Тръгваме да гоним вятъра. Не защото се лутаме без цел обаче, не защото нямаме посока и не защото чакаме да ни отвее нанякъде. Тръгваме и гоним вятъра, без това да значи, че преследваме напразни надежди, а защото така живеем – бързо, променяйки плановете си в движение и с идеята, че вятърът е открил преди нас най-вълшебните кътчета. Търсим места, чакаме залези (върху върховете на баири), спим със звездите, посрещаме изгреви, дишаме от дъха на природата, летим, танцуваме с небето, живи сме… И всичко това ни се случва само защото така сме избрали – да гоним вятъра.
Багажникът на колата е пълен догоре с крила. Без никакви метафори (макар че бих могла да полетя от вълнение) – просто сме тръгнали натам, накъдето ще има най-много условия за парапланеризъм в следващите два дни. Имаме няколко идеи, подсказани ни неегоистично от „Егоист” като част от Тhe All Connected Challenge и слепите срещи на Volkswagen Tiguan (#tiguanblinddates). Дали и кога ще успеем да ги изпълним обаче, само времето може да покаже.
Природата на вятъра, слънцето и облаците, естествено е динамична, затова ще нагаждаме плана си спрямо техния. Разчитаме на вярно подадена прогноза в сайтовете и добри приятели, които да ни информират какви са условията, ако са стигнали някъде преди нас.
Скачаме в колата и след кратки пресмятания вече знаем накъде. Не е трудно да си изготвиш план за приключение или бързо-бързо да промениш досегашния, когато във всеки момент получаваш актуална информация за условията, които те чакат там, закъдето си се запътил. Данните за времето, дали и къде има трафик и какви спотове, спрямо интересите ни, има наблизо, излизат директно на монитора върху таблото в колата ни. Според прогнозата за времето, която ни дава информация както за нашата локация, така и за избрана дестинация, условията за парапланеризъм в петък щяха да са минимални. Все пак обаче, имаше лъч надежда със сладкото име Витоша, който си заслужаваше да бъде последван. Поне нямаше да вали…
София сякаш винаги усеща „тайните” ни кроежи да я напуснем, за да използваме уикенда като пътешестваме из България с кола и крила и съвсем явно си прави такива уговорки с времето, които да ни задържат възможно най-дълго, възможно най-близо до нея. Не пресмята обаче Витоша, близките до големия град хълмове и това, че можем да избягаме от шумотевицата докато сме почти в нея. Принудена е да се признае за надхитрена. Следобед щяхме да разпънем крилата си в планината, пък дали ще догоним вятъра…
Минаваме през Златните мостове ей така, да видим как се развива пролетта там и за да проверим работи ли собствената мрежа на колата ни (Car Net) в планински условия. Не само, че работи, ами ни върши и чудна работа – някой казал на колегите в офиса, че на Витановци летели, връзката веднага е направена и газ! право към старта. В ерата на модерните технологии можеш да проследиш не само вятъра – без проблем колата ти се свързва с избран смартфон, с който можете да се следите взаимно, с едничката цел да се намерите. Върши идеална работа, когато искаш да намериш точно твоите си приятели на Витановци, но сме длъжни да предупредим, че е сериозна пречка, ако искаш да избягаш от работа със служебния автомобил – може да се свърже дори към лаптоп и шефът ти няма да има никакъв проблем да те пресрещне на „финиша” точно, когато си решил, че всичко е минало като по вода.
Без проблеми се справяме с „тежкия” за много автомобили маршрут (особено при влажно време, когато цялата земя е потънала в кал) до върха на хълма, който трябва да превземем. Вятърът на Витановци обаче се оказва доста непостоянен и бързо ни подсказва, че не това е финалната дестинация, до която ще ни отведе. Крилата ни все пак чакат в багажника, а и имаме още време до залеза, така че решаваме да ги „разходим”, за да усетят и те най-накрая, макар и за кратко, че ги очаква нещо вълнуващо.
Обратно в колата проверяваме каква е прогнозата за намиращия се близо хълм до село Расник. Едва ли щеше да става за летене, но денят обещаващо щеше да завърши с небе, окъпано в златно и загадъчно синьо, така че си струваше да подпалим натам дори само, за да дочакаме идването на здрача.
Ново утро, нов вятър и нов ден. Информацията, че парапланеристи вече кръжат в небето над Витоша бързо се разпространява и плана, директно да отпрашим за Сопот още сутринта, се променя.
Как продължи пътуването ни и догонихме ли вятъра, четете тук, а там има повече за слепите срещи на Tiguan и Volkswagen.
