„Летателни дневници“ е рубрика на 360°, в която научваме повече за безмоторното летене, условията, подготовката за него и, разбира се, самите полети. Опитът си споделя не кой да е, а човек, често прекарващ повече време във въздуха, отколкото на земята. Николай Велев е мъжът, който близо три години държа рекорда за най-дългия като разстояние полет с парапланер в България. Километражът, който „навърта“ той с крилото си през август 2013 г., е внушителните 313 км. Повече за себе си и летенето Ники разказва сам специално за 360°:
ВИЗИТКА:
Дата на раждане: 1978 г.
Местоживеене: гр. София
Професия: Авиоинженер
Крило/Сбруя: Ozone Mantra M6 / Advance Impress 2+
Най-дълъг прелет: 314 км
Мото: “Success is a journey, not a destination! The doing is usually more important than the outcome.” (Arthur: Ashe)
Казвам се Николай Велев. На 37 години съм. Женен съм и имам две деца.
По пътя си, който съм извървял досега по отношение на летенето, съм бил задвижван изцяло от мечтата да мога да летя. Детски мечти, останали за цял живот. Безброй пъти като малко дете съм сънувал как размахвам ръце, издигам се от леглото, кръжа малко из стаята и после излитам навън, над улиците, между сградите, над парковете. Ако се снижа много, размахвам по-бързо ръце и се издигам отново… наивно… в интерес на истината, все още ми се случва да сънувам подобни неща.
Първият ми досег с летенето беше още в ученическите години в още съществуващата по това време структура на аероклубовете към ДОСО – занимавах се с парашутизъм, след това безмоторно и моторно летене със самолет.
С парапланери летя от 1998 г. За добро или лошо избрах летенето да остане само мое хоби, а не професионално занимание. Летя само в почивните дни и в дни свободни от други ангажименти. Това естествено намалява силно броя дни в годината, в които имам възможност да летя и предизвиква известна фрустрация, когато перфектните метеорологични условия се случват в работни дни, а в почивните са посредствени. От друга страна обаче има и предимства – държи ме винаги „гладен“ за летене, фокусиран и силно мотивиран да използвам докрай възможностите, които се откриват пред мен по време на прелет.
Съвсем еднозначно мога да определя крос-кънтри летенето (прелетите) като моя страст. Чрез своето безкрайно многообразие, изненади и предизвикателства те са в състояние да задържат нестихващ интерес и да оставят след себе си прекрасни спомени и чувство на силно удовлетворение от преживяното.
Прелетите са особено предизвикателство. Те са доста слабо свързани с физически възможности на пилота и техника на пилотиране (които биха били много важни в в акробатичното летене например) и са плод най-вече на умствен труд – прелетът за мен е една много интензивна поредица от вземане на решения. Добрите решения ти дават възможност да продължиш, за лошите биваш моментално наказан и често се озоваваш бързо на земята. Хубавото е че за всяка ситуация броят на правилните отговори и много повече от един, както и на грешните между другото, и се оказва, че много наглед съвсем различни решения могат да доведат до успешен резултат. Скоростта с която човек съумява да прави преценки на създалите се ситуации и да реагира е наистина критична и в края на деня това е нещото, което остава като удовлетворение – че си съумял да реагираш бързо, да грешиш рядко и в резултат на това да използваш максимално условията и възможностите, които са се разкрили пред теб. Много от тези решения взимаме съвсем съзнателно, като плод на преценка, други идват от само себе си в резултат на опита, който сме натрупали с годините – интуиция или пък неясни асоциации с вече преживени подобни ситуации.
Точно решенията, които вземаме по време на прелет, с причините които ги провокират и резултатите, до които ни довеждат, ще бъдат акцент на рубриката „Летателни дневници“
Опитът се трупа бавно и за съжаление той е нещо, което не може просто да бъде преразказано или предадено, защото знанията са само една от съставките му. Както вече споменах, съществува безкрайно многообразие от ситуации по време на прелет, които ни научават чрез проба и грешка на това кое работи добре и кое не. И няколко живота да има човек, пак няма да са достатъчни да може да види всичко и да вземе всичките възможни правилни и грешни решения и да се поучи от тях. Хубавото обаче е, че човекът е интелигентно животно и не е нужно да преживява всичко на свой гръб за да си направи нужните изводи. С доста добър успех хората са в състояние да се поучат от успехите и грешките на другите, стига те да бъдат споделени с нужните подробности и съпътстващи факти – каква точно е била създалата се ситуацията, какви решения са били взети и защо, и до какви резултати са довели те.
Това ще се опитвам да направя по отношение на моите прелети през този летателен сезон в рубриката „Летателни дневници“.
И така както всеки прелет преминава през три отделни фази:
– Подготовка: проучване на метеорологични прогнози и създаване на планове и очаквания
– Изпълнение (в съответствие или коренно различно от направените планове)
– Анализ на случилото се
така и публикациите в рубриката ще следват тези фази. За всеки мой летателен уикенд имам намерението да пиша по един кратък отчет за своите планове и преценка на метеорологичните прогнози преди да дойде деня за летене, както и разказ след като съм летя за това какво какво се е случило на практика и анализ на добрите и лошите решения, които съм направил.
Пожелавам на всички успешни и дълги прелети през този сезон! Пазете се и бъдете внимателни. Прелетите, освен че могат да донесат голямо удоволствие, могат да ви поставят в много опасни ситуации. Безопасността винаги трябва да е основен приоритет. Не поемайте неоправдано големи рискове. Човек може да се нарани лошо изключително лесно, понякога с трайни последствия. Слънце, планини и вятър ще има още много време след като нас вече ни няма, така че не мислете, че изпускате нещо ако в дадена ситуация биете отбой по съображения за безопасност.
Разказите на Ники Велев от полетите му над България (и не само) може да прочетете тук.
Ники Велев във въздуха:
