КОМ-ЕМИНЕ: всичко, което искаш да знаеш

Най-популярният маршрут в България всяка година привлича хиляди ентусиасти да го преминат пеша, с колелета, мотори, парапланери… Ето и всичко, което някога си искал да знаеш за Ком-Емине.

Дължина: ~650-720 км

По време на маршрута се преминават или подсичат повече от 100 старопланински върха, като се изкачват повече от 30 върха с над 2000 м н.в.

Средата на маршрута е около хижа „Узана“, което съвпада и с географския център на България.

Лятна маркировка: червена линия, оградена от две бели линии; поставена е върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.).
Зимна маркировка: бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят; на много места съвпада с лятната.

Алеко Константинов първи дава идеята за този преход, но поради преждевремнната си смърт така и не го реализира.

“Ако не успея да изпълня големия си план – блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.”, Алеко Константинов

Пръв по маршрута минава Павел Делирадев, пътешественик и изследовател, през 1933 г. По това време той е на 54 години, а преходът му отнема 30 дни.

“И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното четене на някое велико произведение; разпокъсано слушане на цяло музикалн творение”, Павел Делирадев, “От Ком до Емине, по билото на Стара планина”, 1934 г.

Второто изминаване на Ком-Емине е чак през 1953 г., от група от 33 човека, а маршрутът окончателно е уточнен при следващите два прехода през 1955 г. и 1959 г.

Първият успешен зимен ски поход е направен през 1961 г., с 35 участника, преминали билото за 28 дни.

През 1965 г. е първото преминаване по маршрута на 12 души с мотопеди “Балкан”.

Първото преминаване в обратна посока Емине-Ком (което е доста по-трудно заради по-голямата положителна денивелация) е през 1975 г.

От 1966 до 1980 г. на всеки 2 години се провежда „Младежка туристическа щафета Ком-Емине“, като освен това добре подготвени по-малки групи изминават цялото разстояние за 7-8 дни с тренировъчна цел.

Първото минаване с магаренце е през 1953 г. След като изнесло багажа, накрая магарето било продадено поради липса на пари.

Първият пътеводител за Ком-Емине е издаден през 2015 г. от ТД Ойларипи.

Ком-Емине е последният участък от европейския туристически маршрут Е3, който свързва Атлантическия океан и Черно море. Целият маршрут е дълъг 6950 км, стартира от Испания (като се планира удължаването му през Португалия) и минава през Франция, Люксембург, Белгия, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и България.

Традицията повелява от връх Ком да се вземат две камъчета, едното от които да се хвърли в морето.

Най-тежък участък: в района на връх Купена, където е най-алпийският терен
Най-дълъг участък (при групите, организирани от БФТ): Чумерна – Котел
Най-трудно спускане: слизането от Ботев към хижа Тъжа
Най-жаден участък: Козичено – Емона; Лескова – Витиня; Добрила – заслон Ботев
Най-висока точка: връх Ботев (2376 м н.в.)
С най-голяма денивелация: Централен Балкан

Най-много минавания: над 40 пъти от Начо Иванов, водач на групите на БФТ и маркировач на маршрута от дълги години. По маршрута се запознава и с жена си, с която много пъти правят Ком-Емине семейно. Правил го е и със ски през зимата, както и наобратно от Емине до Ком.

Положителна денивелация: ~15326 м
Отрицателна денивелация: ~18111 м

Най-подходящо време през лятото: в края на юли – началото на август. Тогава минават и организираните групи на БФТ. Времето е по-стабилно, продължителността на деня е голяма и има по-малка вероятност от гръмотевични бури.

ХИЖИТЕ ПО ПЪТЯ:

Сравнително добре разпределени, като най-проблематично е покрай проходите Вратник и Ришки
Връх Ком
хижа Петрохан 1470 м н.в.
хижа Пробойница (не функционира)
жп гара Лакатник и река Искър
с. Лакатник 882 м н.в.
хижа „Тръстена“ 1130 м н.в. (малиново вино)
хижа „Лескова“ 1340 м н.в.
хижа „Кашана“ 1340 м н.в. (проход с автомобилен път)
хижа “Свищи плаз” 1457 м н.в
хижа “Планински извори” 1850 м н.в (не функционира)
хижа „Ехо“ 1650 м н.в
хижа „Козя стена“ 1560 м н.в.
Беклемето (проход Троян-Кърнаре, автомобилен път)
Заслон Орлово гнездо
хижа „Дерменка“ 1480 м н.в.
хижа „Добрила“ 1804 м н.в.
връх Амбарица
връх Купена
връх Жълтец
Заслон “Ботев” 2210 м н.в.
връх Ботев
хижа Тъжа 1520 м н.в. (Русалийски проход, черен път)
хижа „Мазалат“ 1520 м н.в.
хижа „Партизанска песен“/“Янтра“ 1190 м н.в.
Узана (при леко отклонение, не е разположена точно на маршрута)
хижа „Бузлуджа“ 1280 м н.в. (автомобилен път)
горски дом “Българка” 1135 м н.в.
хижа „Младост“ 1390 м н.в.
Село Кръстец 866 м н.в. (жп гара)
хижа „Грамадлива“ 876 м н.в.
хижа „Предела“ 695 м н.в.
хижа „Буковец“ 1100 м н.в.
хижа „Чумерна“ 1450 м н.в.
Град Котел 643 м н.в.
с. Планиница
с. Дъскотна 146 м н.в.
с. Добра поляна 447 м н.в.
с. Средна махала
с. Топчийско 461 м н.в.
хижа „Козичино“ 524 м н.в. (в с. Козичино)
с. Емона 108 м н.в.
нос Емине

