Няма как да не сте ги виждали – щом знамената се изпънат от поривите на вятъра, заливите се изпълват с цветни платна, гонещи се по повърхността на водата. Или поне така беше в близкото минало. В днешно време уиндсърфът май изостана на заден план, изместван от все по-развиващия се спорт на кайтсърфа. Но макар бройката на млади и запалени уиндсърф хипстъри да не е правопопорционална на кайтистите, и малкото, които са останали, умеят да се забавляват във водата (или поне да милеят за това).
Уиндсърфистите в България идват от различни точки на страната, и всички се обединяват пред идващите прогнози (които пък от своя страна не идват толкова често).
Трудно се работи в офис, когато поривите на вятъра почват да раздухват праха по улиците и карат дърветата да танцуват в бесен ритъм под натиска им. Екстремните спортове са като буболечка в главата на човек – от време на време започва да жужи, бръмчи и се разхожда, и просто трябва да намериш вариант да се отървеш от нея…
Условията по нашето Черноморие са абсолютно достатъчни за някои, други пък търсят по-екстремните моменти, заради което гонят вятъра из целия свят – от близките ни южни съседки, до западноевропейските страни и дори чак по други континенти.
Така е, у нас не се славим с константни ветрови условия, та затова и уиндсърфът си държи определено ниво. Абсолютно нормално. Вятърът при нас най-често присъства при смяната на сезоните или в зимните месеци, но го има и през лятото. Доста от хората са напълно щастливи с типичните за нашата страна условия през лятото – слаб умерен вятър 6 до 10 м/сек, предимно с посока от морето (или т.нар. източен морски бриз), за които ти трябват големи платна между 6.5 до 9.0 и дъски около 120 литра.
Подходящи условия има по цялото Черноморие, като преобладават градовете Варна и Бургас с уиндсърф клубовете си, но разбира се и места като Равда, Лозенец, Арапя, Градина, Златна рибка, Веселие, които при наличие на прогноза събират хора и платна от цялата страна.
А когато започнат промените във времето или дойде смяната на сезоните, и започнат да излизат по-силни, дори прекалено силни ветрове, повечето от карачите не са готови да преминат границата към по-екстремното. Но някои от тях нетърпеливо чакат точно тези моменти – само да обявят код червено за вятър по Черноморието, и настава времето за екшън героите, нещата придобиват смисъл.
В тези дни бреговата ивица е залята от вълни, а любителите на уейврайдинга и скоковете започват да товарят колите с екипировка, която е стояла толкова дълго прибрана, че почти е неразпознаваема от праха по нея. Подбират се малки дъски от порядъка на 69-90 литра, а платната са между 3.4 до 5.0, най-често между 3.7 и 4.5. Разбра се, според теглото на човека, а и уменията.
Уейврайдингът е черешката на тортата за голяма част от хората, които обичат уиндсърфа и са изцяло пленени от адреналина. Почти всеки от нас тайно си мечтае или сънува подходящите условия, които в реалността, уви, никак не са близо до нашето географско положение. Но ако никога не сте хващали платно в ръцете си, да поясним самата идея в уиндсърфа или как се движим спрямо вятъра. Представете си, че стоите на свободно избран от вас плаж, и забравете за географските посоки. Стоите с лице към морето, а плажът е в обратната посока. Разперете ръцете си. Сега, вятърът, който идва към лицето ви, е оn shore, срещуположният е оff-shorе. Там, където сочат ръцете, е side shore.
В България условията най-често са при силен вятър side on от ляво, но също преобладават и on shore или side on от ляво. Територията над Варна, и по-точно Крапец и Дуранкулак, са широки отворени заливи, в които при силни североизточни фронтове вълната и прибоят достигат до стряскащи параметри. Не точно перфектните условия, но пък абсолютно могат да накарат краката ти да се бетонират преди влизане във водата. Това се случва през есента, когато цялото Черноморие бива залято от вълни, стига да е „добра” есен. Най-добри са може би условията в Лозенец, но всичко зависи от силата на вятъра, развитието на фронта и продължителността.
Но като цяло, не е лесна работа да намериш добри условия за уейврайдинг у нас, и точно това е причината хората да пътуват до отдалечени места. Не че това е значителен негатив, имайки предвид преживяванията… Ами да, най-любимата част от уиндсърфа – пътуванията! Моментите, в които ще си събереш топ екипировката в един борд бег с най-сериозния уейв материал, който имаш, и ще смениш няколко самолета до най-мечтаното място. Испания, Франция, Португалия, Англия, Мароко, Кабо Верде, Южна Африка, Америка, Австралия, Перу, Чили и всичките им топ уейв дестинации чакат да бъдат покорени!
Неслучайно е казано – човекът е човек, когато е на път. Срещата с толкова много хора и всички те толкова интересни, смесицата от култури, религии, възприятия… А и само пътувайки намираме условията, които ще ни карат да се превъртаме в леглото преди заспиване с идиотска усмивка. Като например онзи класически down the line на 3-4-метрова вълна и момента, в който разпознаваш страха в себе си. Същият този страх, който те води за носа до края на вълната, усещането за ритъма й и знанието, че може би ще се срути върху теб във всеки момент. Това моментно състояние, когато си по средата на трипа, това свръхчувство на лекота въпреки болките в тялото. Споменът за рицарските преживявания отпреди два часа и споделянето на случките с приятелите, кой колко високо е скочил, кой е приземил задно салто или е бил в близост да приземи поредната откачена маневра, как си щял да счупиш ребрата върху гика и тем подобни истории, всички толкова незаменими. Казвам рицарски преживявания, защото точно това е, което се случва – ти си рицар, който се бори с лошите вълни и ги наказваш с финките си, cut back след cut back.
Е, някой път нещата стигат до там, че си изгубил рицарската битка и водата те е срещнала със скалите, откъдето събираш парчетата от екипировката. Но спокойно, не е толкова брутално, колкото звучи или изглежда. Или поне не след първия път. Просто красивите вълни невинаги се намират на приятни, златисти, чисти плажове. Това е една от неприятните страни на уиндсърфа – моментът, в който след трудното транспортиране на скъпата екипировка, дългото пътуване и пълното щастие влизаш във водата и там, още в началото, сесията може да свърши много бързо. Но така е, нищо не е вечно, екипировката също. Сгъваш скъсаното платно, хвърляш мачтата на боклука и ремонтираш дъската, стига да си носиш материал за ремонт.
За съжаление, поради факта, че условията не са толкова чести, у нас така и не е създаден този пример за подражание от същестуващи истински райдъри или състезатели, тоест все още няма създадена култура. А колкото по-разпространен е един спорт, толкова повече хора биха се занимавали на аматьорско и професионално ниво. Но може би това все пак предстои да се случи в бъдеще. Семката е посята с обучаването на толкова много деца по уиндсърф лагерите на Early riders camps, Ateam Xchallеnge и други, само трябва да покълва по-често. Тук е мястото и да поздравим Никола Абаджиев-Коки, който стана първият български райдър, споносриран от истинска марка, каквато е RRD. Коки е много добър уиндсърфист и уникален сърфист, а дисциплината, с която се занимава в момента, е уейв-кайтсърфинг. Запомнете неговото име, защото един ден може да се изненадате приятно къде развява българският флаг!
Не е много лесно да си добър в този клас на уиндсърфа – уейврайдинга. Ако не отделяш достатъчно време, океанът, морето, условията няма да те допуснат в близост. По-лошото е, че ще го усетиш, ще осъзнаеш, че идва отвътре в теб, което е разочароващо усещане.А едно от най-хубавите усещания е да знаеш, че си добър в нещо трудно, с което печелиш уважението на останалите. За целта ще трябва да положиш усилия – за да изградиш ниво, и още повече – да го поддържаш. На първо място, ще ти трябва доста екипировка и физическа подготовка, плюс възможно най-дълго време във водата – с уиндсърф, сърф, SUP, кайт, няма значение, важното е да се изгради сериозно усещане за вълните, океаните и моретата. Изграждането на един истински райдър зависи от това и колко лишения би си позволил. Все пак говорим за спортове, в които райдърите не се наричат просто райдъри, а АТЛЕТИ! Това звучи достатъчно тежко, но знам, че винаги ще има хора, които биха искали да бъдат атлети.
Но ако си млад, запален и уиндсърфът ти е влязъл под кожата, ако мислиш, че разполагаш с тези качества и някой ден получиш истинското желание да станеш и по-добър, не забравяй – винаги трябва да вярваш в успеха и прогреса. Така че пътувай колкото можеш, бъди отдадени на спорта и уроците, и както се казава: RIP HARD!
Статията „Екстремен уиндсърф в България“ е част от брой ЛЯТО 2016 на Списанието, в който ви очакват и още много истории с вятър, вълни и много приключенски дух. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
