Изкуството на ходенето по дълги маршрути няма нищо общо с придвижването от точка А до точка В. Нито със стремежа за постижения или себедоказване. Затова този път в в рубриката “Boleron mountain stories” с нашия партньор – първият онлайн застрахователен брокер Boleron, тръгваме по дългите маршрути на Европа.
Те предлагат един по-различен тип уединение и съпреживяване на природата, в които умората в краката отстъпва място на зашеметения от гледки дух, а потта по челото никога не пречи на очите да попиват очарованието на света в най-дивата му същност. Изгрев след залез, ден след ден по пътеката, единственото, което ще ви донесе деня е поредния рязко изправен връх, кристално синьо езеро, тучна поляна, стадо животни, още един изгрев, още един залез, каменен заслон, сгушен в подножието на гората или извор планинска вода. Повече няма, няма и нужда.
ИТАЛИЯ
Alta Via 1
Малко планини могат да се сравнят с Доломитите. А малко маршрути минават из най-красивите кътчета на планината, и предлагат толкова впечатляващи гледки, без да изискват кой знае какви планинарски умения. Alta Via 1 е класика в жанра – а също така е и може би най-лесният маршрут в Доломитите, но това няма никакво значение, все пак не сме тръгнали да отмятаме рекордни постижения, а търсим съприкосновението с природата в най-чистия й вид.
Маршрутът се движи южно от Лаго ди Брайес в посока Белуно. Става по-труден, колкото по-на юг се движите, но единственият по-сериозен участък е спускането от Счиара, което може да бъде избегнато. Целият маршрут отнема около 10-15 дни, като един ден обикновено включва около 7 часа ходене. Най-подходящите месеци са между юли и септември, когато по маршрута няма сняг, а тълпите не са толкова много, както през август. Маршрутът е добре маркиран, следвайте тъмносините триъгълници с изписано числото 1 вътре в тях. Къмпингуването е забранено, но има достатъчно опции за настаняване и подслон по пътя. Най-високата точка по маршрута е Монте Лагазуи, 2750 м н.в. На върха има голям заслон, който може да подслони 69 човека, а оттам машрутът слиза до прохода Фалзарего и продължава на юг. Има кабинков лифт от заслона до прохода, но по-добър вариант е да се използва виа ферата Лагазуи – тунел от Първата световна война, който се спуска надолу по планината. Възможно е да се слезе и през пътеката Кайзерягер и ръба Мартини, участък, който минава през множество реликви от войната.
Маршрутът може и да е сравнително лесен, но се отблагородява доволно откъм гледки и преживявания. Разбира се, за по-опитни и подготвени туристи има варианти с по-стръмен и височинен терен, но лесно те могат да бъдат избегнати, ако търсите просто приятно и дълго ходене из планината. Ако обаче нямате нерви за толкова ходене, нищо не ви пречи да избягате маршрута – като Тофър Гейлорд, например, който го прави за 19 ч 55 мин.
ИТАЛИЯ, ФРАНЦИЯ, ШВЕЙЦАРИЯ
Tour du Mont Blanc
Един от най-популярните дълги маршрути в Европа, и има защо – ако искате да огледате масива на Мон Блан от всички страни, това е начинът. Маршрутът е дълъг около 170 км, с обща денивелация 10 км и минава през Италия, Франция и Швейцария, като обикновено отнема между 7 и 9 дни. Има и много по-бърз начин, разбира се – с бягане, което отнема по-малко от 24 часа, или поне това е времето, за което трябва да го изминат участниците в традиционния маратон, който се провежда всяка зима по маршрута. В зависимост от предпочитанията, може да стартирате от италианска, френска или швейцарска страна. Впоследствие маршрутът се движи обратно на часовниковата стрелка и преминава през седем долини около масива Мон Блан.
Съществуват множество вариации на маршрута, според предпочитанията и нивото на подготовка – някои от тях изискват повече опит и издръжливост, други са по-лесни и по-бързи, но лишават от някои от най-забележителните гледки в планината. В един от участъците си Tour du Mont Blanc е част от маршрута GR5, свързващ Северно море със Средиземно море.
Има достатъчно много варианти за настаняване по маршрута, което го прави лесен за организизация спрямо индивидуалните предпочитания за продължителност и ниво на сложност на отделните дни. Независимо от варианта, който сте избрали, най-високите точки по маршрута са Col des Fours във Франция и Fenêtre d’Arpette в Швейцария, на 2665 м н.в. Tour du Mont Blanc, както може да се предположи, е повече от добре обозначен, маркировката е надеждна и ясно видима, особено тази в швейцарската част.
