За разлика от западните и централните си части, на изток Стара планина губи верижния си характер. Максималните височини на дяловете намаляват и климатът припознава някои средиземноморски черти. В тази си част Стара планина се разклонява в две продължения – северно и южно. Този текст представя района на Котленско-Върбишка планина.
Котленско-Върбишка планина
Котленско-Върбишка планина
ФАКТИ:
Първенец: връх Разбойна – 1128 м
Πриродни забележителности: карстов релеф, скални феномени Свинската глава, Костенурката, Добровански скални гъби Условия за туризъм: маркировка Ком-Емине, една хижа и един заслон
Това е един много отличителен район на Стара планина, който приютява уникална природа. Върбишкият проход разделя планината на две части – Котленска и Върбишка.
По билото на Котленско-Върбишка планина преминава маршрутът Ком-Емине.
Цялата планина е изградена от варовици, пясъчници и мергели, като Котленска планина има силно изявен карстов релеф. На територията й са разположени повече от 50 пещери, включително една от най-обширните в България – 4782 м хоризонтални галерии, наречена „Приказна“. Логично, причина да бъде наречена така са красивите образувания в нея. Други по-големи и известни пещери са Ледника и Черната дупка. „Орловата пещера” е приютила редки колонии прилепи.
Скалните комплекси на Котленска планина са местообитание на много видове грабливи птици и по тази причина целият планински район попада под закрилата на Натура 2000 по директивата за хабитатите. Това е една от локациите, на които се полагат сериозни усилия за възвръщане на популацията на белоглавия лешояд в България. Впечатляващата птица може да бъде видяна в района на Урушките скали, където, като етап от процеса на реинтродукция, лешоядите обитават специална клетка. Цялата планина се обитава от около 176 вида птици, сред които египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, тръстиков блатар, малък ястреб, пъстър кълвач, белогръб кълвач. 50 от всички видове намират място в Червената книга на България.
Природното разнообразие и богатство на Котленска планина може да бъде открито и в обширните гори, които включват участъци от вековни дървета. За опазването им са създадени два резервата – „Орлицата“ и „Ардачлъка“. В първия се намират първични екосистеми от мизийски бук, а във втория – естествени елови гори. На територията на „Орлицата“ се намират множество пещери, пропасти и извори.
Подобен релеф разкрива и защитената местност Злостен, където се отличава огромна, 10-метрова скала с равно платообразно било, наречена с името Чаталкая. На територията на Злостен се намират повече от 20 пещери. Пещерата „Ледника“ е втората забележителна, след „Приказна“, със своята дължина от 1367 м. Пещерите в района не са облагородени за масов туризъм. Дряновска пещера, в местността Пиздра, е една от малкото достъпни за случайния посетител. В нея се намират красиви образования.
Урушките скали представляват скални венци с височина около от 70 м. В района им се се образували живописни водопади. По-известните сред тях са „Синия вир“, „Скоковете“ и „Медвенските извори“. До тях може да се стигне по поддържан туристически маршрут, който тръгва от град Котел и отнема около 3,5 ч.
Първенецът на Котленска планина е връх Разбойна, висок 1128 м. Той попада в трасето на маршрут Ком-Емине, като маркировката по билото не е идеално поддържана и върви в по-голямата си част през гора. Изходни точки за изкачване на връх Разбойна са селата Жеравна, Нейково и Катунище. Маршрутът от село Жеравна може да бъде преминат и на велосипед.
Един възможен, продължителен велопреход в района тръгва от село Иваново, при язовир Тича, достига град Котел и след това се отправя на запад към град Елена. Единственият подслон в сърцето на планината е заслон Зелениче, разположен западно от град Котел, в долината на река Сухойка. В село Нейково се намира функционираща туристическа спалня. Леглова база предлагат селата Жеравна и Катунище.
На изток от Върбишкия проход се простира Върбишка планина. Тя се издига над град Върбица, разположен в близост до язовир „Тича“. Планината има широко, равно било, а южните й склонове са разчленени от притоците на река Луда Камчия. Планината е покрита с дъбово-габърови гори, които са разредени от множество поляни. Защитените местности „Момин град“ и „Калфата“ опазват зони с вековни гори. В подножието на планината се намира язовир „Камчия“.
Най-високата точка на Върбишка планина е връх Калето (899 м), който може да бъде изкачен от село Везенково, в района на язовир „Камчия“, през Върбишкия проход и едноименната хижа. Маршрутът от хижата е маркиран. На върха се намират значителни останки от късноантична и средновековна крепост, на име „Голямото кале“. От хижа Върбишки проход може да се посети пещера Маарата и да се изкачи връх Бял град. Центърът на планината се обуславя от Ришкия проход, който е уникална природна местност и представлява защитена зона по Директивата за местообитанията. Източните склонове на Върбишка планина се спускат финално към язовир „Ценово“.
Разгледайте и другите статии от рубриката ни Планините на България.
