Статията е изготвена с подкрепата на Банско филм фест, международният фестивал за екстремно и планинарско кино в Банско. Голяма част от ползваната информация е предоставена от специалистите по въздушно спасяване – старшия планински спасител Красимир Стоянов и добре познатия ни алпинист Виктор Варошкин.
Тази пролет много от големите алпийски зимни курорти имат за първи път възможност да изпробват най-новата технология на компанията за лавинна екипировка Recco – нов модел детектор, специално предназначен за хеликоптерно търсене, продуктът Recco SAR (Search and Rescue). По-старата система на Recco работи на базата на обмен на радиовълни между излъчвател и отразител, което позволява улавяне на сигнал на разстояние от 200 м, не само по земя, а и по въздух. Recco SAR има усъвършенствана функционалност на антената и позволява ефективно обхождане на периметър от един кв. км за около 3-4 минути – функционалност, която звучи доста обещаващо за провеждането на спасителни операции по издирване на хора в пресечена местност.
Recco се появява на пазара в началото на 80-те години. Понастоящем се ползва от над 850 спасителни организации по целия свят. Системата е така създадена, че може да бъде полезна само на спасителни екипи, а не на преки участници в ситуация, която може да е свързана с лавинен инцидент, но не само. Изначалното предназначение на Recco е именно ефикасното издирване на затрупани в лавини хора, но предимството на изобретението да улавя сигнал от четири пъти по-голямо разстояние, отколкото един лавинен предавател (познат също като пипс), му задава по-голямо значение във въздушното спасяване, познато по света като air rescue service. Другото е, че Recco детекторът е обемен уред, чието носене трудно може да бъде съчетано с любителски занимания в планината. SAR технологията прави възможно въздушното търсене на хора през нощта (в случай, че екипажът разполага с очила за нощно виждане), както и изпълнението на спасителни мисии целогодишно, без налагане на ограничения, свързани с годишния сезон.
Recco SAR може да бъде въведен в употреба и в България, в операциите по въздушно спасяване при инциденти в планината, когато това важно разклонение на дейността планинско спасяване започне да функционира достатъчно добре. В момента в страната ни се ползват два хеликоптера с именно такава насоченост – за осъществяване на спасителни мисии в пресечени, планински местности, но реални такива операции се случват едва три или четири пъти в годината. В тази цифра влиза и реакцията при пътно-транспортни произшествия, които спадат към друго поделение на услугата въздушно спасяване, но се поемат от същия екип. Причината за слабото приложение на този важен спасителен ресурс не е липса на инциденти, които изискват скоростна реакция по въздух, а липса на интерес или знание за съществуването му от страна на някои важни държавни институции и от страна на самите граждани. Услугата въздушно спасяване се предлага в страната ни поне от началото на 2015 г., в рамките на проекта „Активна грижа“ на клуб „Активна сигурност“ и Българският червен кръст. Преговори между фирмата-собственик на вертолетите и Министерството на здравеопазването се водят от 2013 г. На какъв етап е развитието на службата и защо се прибягва толкова рядко до нея, разказваме в следващите редове.
В момента достъпът на гражданите до услугата въздушно спасяване се предоставя чрез застраховката „Активна грижа“ към дружество „Лев инс“. Продуктът включва единствено услуга по оказване на първа помощ и спешно транспортиране до най-близкото специализирано здравно заведение на пострадало лице, без да покрива щетите по него. От компания „Лев инс“ го описват като алтернатива на телефон 112 (денонощен КОЛ център на тел 0800 10 200) и първа помощ по европейски модел. (Членството ни в Европейския съюз включва изискване за единни стандарти в спешната медицинска практика, един от които е времето за оказване на първа помощ.) Ползваният транспорт може да бъде наземен или въздушен, като до въздушния се прибягва в случаите, когато има пряка опасност за живота на пострадалия. Подобно на телефон 112, КОЛ Центърът на „Лев инс“ координира реакцията на най-близко намиращите се транспортни средства в района на произшествието – частни линейки или таксиметрови коли, ангажирани по проекта „Активна грижа“. По инициативата е ангажиран и екип от парамедици, които да окажат незабавна първа долекарска помощ на място. Застраховката се сключва в рамките на една календарна година и струва 6 лв. Извън застраховката, една спасителна операция с хеликоптер би струвала около 3000 лв.
За услугата въздушно спасяване е ангажирана българската авиокомпания „Хели Ер“. Освен два хеликоптера (модел Augusta A109K2), превозвачът осигурява и специално обучен в сферата на въздушното спасяване персонал. Екипът на една „въздушна линейка“ се състои от пилот, техник и парамедик. Към членовете на екипажа често се присъединява и професионален лекарски състав (хеликоптерът може да побере на борда си до петима човека, без пострадалия), но, в случаите, когато машината не може да кацне на мястото на произшествието, парамедикът е единственият човек, който може да предостави първата помощ. Хеликоптерите се съхраняват в района на Летище София, като вече има възможност за ползване на четири площадки за кацане към различни болници в страната, в София, Варна и Бургас. Теоритично вертолетите могат да кацат на няколко предварително определени локации в населени места.
