Случвало ли ви се е някога да бягате 24 часа в дивата природа? Случвало ли ви се е до такава степен да сте решени да бягате, че нищо и никой да не може да ви спре? На това се казва да постигнеш невъзможното, изпитвайки себе си. Защото бягането на дълги разстояния в пресечена местност и най-често високо в планината е едно огромно предизвикателство, което всеки бегач сам си поставя. Това е битка не с нещо или с някого, а само и единствено със себе си.
Сигурна съм, че всеки свързан с бягането, било то ултрамаратонец или не, е усещал тази битката със себе си и своето тяло. Да бягаш над 100 километра в планината е нещо много сериозно, а за да го направиш, трябва да си не само физически адски подготвен, но и психически. Често се получава така, че след един определен километър, само волята и психиката те движат напред и те имат най-пряко отношение с успеха. Едно е сигурно, за да издържи психиката, трябва истинска мотивация, безгранична отдаденост и силна вяра в успеха. Но понякога и това не е достатъчно. Трябва дори още нещо!
„Винаги съм искала да изпитвам възможностите си – тези на издръжливостта. Отделно мисля, че ако аз се справя, то и доста други хора ще повярват, че могат. Определено това е примерът, които искам да дам не само на моето дете, но и всички подрастващи, а и на тези, които искат да пробват да бягат, да спортуват, да са здрави и да победят себе си”, казва Антония Григорова, която миналата година, заедно с Филип Филипов, спечели състезанието Пирин Ултра на дългата дистанция – 150 км.
Кой обаче може да ти помогне в тази надпревара със себе си? Можеш ли да разчиташ на някого там горе в планината, или трябва изцяло да се опреш на собствените си сили? Тези въпроси зададох на едни от най-добрите родни ултрабегачи. Имат ли те нужда от помощ по време на бягане, и кои са хората, които тичат редом до тях, за да окажат психическа и физическа помощ в точния момент?
„Пейсърите са млади хора, които с удоволствие съпровождат или подпомагат най-добрите състезатели, които бягат на ултрамаратон с идеята да са съпричастни към проявата и да подобрат своите възможности. Целта им е те самите след време да направят този ултрамаратон”, разказва председателят на сдружение „Маратон” Петър Панков. Идеята е, когато на бегача в края на трасето му стане вече много тежко, да има кой да го подкрепи. „Има пейсъри, които бягат 5 км, други – 10 км. Но всички те участват в състезанието със съгласието на този, който бяга. Психологическата помощ трябва да е на 100%”, казва още Панков. Най-важното е състезателят да се чувства добре със своите пейсъри, да може да разчита на тях и да ги познава.
„Пейсърите обикновено са едни луди глави, правещи това, което правят, заради идеята и заради удоволствието от това да бягат, да бъдат сред природата с приятели и от време на време да си причиняват болка. Всички от тях, с които аз съм се сблъсквал, са чудесни хора. Нека останат такива, каквито са. Без тях понякога е невъзможно да се завърши тежък ултрамаратон”, казва още Кирил Николов-Дизела.
„Все още имам колебания кое е по-вълнуващо – да бягаш на това състезание или да подкрепяш приятел”, споделя Мая Петрова. Тя смята, че носенето на храна и дрехи е от значение, но най-голямата подкрепа е моралната. „Има моменти, в които наистина се бориш жестоко със себе си и си разколебан дали да продължиш или не, тогава насърчителните думи от приятел дават криле”, разказва още за преживяването тя.
Всъщност не всеки бегач има нужда от пейсър. Много хора разчитат само и единствено на собствените си сили. Но на изключително дълги разстояния, като например Ком-Емине, не е възможно човек да се справи сам. Там нуждата от приятели пейсъри е повече от значима. „Да, ще имам пейсър, разбира се, ако има достатъчно желаещи за целта през цялото време, поне по един човек. Ще разчитам на всичките си приятели и познати спортисти и любители бегачи, без значение кой как се нарича и приема”, казва Антония Григорова, която това лято ще се опита да премине маршрута Ком-Емине.
Повече за пейсърите – най-добрите приятели на бегачите, ще научите в пълния вариант на статията, част от брой ПРОЛЕТ 2017 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Ако сте пропуснали предишен брой, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.
