За разлика от западните и централните си части, на изток Стара планина губи верижния си характер. Максималните височини на дяловете намаляват и климатът припознава някои средиземноморски черти. В тази си част Стара планина се разклонява в две продължения – северно и южно. Този текст представя района на Камчийско-Еминска планина.
Камчийско-Еминска планина
ФАКТИ:
Първенец: връх Каменяк – 626 м
Πриродни забележителности: Чудните скали, парк Изворите
Условия за туризъм: маркировка Ком-Емине, една хижа
Локации за парапланеризъм: нос Емине
Това всъщност са две успоредни една на друга планини, които се спускат постепенно към Черно море. Камчийска планина свършва с морските носове Черния кос и Св. Атанас при град Бяла, наречен така заради геоложкия феномен „Белите скали“ – рядко срещани светлосиви, варовикови скали, оформили се по морския бряг. Еминска планина завършва с дълбоко вдадения в морето нос Емине, при село Емона.
Камчийска планина е богата на гори, като тук са се запазили много участъци от вековни гори, част, от които, се опазват в резерватите „Вълчи проход“, „Киров дол“, „Върбов дол“ и защитената местност „Горска барака“. В подножието й е разположен язовир „Цонево“, с интересния природен феномен и едноименен катерачен обект Чудните скали. В района му е обособена защитената местност „Козя река“, местообитание на редки птици, като малък креслив орел, скален орел, зелен кълвач, черен щъркел.
Камчийска планина представлява орнитологично важна територия, която е част от екологична мрежа Натура 2000. В планината живеят около 131 вида птици, 25, от които, са в Червената книга на България. Проломът на река Елешница, разположен на изток от язовир „Цонево“, обособява друга живописна локация в планината. Най-високата точка е връх Каменяк, 626 м, издигащ се над село Дропла, спирка от ж.п. линия Карнобат-Варна.
Чудните скали представляват ерозионни образувания под формата на няколко високи скални игли, с височина към 40-50 м, които напомнят със силуета си на средновековен замък. Издигат се в поредица между селата Аспарухово и Добромир, над западния бряг на язовир „Цонево“ и носят собствени имена – Вълчата глава, Великана, Рицаря, Ръката, Замъка.
Популярният катерачен обект е разположен в непосредствена близост и представлява интересна скална стена, оформена в дълъг надвес, който завършва в обширен таван. Скалата е варовик. Самото място представлява изоставена каменна кариера. Обектът се състои от 18 спортни маршрута от средна трудност, повечето с височина до към 20 м.
Разглеждането на интересния скален пейзаж може да се съчетае с приятен вело преход с начална точка село Завет (съществува едноименен град в Дунавската равнина), разположено в полите на планината. Селото представлява друга спирка от отсечката Карнобат-Варна. Оттам се продължава към селата Съединение, Люляково, Рупча, Планиница, Вишна, Ясеново, Снежа, Заимчево и Добромир. След последното започва и самия феномен на Чудните скали. Крайната точка е язовир „Цонево“. По-голямата част от маршрута върви по живописна долина, оформена от река Балабандере, по която се намират други интерсни скали, носещи имената Професорът, Костенурката, Свинската глава. Разстоянието от Заимчево до Добромир се изминава по поддържан горски път.
Подслон в Камчийска планина предлагат хижите Чудните скали и Гроздьо Желев. И двете са разположени в близост до язовир „Цонево“.
Билото на Еминска планина представлява една от най-дългите отсечки от маршрута Ком-Емине. Високите части представляват заоблени върхове и заравнени повърхности. Най-високата точка по билото е връх Мандрабаир, 621 м. Последният връх от Старопланинската верига носи името Св. Илия (386 м) и се издига над село Емона, преди морския нос Емине. Районът на носа е популярно място за парапланеризъм.
Еминска планина е по-бедна на гори от Камчийска планина. На територията й се намира един резерват, създаден с цел опазване на вековни гори – „Ортото“. Интересна природна забележителност са Добровански скални гъби, намиращи се в близост до хижа Топчийско, разположена по трасето Ком-Емине. Гъбите са три на брой, най-голямата, от които, е висока 4 м. Образувани са вследствие на разместване на различни по здравина пясъчни и варовикови пластове.
Кратки туристически преходи могат да се предприемат от село Снягово до Мандрабаир и от Дюлинския проход към връх Гьозтепе. В планината се намират още хижите – Луда Камчия, Коджабалкан и Марин тепе. В село Козичино, разположено приблизително в центъра на планината, се намира туристическа спалня.
Вижте още от ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