По принцип, медицинското обслужване по въздух (HEMS – Helicopter Emergency Medical Services) и операциите по издирване и спасяване на хора в трудно достъпни терени (SAR – Search and Rescue) са два добре разграничени клона на услугата въздушно спасяване, урегулирани по различен начин в ЕС. В този текст се обръща основно внимание на втората дейност. За разлика от HEMS, SAR операциите могат да бъдат поети и от държавни въздухоплавателни средства. В българския случай, държавата би могла да реагира чрез правителствения Авиоотряд 28, който управлява няколко хеликоптера, но само един от тях е достатъчно компактен, за да лети безопасно над пресечен терен (Augusta AW 109e). Освен това, екипажите им нямат нужната техника и подготовка за операции по планинско спасяване – спускане на спасител от въздуха с лебедка, специалисти по парамедицина и т.н.. Тъй или иначе, този държавен ресурс се ползва единствено в особено критични случаи и задействането му изисква доста време. Идеята на въздушното спасяване към преокта „Активна грижа“ е тази помощ да стане общодостъпна и редовна.
За съжаление, изградената до момента система за въздушно спасяване в България в частния сектор също не работи по оптимизиран процес и времето за задействане на една спасителна операция все още е незадоволително кратко. А когато говорим за спешната медицинска помощ, практиката е установила, че ефикасната намеса идва в рамките на първия час след настъпването на инцидента. Ако се реагира успешно в границите на този период, последствията при пострадалия са значително по-малки. Именно заради това, оптимизирането на процеса за осигуряване на въздушна помощ, с цел да се скъси до минимум времето за реакция, е изключително важно.
Един от основните проблеми на сегашният работен модел е позиционирането на хеликоптерите на „Хели Ер“ в зоната на Летище София. Това изисква съгласуване на движението на вертолетите с това на останалите въздухоплавателни средства, опериращи там, и често взема ценно време в изчакване на свободен въздушен коридор за потегляне на спасителите. Друга пречка е, че обучените служители на фирмата, в изпълнение на въздушни спасителни операции, са все още в ограничен състав (обученията се провеждат в Словакия, към организацията Air Transport Europe), което не дава възможност за организиране на екип, който да изчаква в авиобазата в постоянна готовност. Въпросните спасители са на повикване, което удължава също времето за реагиране.
Много често информацията за настъпил инцидент в планината минава през Планинска спасителна служба. Организацията играе ролята на свързващо звено между търсещите спешна помощ и спасителните екипи от „Активна грижа“ и осигурява логистична подкрепа в операциите в планински райони. Задействането на хеликоптерите остава сложен процес, в който влиза, от една страна, преценка на тежестта на случая и, от друга, възможността за изпълнение предвид терена, метеорологичните и времевите условия. За момента, липсва ясен регламент за това, в кои случаи се налага задействане на въздушното спасяване, както при частните, така и при държавните органи. Хеликоптерите не могат да летят при силен вятър, мъгла или нощно време, като за последното липсва нужната екипировка. За преодоляване на всички изредени до тук пречки са нужни финансови средства и държавна подкрепа.
Красимир Стоянов, старши планински спасител към ПСС, е един от лидерите в инициативата за създаване на служба за въздушно спасяване в България. Той е ангажиран с каузата през далечната 1975 г., когато участва в първите организирани обучения по въздушно спасяване в страната ни, със съдействието на тогавашното Министерство на здравеопазването. Със залеза на социализма, каузата се пренасочва към частния сектор и в следващите години Стоянов участва в няколко неуспешни проекта за създаване на частна служба за въздушно спасяване. Съвместната му работа с „Хели Ер“ е настоящият проект, който най-накрая изглежда ще проработи.
Стоянов настоява, че липсата на средства е основната спънка в създаването на редовна въздушна спасителна служба и предлага решение под формата на дарителски фонд, който да спонсорира оперирането и доразвиването на изградената до момента база на „Хели Ер“. За пример той дава швейцарската организация „Рега“, която е изцяло независима от държавата и повече от половината от бюджета й се крепи на дарения от благодетели. („Рега“ оперира основно в сферата на HEMS, като включва в операциите си и SAR – необходимо изключение за една изцяло планинска държава като Швейцария.) Заради слабия интерес към изградената от „Хели Ер“ услуга, в момента компанията работи на загуба. Финансирането отвън ще позволи да се направят важни стъпки, като изнасянето на хеликоптерната база извън зоната на летището (и дори създаването на няколко такива в различни точки на страната) и обучението на нови служители, които да допълнят настоящия екип от спасители. Стабилният бюджет би дал също възможност за безрезервно отзоваване на организацията, включително в случаи, когато пострадалият не притежава застраховка.
В някои страни съществува алтернативата за финансиране на услугата въздушно спасяване през здравната каса на държавата, но в България това би било трудно постижимо. У нас оперирането с хеликоптер остава една изключително скъпа дейност, и съответно непосилна за възможностите на здравното министерство. Засилването на застрахователната култура сред гражданите остава най-достъпното решение на проблема за момента. Успоредно с това обаче трябва да се търси подобряването на качеството на услугата, за да се върви към желаните резултати, които наистина ще водят до спасяването на човешки животи.
