Една сутрин осъмнах с имейл, съдържащ истинско предизвикателство, дори по-яко от това да ти лепне вулкано-то*! Отправяха ми запитване дали искам да разкажа това-онова за любимия си спорт, за про-тата в уиндсърфинга, за начина на живот и въобще – да се гмурна в темата „Къде е уиндсърфинг спортът в момента?“.
Толкова се ентусиазирах, че дълго време не можех да седна да подредя мислите си на хартия. Признавам си, няколко седмици наред пишех наум!
НАЧАЛОТО
Както се казва, за да стигнем някъде, първо трябва да тръгнем отнякъде. За целта, ще се разходим до началото, без което всичко щеше да си остане една жул-верновска идея.
Кредитът за появата на уиндсърфинга дължим на Нюман Дерби, американски изобретател, създател на – както сам той го нарича – сейлбординга. Израснал в Пенсилвания, САЩ, още на 12-годишна възраст Нюман започва да строи платноходки. И както сами бихте се досетили, първата му лодка претърпяла абсолютен крах, като потънала във водите на река с трудно за произнасяне име – Съскуъхана (бел.ред. Susquehanna River). Нашият упорит герой обаче, отдаден на любовта си към първото творение, успял някак си да го спаси, като го измъкнал от водата, за да може същото да заживее втори живот в близост до двора му, този път като „къщичка“ за змии.
Творението на Дерби, което живо ни интересува обаче, е заченато през 1948 г. и представлява идея за ръчноуправляван модел на квадратно платно (приличащо на перпендикулярно хвърчило), монтирано на катамаранна платформа.
По-късно в средата на 60-те, когато Нюман Дерби навършил двадесет години, изобретението му претърпява сериозна промяна. Създателят максимално олекотява носещата конструкция, тя вече има плоска дървена структура и представлява плаваща платформа за отдих и разходка по водата, наименована „Сърфът на Дерби“.
Самият Дерби спокойно можем да определим като първия уиндсърфист, защото в периода 1964-65 г. той съумява да подкара десетфутовия си модел (приблизително три метра), задвижван от силата на вятъра, в околните езера.
Така през август 1965 г. в списание Popular Science той за първи път дава гласност на изобретението си, което към онзи си момент съдържа два независими един от друг компонента – платното просто е подпряно, незастопорено на „возилото“. Въпреки публикацията в научното списание, Нюман Дерби така и не патентова хрумката си.
Това дава златна възможност на калифорниеца Джим Дрейк и сърфиста Хойл Швайцер да го патентоват през 1968 г. във вида, в който е познат днес – платно, закачено посредством мачта към дъска за хавайски сърф. Впоследствие моделът доста бързо бива разработен от компанията на тандема – Windsurfing International Inc., като в един по-късен етап Хойл откупува дяловете от компанията на стойност $36 000 от съдружника си и започва да раздава лицензи за международно производство на модела.
Към този момент Европа е жадна за новия спорт, а компаниите с подлиценз като Bic Sports, F2 и Mistral искат да намерят начин да се освободят от задълженията си на подлицензенти на Windsurfing International Inc. Това дава повод за много съдебни дела, оспорване на иновативността на модела, патентован от компанията-майка, в резултат на което същият претърпява много бързо развитие и модернизация, за да стигне до футуристичния си облик днес.
В момента компании като Fanatic, Tabou и JP, които са едни от основните производители на дъски за уиндсърф, всяка година изваждат на пазара подобрени и тунинговани модели на продукта си. Тази тенденция неотлъчно се следва и от утвърдените с течение на времето марки, създаващи уиндсърфинг платна, като North Sails, NeilPryde и Gaastra. Симбиозата е дотолкова напреднала, че ежегодните модели не само че се изработват спрямо подобренията на дъските, но и от гледна точка на визуалната комбинация от дизайн и използвани цветове.
