Според тълковния речник, бивакът е място извън селище с палатки, предназначени за временно ползване от военни или туристи. За тези хора обаче бивакът е мястото, където намират удоволствието от почивката и приключението, където предизвикват и търсят лимита на възможностите си, където се събират с цялото си семейство, за да прекарат малко време наистина заедно и където се раждат спомените им.
МИНИМАЛИСТЪТ: БРАНИСЛАВ БРАНКОВ
Рязането на етикетите на дрехите е присъщо на голяма част от популацията на планетата, но едва ли много от тях го правят, за да намалят теглото на багажа си. Ако и вие сте един от тях, значи знаете какво означава ultralight концепцията за придвижване в планината.
Бранислав Бранков е един от онези хора, с които можеш да разговаряш часове наред и все да има какво да попиташ или да научиш за интересния му начин на живот. Преди осем години покрай хобито си – военни симулации, започва да се занимава с екстремно планинарство, а малко след това прегръща и идеята на ultralight екипировката. Това е концепция за бързо и леко придвижване в пресечени местности. За преход между 2 и 20 дни, раницата му тежи между 7 и 8 килограма, без храната. Отдавна е спрял да си купува дрехи, които не биха му свършили работа в планината, а първото нещо, което поглежда, е грамажът и материята, от която са направени. Преди време мечтаел да стане професионален войник, затова и много четял, ходил с приятели по планините и тренирал. Сега тази мечта е на заден план, но натрупаният опит му помага в екстремните мисии, които сам си организира.
Тръгне ли на поход, със себе си взима абсолютния минимум. Чрез експерименти на терен е успял да отсее екипировката, без която не може и тази, която само си стои в раницата и не използва. Например за летен преход между 48 и 70 часа, нещото, без което не може, е шалте, защото най-важно е да има какво да те изолира от земята.
Ако се наложи да тръгне без да има време да планира, би взел единствено храна, вода, медицински пакет и термо бельо.Основна част от екипировката му е бивак сакът. Той много наподобява спален чувал, но е по-тънък от него и има по-голям обем, защото идеята е да спиш в бивак сака с цялата си екипировка. Предназначението му е да спира вятъра, да пази от дъжд и влага. Лятно време, ако трябва да намали теглото на багажа си, заменя бивак сака с пончо, което може да бъде използвано и като навес.
Спалният чувал е част от екипировката му единствено през зимата. Споделя, че зимните преходи най-добре да бъдат планирани по време на пълнолуние и да се върви през нощта, а да се спи през деня, когато е по-топло. Избягва да спи по хижите, палатка не използва, а зимно време търси заслона на някоя снежна навявка или си изкопава пещера в снега.
В раницата си има още аптечка, резервно бельо, дрехи за дъжд, манерка, магнезиево котлонче, което тежи едва 12 грама, челник, нож, лормъри, радиостанция и, разбира се, шапка и ръкавици. Казва, че допълнителната изолация на главата е много важна, защото оттам човек губи най-много топлина. Нещата, без които не тръгва, са шалте, пухенка, шапка и ръкавици.
Екипировката в раницата му е почти константна, но все пак зависи от местността, към която се е отправил. Когато прави преход в по-ниски райони, си спестява голяма част от нея. Предпочита обаче високите планини. За тях казва, че са мястото, където наистина може да предизвика себе си, да разбере докъде може да стигне – колкото по-предизвикателен и техничен е теренът, толкова по-интересно му е. Много често е сам в планината – просто са малко хората, които могат да издържат на темпото му. Но освен себе си, тества и екипировката си. Казва, че ако я използваш само в комфортната й зона, никога няма да разбереш колко всъщност може да издържи, а това е важно, защото в планината разчиташ единствено на себе си и нея.
Но най-важната част от прехода си остава планирането. Местата за бивакуване, особеностите на релефа, алтернативни варианти на основния маршрут. Когато избира къде да пренощува, се спира на равно и подветерно място. В първите години, когато е практикувал този вид планинарство, винаги се е стремял да достигне до точката за бивакуване, но сега споделя, че не е задължително и често пъти спира и остава да спи, когато намери подходящо място.
Сред природата Бранислав намира бягство – от цивилизацията, от ежедневието. Най-хубавият сезон за него в планината е зимата, а нещото, което никога не забравя е, че „с планината човек не може да се бори, или й се подчиняваш, или тя ти го връща много здраво“.
Статията „Бивакуването – на хотел с безброй звезди“ е част от брой ЛЯТО 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате брой в бъдеще – най-добре се абонирайте.