КОМ-ЕМИНЕ ПЕША

Организирано

Всяка година през юли-август се провежда традиционен поход Ком-Емине, организиран от БТФ. От 2009 г. са се включили над 600 човека, като всяка група е между 40-50 човека (всяка година стартират една или две групи). Маршрутът се изминава за около 16-18 дни, като на ден разстоянията са между 20 и 43 км, със средна продължителност на ходене 8-15 часа. През голяма част от похода участниците са придружавани от кола, пренасяща основната част от багажа, бивачни съоръжения и храната.
Най-стар участник в организираните походи на БФТ е бай Кольо от Асеновград, на 80 г. Прави прехода през 2015 г. като подарък от дъщеря му за рождения ден. Това е третото му минаване по маршрута, прави го без никакви проблеми и с добро темпо. Най-младият участник пък е 10-годишно момиче, което е било със семейството си и 12-годишното си братче.

Рекордно

След като близо три десетилетия рекордът за най-бързо преминаване по маршрутът се държеше от Любомир Палакарчев – 5 дни и 14 часа (интервюто ни с него може да прочетете в брой ЕСЕН 2014), през 2016 г. Ком-Емине видя още два успешни опита, довели до нов рекорд. Пръв беше Божидар Антонов, който в средата на август успя да измине разстоянието за 5 дни и 10 часа. В края на месеца и Кирил Николов-Дизела, след миналогодишния неуспешен опит, където поради контузия и лошо време му се наложи да се откаже на 10 км преди финала, успя да се справи с предизвикателството повече от успешно – за феноменалните 4 дни и 13 часа.

През лятото на 2018 г. Божидар Антонов също тръгна скоростно по трасето и успя да достигне до крайната точка на маршрута за рекордните 4 дни, 8 часа и 27 минути.

ВИЖ ОЩЕ: От Ком до Емине по билото на Стара планина – документален филм

Ком-Емине с колело

5 дни 12 часа: рекордът на Райко Стефанов за преминаване на маршрута с колело.
Райко прави две изминавания на Ком-Емине – през 2011 и 2012 г, с идеята втория път да подобри първия си рекорд, но лошо време го забавя. За сметка на това през септември 2012 организира първия супермаратон “Ком-Емине”, проведен в десет етапа със средна дължина над 60 км, където стартираха 13 души, а първият финиширал – Фьодор Драголов, беше с време от 50:56 ч.

През 2014 г. Борислав Йорданов постави рекорд за преминаване на маршрута Ком-Емине с велосипед без поддържащ екип. Времето, за което измина 600-те км, без да е планирал рекорд, е точно 5 дни и 4 часа.

През юли 2017 г. Илко Илиев подобри рекорда на Борислав, като измина маршрута с колело за 90 часа, 29 минути и 30 секунди.

През август 2018 Илко Илиев отново пое по Ком-Емине с колело. Усилията му отново завършиха с рекорд, като този път той измина 600-километровото трасе за 2 дни 22 часа и 4 минути.

Ком-Емине през зимата

23 дни: отнема на Теодор Атанасов да измине маршрута сам и през зимата. Теодор тръгва на 22 декември 2013 г., на 27 декември край връх Паскал успява да преодолее една буря с гъста мъгла и ураганен вятър, който го събаря по земята, и финишира на 13 януари 2014 г. През цялото време спи на палатка и почива само 3 дни (един на заслон Планински извори и два на хижа Козя стена за Нова година).

През февруари 2019 Божидар Антонов поема към предизвикателството да премине скоростно маршрута през зимата. Какво се случва по трасето можете да следите ТУК.

Ком-Емине от въздуха

През 2009 г. група ентусиасти – Ники, Венко, Иво и Никола – с мотопарапланери, Наско – с паратрайк, Емо и Малина – с тандемен таратрайк прелитат над билото на Стара планина от Ком до Емине. Общо прелетът им е около 560 км, а максималната скорост – 108 км/ч.
В последните две години в участъка между хижа „Кашана“ – връх Баба – Мъглиж – Сопот (общо 198 км) се провежда и състезанието Trans Balkan – Hike and Fly, българският вариант на Red Bull X Alps. През 2015 г. стартираха 9 участници, които трябваше да преодолеят маршрута с крос кънтри полети и пешеходни преходи.
На 28 август 2015 пък Николай Стоянов успява да направи Емине-Ком с парапланер. Първият му старт е от Каблешково, и след 5 дни и 10 часа финишира, прелитайки на 300 метра над връх Ком. С летене изминава приблизително 360 км от разстоянието, останалите около 125 км – с ходене.

Ком-Емине с 4х4 и мотор

Моторните преходи не следват класическият туристически маршруит и има много вариации заобикалящи множеството различни видове защитени територии, туристически зони и тн. В същото време моторните преход по протежението на Балакана могат да ви заведат до китни български села, язвоири и гледки.
През 2007 г. Гълъбин Колев с мотор, заедно с още двама офроуд ентусиасти успяват да изминат за 7 дни маршрута.
Провежда се и състезание с междунардно участие и възможности за любителско участие.
Из офроуд форумите има много истории за опити за преминавания на маршрута с мотори, като в почти всички от тях има някои и друга контузия, плюс доста счупени машини. Като цяло има доста трудни участъци, стръмни или каменисти места, така че бутането никак не е малко

Статията е част от брой ЕСЕН 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук можете лесно да се снабдите с предишни броеве на преференциална цена.