Малко или повече джудото може да бъде екстремно. Няма как да не усетим прилив на адреналин, ако ни измятат няколко пъти на пода и ни „понабият” малко.
„Но не е на първо място бойно изкуство, а система за възпитание…” – казва Пламен Петров, а аз започвам да се срамувам, че дори съм си помислила подобно нещо.
Започва да тренира джудо, запален от баща си, който също активно се занимава със спорта. Влиза в залата още като малък, а от 10-годишна възраст започва да тренира усилено. Очевидно е започнал да се чувства на мястото си там, щом остава и до днес. Запален е от идеята да можеш да научаваш нови неща за себе си, за характера си, да развиваш уменията си (не само физическите, но и онези, които помагат на духа ти да израсне), да спортуваш и да бъдеш здрав и да предаваш наученото натам. Сега иска да запали и други, вероятно защото знае колко много може да им даде спорта.
Първите тренировки в джудото Пламен прави в „Шун Джудо Клуб” при треньора Свилен Скерлев, където остава и до днес. И, ако днес в клуба тренират много и различни по възраст, професии, интересни хора, то в началото това съвсем не е било така. Когато прекарваш по няколко часа на ден в залата обаче, започваш да влагаш по малко и по повече в нея, в спорта – тренираш по-усилено, започваш да се грижиш за поддръжката, разпространяваш идеята.
В момента в клуба тренира голяма група от малки деца, разделени в три възрастови групи, едни от най-добрите състезатели на България, както и хора, които посещават залата за разтоварване, за да поддържат физически тонус, и за да бъдат активни. Без значение дали тренират професионално, или за удоволствие обаче, всички хора, посещаващи тренировките, се сблъскват със ситуации, в които научават повече за себе си, за другите, усъвършенстват самодисциплината си и се превръщат в по-добри хора.
Тази година клуба има петима шампиони, а отделно „събира” награди от международни състезания. Ивелина Илиева, която тренира в „Шун Джудо Клуб” тази година става втора на Европейско първенство.
Когато питам Пламен защо продължава да тренира в тази зала и защо и ние да отидем точно там, ми отговаря кратко, но логично: „Защото има добра среда, добри условия и най-вече – добри треньори” – три най-важни характеристики. Самият той се занимава като треньор с една от групите деца, но споделя, че работата с тях понякога може да бъде доста предизвикателна, защото постоянно трябва да привличаш вниманието им с нещо и да задържаш фокуса върху случващото се. Разбира се, тренировките са разнообразни и съобразени с възрастовата група и нивото на подготовка на трениращите, като при децата например са съставени от множество игри.
Продължаваме да си говорим и разбирам, че джудото е било създадено като възпитателна система. Когато става въпрос за битката, спаринга, това е бойно изкуство, но много по-дълбоко в същността на спорта стои идеята за възпитанието и самовъзпитанието. Ситуациите в залата започват да ти дават качества като увереност, мотивация, работа в екип, „защото без партньора си не можеш да направиш нищо” и най-вече дисциплина, а това са качества, които помагат не само в джудото, а и във всеки друг спорт – от сърф до катерене, и в живота.
Дори да звучи идеалистично, има и реални доказателства. Нашият герои освен, че тренира джудо, кара лонгборд и лети с парапланер. Твърди, че бойният спорт му е помагал в много ситуации, в които практикува останалите и особено набляга на паданията: „Преди да започнеш да се биеш, в джудото се научаваш как да падаш. Трябва да си подготвен за момента, в който те „изхвърлят”. Така че, аз знам как да падам и когато практикувам другите спортове и това е от полза.”
Казва последните думи буквално, но и метафора е напълно допустима, защото преди да е бойно изкуство, спорт, джудото е възпитателна система, която ти дава физическа и още по-важно – психическа сила. Научаваш се да падаш, но така, че още преди да се окажеш на земята, вече си събрал цялата съществуваща сила, за да се изправиш.
„Шун Джудо Клуб” се намира в София, ж.к „Дианабад“, ул.“Пимен Зографски“ №3. Повече информация за залата и клуба можете да намерите тук.