По пътя има изобилие от места за настаняване, които са своеобразна атракция на маршрута – богатото разнообразие от хижи, къмпинги, луксозни или семейни хотели, заслони предлагат условия за всеки. А по-хубавото е, че може да разпределите времето си съобразно местата за спирка, още повече, ако включите в тях и селцата и малките градове в близост до маршрута – в случай, че ходенето ви дойде малко в повече. Това е плюс и откъм гледна точка на багажа, който трябва да носите – ако разчитате на спирките по пътя, спокойно може да планирате минимално количество, така че ходенето да е леко и приятно.
Е, леко и приятно, но да не забравяме, че говорим все пак за Алпите, с дневни преходи между 5 и 7 часа, и това, ако не си давате зор. Ако си дадете зор, като нищо да стигнете и рекорда по маршрута, който се държи от Датчири Дауа Шерпа, който през 2003 г. го изминава в рамките на маратона за 20:05:59 (да, не е някой ултра герой като Килиан Жорнет, както сигурно очаквахте – Килиан е няколко минути по-бавен с най-добро време по маршрута 20:56:59).
СЛОВЕНИЯ
Slovenian Mountain Hiking Trail
Най-старият пешеходен маршрут в Европа и особено впечатляващ – минава през почти всички планини в Словения, а те не са никак малко. Идеята за маршрута се появява за пръв път през 1950 г., като първоначално се мисли за кръгов маршрут, който започва и свършва в Марибор, но впоследствие се доразвива, за да включи и Постойна и останалите области в посока крайбрежието. За пръв път е открит през 1953 г. и оттогава до днес се е изменил много малко. С дължина от близо 600 км, и по 45 км изкачване и спускане, маршрутът определено е предизвикателство. Пригответе си доволно количество време, защото ще ви е нужно – в по-голямата част от случаите маршрутът отнема около месец.
Природата на Словения обаче ще се отблагодари за всяка извървяна крачка и всяко положено усилие многократно – с върхове и долини, хълмове и равнини, едно изключително съчетание от алпийски терен и гледки със средиземноморско усещане. Slovenian Mountain Hiking Trail преминава през всички алпийски вериги в Словения, като започва с преход през Похорие, впечатляващ планински пейзаж с магмен произход, за разлика от основно варовиковия характер на останалата част от планините по пътя. От Източните и Юлийските Алпи до Динарските планини, маршрутът е може би най-добрият начин да се докоснете отблизо и съпреживеете уникалната природата на Словения. Най-високата точка по маршрута, разбира се, е и най-високият връх на Словения Триглав (2864 м). Точно преди слизането до морето пейзажът рязко се променя, преминавайки през Карстово плато, където върховете отстъпват място на лозя, а пътеката свършва точно на брега пред безкрайното синьо. Дори през пролетта и есеннта трудно може да се устои на прохладата на водата, особено след изминатите близо 600 км.
Не трябва да се забравя, че дължината на маршрута и фактът, че преминава през доста изолирани и диви райони, го прави подходящ само за добре подготвени и достатъчно издръжливи планинари. Доста от районите по маршрута са слабо населени, така че трябва да разчитате основно на себе си. И за разлика от други подобни маршрути във Франция, Италия и Швейцария, този привлича сравнително слаб наплив от туристи, така че ако търсите недокосната природа и автентичен планинарски дух, това е мястото.
ШОТЛАНДИЯ
West Highland Way
Шотландия може и да не се слави с високи планини, но това не прави природата й по-малко впечатляваща. А точно този маршрут е повече от подходящ за всички, които искат да могат да се насладят на откритите пространства, без да подлагат на изпитание силите си по височинен терен.
Дълъг 154 км, маршрутът стартира на около 30 минути от северно от Глазгоу и се движи на север в посока Форт Уилям към крайбрежието. Най-високата точка по пътя е близо до Кингсхаус, 550 м н.в, така че определено не очаквайте никакви драматични изкачвания или спускания по пътя. Но въпреки това, хълмистият терен ще компенсира с един по-друг тип преживяване – по пътища от 18-ти век и антични пътеки, през впечатляващ пейзаж от пасторални гледки, езера, блата. И все пак, не липсва и планински терен, главно във вече споменатия район около Кингсхаус, където маршрутът минава по “Devil’s Staircase” или Стълбата на Дявола. Пътеката е заслужила името си главно заради работниците по строежа на язовира Блекуотър, които в късна доба се прибирали след няколко питиета от близкия хотел, и често се стигало до инциденти по стръмния участък.
