На „касапница“, „незаконна сеч“ или „рЕзко“ с „космическа скорост“. Така кара планинският колоездач Милан Димов. Той спечели титлата от Българските серии в дисциплина Спускане, категория Masters за 2015 г. И докато вече се заканва на следващите състезателни трасета, се свързахме с него, за да ни разкаже как се подготвя за тях, откъде черпи енергия и има ли нещо развратно в колоезденето:
Как се подготвяш за състезание, когато ще ти трябва рЕзко ударна енергия?
За състезание се подготвям като ходя да карам на различни трасета, или по възможност карания по трасето, на което предстои да се случи състезанието. Факт е, че все повече обръщам внимание с какво се храня, особено ако на следващия ден ми предстоят ударни карания. Преди не ми пукаше особено какво слагам в стомахчето, но усещането да си хапнал, а да нямаш пауър е доста изтощаващо. Или пък като ти стане тежко след ядене, не ти е много до каране – то няма кръв в главата за да мислиш, камо ли да караш. За себе си преоткрих (все съм бомба със закъснител) хидратацията – най-важният момент е, без нея системата не функционира добре, направо „издава багажа“. Затова гледам да си набавям поне загубеното количество течност. След като ми е леко и нищо не помага на гравитацията да „тегли надолу“, идва ред на нахъсването и концентрацията. С първото се зареждам от „тубата“, предимно с клипчета от световната купа, там е пълно с извънземни! Второто, набавям предимно с мисли за трасето и преговор на сложните елементи по него – визуализирам.
Какво е важно да знаем за храненето и напитките непосредствено преди и по време на състезание? За теб има ли забранени и задължителни неща? Баничка и боза?
Преди състезание само лека закуска, но калорична, ‘дет се вика докато хапвам още „приритвам и прахтя на едно място“, а духом съм вече на трасето и „си карам“. По време на състезанието се енергизирам с пауър барчета и пия изотонична напитка OSHEE за байкъри. Против насъбиране на умора и при продължително въртене удрям по някое и друго кенче витаминно шотче – витамини и/или магнезий още докато се боря с трасетата. Хубавото на OSHEE шишенцето е, че дава усещането, че някой се грижи за теб и за представянето ти. Разграфено е така, че не трябва да измисляш кога и какво количество да приемаш, по-скоро следваш напътствията „30 минути преди тренировка… по време и след тренировка“. Нещата са много премислени- дизайнът на шишенцето е с удобен захват, капачката дава възможност за лесно отпиване и всичкото е съвместимо със стойките за бутилка на колелото.
Иначе, ехх, „баничка и боза“! Доскоро бяха хит в менюто… Е, добре де, тайната е, че още са си хит-а от детството, но не и когато предстои състезание. Тогава няма начин да бутна такова нещо. При продължително натоварване или предстояща касапница по нанадолното е немислимо.
Какво е специалното на тази изотонична напитка за колоездачи, която ползваш?
Дава лекота, чиста енергия, без да те „разтупва“ и го няма чувството за припряност и напрежение „от нищо“. За себе си открих, че колагена е моето нещо, смазва безупречно и кокалаците не скърцат. Както веригата си „сака“ смазка, така и ние!
По колко, кога и как я препоръчваш?
В активен спортен ден е едно количеството, в ден със състезание дозировките са други. При активен спортен ден (тренировка), препоръчвам около две бутилчици от „Байкър-а“ и един витаминен шот. Поне на мен това количество ми е достатъчно. В състезателен ден обаче рЕзко заминават три OSHEE за байъри минимум. Спортното окачване си гори здраво!
В какъв стил караш, когато си заредил с изотонични напитки?
Касапницата, космоса и незаконната сеч, се подразбират и без изотонични питиета. Виж обаче, тайната е, че ИЗО-пауъра води до каране „на разврат“, ‘щото не го мислиш и не подбираш, и отвсякъде линия намираш…
Има ли риск от предозиране? Не с карането на разврат, а с напитките за байкъри.
Няма рискове от предозиране, защото в OSHEE всичко е много добре премерено откъм доза. Както казах, „сякаш“ някой се грижи да си на стълбичката… готино усещане! А излишъците подлежат на разтоварване.