ЖИВИТЕ ЛЕГЕНДИ
За да имаме космическите измерения в развитието на уиндсърфинга към днешна дата, не може да не споменем две имена – това на Роби Неш и на голямото дете Джейсън Полаков. Възрастовото измерение и на двамата е живото доказателство, че за професионалистите факторът „навършени години“ не играе. Дори напротив, в бранша съществува усещането, че колкото по-улегнали ТРЯБВА да стават, толкова по-луди глави го раздават. За момент не спират да се развиват уменията си в спорта, не спират да пътуват, за да карат…. все така гонят Михаля в доказателство, че перпетуум мобиле съществува. И ако за някои това е непонятен житейски път, то за нас остава благодарността и умилението, което изпитваме към тези хора. Жив пример за еволюцията на спорта.
Пръв по възмъжалост, но и по хъс и мотивация, е Роби Стънтън Неш, към днешна дата на 53 навършени години. В историята на уиндсърфинга чичко Неш, както галено го наричаме помежду си, се прославя с внушителния тейбъл топ* и страшничкия за учене фронт лууп. Неш ще остане в историята на спорта и с първия фронт лууп (преобръщане с главата напред), направено с дълга дъска – Mistral Equipe, с размер 3.72 м. Към днешна дата Роби Неш е титулован като „Легендата на уиндсърфинга“, дори се счита за един от основоположниците на производен, нов вид спорт – кайтсърфинга. Тук идва и логичният въпрос, дали това не е първата запалена лампичка – предупреждение, че на уиндсърфинга му предстои да отстъпи мястото си на нещо по-ново, по-яко и по-лесно за напредване… НО, дотогава ще уважим много прогнози, ще покараме уиндсърф и… ще видим!
Другата голяма известност в спорта, с особено силно присъствие на уейврайдинг сцената, определян от гилдията като „уиндсърфиста на всички времена“, е лудакът Джейсън Полаков. За него трябва да прибавим, че освен на уиндсърфинга и предизвикателството да пътува, за да кара вълните-челюсти, той е и страстен почитател на мото-кроса (разписал се е с подобаващ брой травми и в този спорт). Всъщност, много и още по-много може да се разкава за Джейсън, а личното ми мнение е – това е живото доказателство, че перпеттум мобиле съществува!
За Полаков се заговаря за първи път през 90-те. Той е забелязан заради специфичен стил и невероятни умения, демонстрирани при „пързалянето“ по вълни. Нещо повече, възхитата идва и от факта, че той е един от първите уиндсърфисти, които започват да тунинговат дъските, които карат. Така Полаков освен че съумява да наложи собствен стил в уейврайдинга, неусетно полага основите на „тенденциите на Джейсън“ за бъдещата много бърза еволюция във формата на уейвърките. Първоначално любимият ни супергерой кара традиционния за времето си асиметричен дизайн, заложен във формата на дъската, но я заменя почти веднага със симетричната заострена задница (pintail).
Това е и преломът в историята и развитието на уиндсърфинга – направо революция!, защото дава тласък в развитието на формата и дизайна на дъските за уейв уиндсърф към днешна дата. Кой ти тогава (никой!) въобще е можел да предположи, че спортната визия на Джейсън ще се разпростре отвъд настоящето, за да създаде един от най-известните и преуспяващи брандове – “Jason Polakow Australia”, диктуващ модата и тенденциите на пазара за уиндсърф през 21 век.
Наред с многото титли и силното присъствие в световната купа в уейврайдинга, щурият Джейсън ще остане в историята на уиндсърфинга и с тенденциозното „разпукване“ на вълните – челюстите на Ho’okipa, Хаваи, САЩ. А тази година – и с успешното пързаляне по 6-7-етажните грамади на Назаре, Португалия. Няма такава сила, няма такова спокойствие и вътрешна увереност за успех. Ей така, кара си ги човекът, сякаш закусва сутрин мюсли, с невероятна лекота и красота! Keep going, MASTER!
Пълната статия и още много емоции, свързани с уиндсърфа, ви очакват в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