Последните етапи от маршрута минат в подножието на Бен Невис, и ако искате все пак да се отчетете и с нещо по-височинно, това е моментът да предприемете изкачване на най-високата планина на Британските острови, 1346 м.
По маршрута ежегодно се провежда ултрамаратон, като рекордът по него в момента се държи от Пол Гиблин с време 14:14:44, поставено през юни 2015 г. На обикновените хора обаче, без претенции да гонят часовника, маршрутът обикновено отнема около 6-7 дни. Места за настаняване в хотели и староприемници по пътя има достатъчно – приблизително на всеки 10 километра, така че дневното разстояние лесно може да бъде съобразено с тях. Ако обаче предпочитате да спите на открито, имайте предвид, че времето в Шотландия е доста непредвидимо и може рязко да ви изненада, така че трябва да бъдете добре подготвени в случай на неприятна изненада.
КОРСИКА
GR 20
Хората казват – най-трудният дълъг маршрут в Европа. Склонни сме да се съгласим – само като погледнем параметрите му. 180 километра, с вариации във височината около 10 000 метра. И ако се подлъжете, че тъй като се намира на остров в Средиземно море, ви очакват лежерни моменти и айляк по плажовете, ами няма нищо подобно. Морето ще го гледате само от високо – но пък гледката определено ще си струва. Пътеката е основно камениста, и много стръмна – дотолкова, че в определени участъци ще сте благодарни за веригите, поставени в скалите. И въпреки че не се изискват катерачни умения, издръжливостта и подготовката определено са задължителни.
Маршрутът може да се раздели на две части – северна част (от Калезана до Визазона), която е по-трудна, но по-красива, и южна част (от Визазона до Конка), доста по-лесна, но не толкова впечатляваща. Най-високата точка е приблизително в средата на маршрута – 2225 м, а по пътя ви очакват глетчерни езера сред тучни поляни, предизвикателни скалисти участъци или гледки към участъци море, разкриващи се сред извисяващите скални игли. Пътеката включва условно 15 сегмента, всеки от които започва и свършва с хижа или заслон, където може да преспите или да се нахраните. Къмпингуването е разрешено само в районите около хижите, не и в произволни участъци от маршрута.
Повечето хора успяват да пресекат Корсика по GR 20 от северния до южния бряг за около 15 дни. Разбира се, винаги има и по-бързи – като например Гийом Перети, който през 2014 година преминава маршрута за 32 часа.
ШВЕЦИЯ
Kungsleden
Близо 440-километровият маршрут в северна Швеция отвежда през едни от последните останали истински диви места в Западна Европа. Kungsleden всъщност означава Кралската пътека, и се използва както през лятото, така и през зимата от кроскънтри скиори. Без значение от сезона, маршрутът превежда през драматичен пейзаж, включващ глетчери, тундра и брезови гори.
Най-високата точка по маршрута е и най-високият връх на Швеция – Кебнекайсе (2111 м). Маршрутът е много добре поддържан и маркиран, като съвсем естествено се разделя на четири части, които могат да бъдат направени и отделно. Ако искате да изминете цялото разстояние обаче, си пригответе около месец. Хижи и заслони са изградени по цялото протежение на маршрута, на разстояние между 9 и 22 км, така че да не останете без вариант за подслоняване, а къмпингуването е разрешено по целия маршрут. Един от участъците по пътя преминава през национален парк Сарек, един от най-старите паркове в Европа, с предизвикателен терен, подходящ само за достатъчно опитни планинари. В тази част на маршрута липсва маркировка, а местата за настаняване са ограничени и на голямо разстояние едно от друго, има четири езера за прекосяване, но за разлика от останалите участъци, шансът да срещнете други хора е минимален. За сметка на това, ви очаква невероятния пейзаж на Лапландия и дивия живот на артктическата тундра. Единственото, с което трябва да се съобразите, е непредвидимото време, и собствените си умения за оцеляване в дивата природа.
Преди да отидеш в планината, не забравяй своята планинска застраховка. Тази от Boleron можеш да я направиш с няколко клика, а полицата ти ще е винаги на телефона ти.
