението по тях се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с изключение на случаите, предвидени в ЗГ. Движението по горските пътища на пътни превозни средства като леки автомобили и мотоциклети, се извършва при условия и по ред, определени с наредба. Движението в горските територии на спортни мотори и четириколесни моторни превозни средства (ATV) се извършва само по трасета, които са специално обозначени по ред, определен с наредбата по ал. 11.“ Ендуро моторите обаче, които имат регистрационни номера, не се класифицират като спортни.

„И аз, и Ники сме и планинари. Аз съм алпинист, и спелеолог, а Ники е алпинист. Ние също сме се сблъсквали с проблема „моторист в планината“ и това някой да минава с пълна газ покрай нас. Това, което съм изградил като „идеология“ е, че туристите не са ни публика. Ако минеш покрай някого с бясна скорост и го засипеш с пясък и камъни, няма как да очакваш от тук нататък да му бъде приятно, когато чуе мотор.“

Освен това, групата на Цветомир, се свързва и с организаторите на организираните туристически походи от връх Ком до нос Емине. Целта е предварително да се информират за плановете на пешеходците, за да могат да съобразят своето преминаване с тяхното, без да се засичат.

Пътят на мотоциклетистите

„Маршрутът Ком-Емине всъщност е много обширно понятие. Класическият маршрут, пешеходния, е само по билото и можеш да го изминеш само пеша. Ако тръгнеш по него дори с колело, през по-голяма част на маршрута ти ще велоносиш. Освен това, самият пешеходен маршрут, специално частта в Централен Балкан, има вариации – можеш да минеш както по самото било, така и да подсечеш върховете. За да направя нашия маршрут, аз използвах всъщност три маршрута. Предварително Ники беше човекът, който се зае с обаждания и комуникация по различните институции и паркови дирекции, тъй като той е адвокат и ежедневно му се налага да се занимава с документи и прочие и има нужната компетенция. Той беше човекът, който каза откъде ще можем да минем и откъде не, къде трябва да заобиколим – по неговите данни аз направих маршрута, а отделно се занимавах с техническата част – мотоциклетите да са в изправност, да отговарят на изискванията.“

„До връх Ком се качихме по пътя, който си съществува, а след това до хижа Тръстеная сме карали по класическия маршрут, който е смесен – пътечка и път. След хижа Чавдар се качихме на билото, където имаше доста хора и затова слязохме на асфалтовия път, който съществува, откакто горе има военна база. Този път стига до хижа Мургана, откъдето ние се пуснахме към Етрополе. От Етрополе, пък започва пътят, който се кара от джипове, по който се спуснахме до Златица. От Златица използвахме бус, за да се придвижим до Паниците. Причината да прескочим почти целия Централен Балкан е именно защото сме потърсили разрешение преди това и сме се съобразили с разпоредбите на Дирекцията. От там ни отговориха, че няма как да ни пуснат да преминем в този район от парка, а ако въпреки всичко решим да минем, ще ни спрат и ще начислят по една солидна глоба на всеки от нас. Разбира се, че се съобразихме и в частта до Паниците не сме карали моторите си.“

„Накрая стигнахме до морето, като в средата на маршрута двама отпаднаха – Ники, защото се наложи да се връща на работа, а Росен, защото имаше проблем с мотора, който нямаше как да разрешим по пътя. След Бузлуджа се спуснахме до първата хижа, а от нея продължихме по пътя, който се използва от джиповете, по който сме карали до Котел, а оттам до Емона продължихме по класическия път.“

Национален парк Централен Балкан

Спрямо разпоредбите на Национален парк Централен Балкан, до десет моторно-превозни средства на седмица могат да навлизат в определени територии от парка след предварително издадено разрешение. Николай Владимиров – участник в групата за изминаване на маршрута от връх Ком до нос Емине, изпраща до Дирекцията на НП Централен Балкан заявление за съгласуване движението на МПС на територията на Националния парк. В резултат на заявлението всички участници получават разрешение за движение по „път №33 Вход парк – Русалиите, път №60 гр. Калофер – Паниците – вр. Ботев и път №61 разклон Пирови ливади – Кънчовото/Русалийте“.

„От парка ни дадоха разрешение да се качим до вр. Ботев. От вр. Ботев трябваше да стигнем до следващата хижа, където да ни пресрещнат служителите на парковата охрана. Когато пристигнахме, служителите бяха там, защото ни очакваха. Попитаха кои сме, какви сме, поискаха ни документ, а ние им предоставихме копия от Съгласувателното писмо, те видяха, че сме изрядни и ни посочиха накъде да продължим. Заобиколихме парка Пеещите скали, въпреки че много искахме да го видим, но заради разпоредбите нямаше как да го направим.“

Законно или не

Дали придвижването с ендуро мотоциклети в планината е законна проява, или не, е спор, който се е водил, а и вероятно ще продължи да се води, дълго след публикуването на тази статия. Дали мотоциклетистите са престъпници? Биха могли да бъдат, ако нарушават законите на Република България (впрочем, както всеки друг български гражданин, пристъпил встрани от закона). По-големият проблем е, че вместо да поискаме създаване на правила, по които всеки да може да практикува хобито си, без да пречи на останалите (в това число и околната среда), ние искаме то да му бъде забранено. Откога закон е равнозначно на забрана?

“Според мен, начинът не е обвиняване, а да се каже: „Ок, да, тези хора съществуват, карат, дайте да ги вкараме в някаква законова рамка.“ Например, аз съм съгласен, ако искаш да минеш от еди-къде си, да заплащаш такса. Така или иначе има хора, които го правят незаконно по всевъзможни начини, но в България е най-лесно едно нещо да го забраниш и да пуснеш слух, че това е едва ли не грях. Аз съм „за“ да се вдигне гласност по този проблем, защото мотоциклетистите съществуват, но никой не регламентира реално откъде е ок и откъде не да минават. Никой не иска да реши къде можем да караме. Нека има такива места, а на останалите– нека бъде забранено. Просто е по-лесно да се каже, че всичко е забранено, което довежда до това, че не е позволено никъде, но всички карат навсякъде. Засега, хората трябва да разберат как се прави: трябва да се обадиш на съответните органи, да поискаш разрешение и да спазиш нарежданията. Ние не искаме да тръгваме с нагласата, че сме едни престъпници, които нарушават закона, но ако не бяхме изпълнили съответните стъпки, щяхме да се чувстваме точно така. Това, което разбрахме е, че ако потърсиш съответните органи, нещата стават много по-лесни: или ти казват „няма проблем, преминете“, или „свържете се с хората, които ползват даденото място“, или както Централен Балкан, които ни позволиха да преминем по определени пътища.”

Ком-Емине ли е, или не е?

Остава въпросът дали след като мотоциклетистите са минали не по билото на планината и по туристическия маршрут, са направили Ком-Емине. Ако става въпрос за най-дългия обозначен туристически маршрут в страната ни – „Ком-Емине“, разбира се, че не са. Но не това е била и целта. Идеята е да достигнат от връх Ком до нос Емине с ендуро мотоциклетите си. И успяват. За 6 дни, вместо планираните 4, заради проблеми по превозните средства и принудително нощуване в дере, близо до Емона, заради невъзможност от излизане в тъмните часове на денонощието.