Мостът на Витиня открай време е притегателен център за всички, зарибени по високо адреналиновите преживявания и свободното падане. Едно от най-популярните места за бънджи скокове, напоследък мостът се радва и на особен интерес от страна на все по-популярния и у нас бейсджъмп. Витиня имаше и своето първо международно присъствие, в лицето на група хървати – бейсджъмпъри, които бяха в България по покана на Пламен Петров-Пацо, познато лице от страниците на списанието. 360º също беше на Витиня, погледахме, поснимахме, а в свободното от скачане време и си поговорихме – ето и какво точно.
Здравей, би ли се представил с няколко думи?
Здравейте, казвам се Игор Паляш и съм от Загреб, Хърватия. Започнах с бейсджъп през юли 2003, оттогава до сега имам повече от 80 скока. Преди това, през 2002-ра започнах със скайдайвинг, направих около 250 скока. Но исках да изживея едно ново и различно ниво на адреналина, затова започнах да скачам бейс, и мога да кажа, че е изключително красиво и вдъхновяващо занимание.
Имаш ли любим спот за скачане?
За мен всяко място е прекрасно. Яко е да скачаш от сгради, защото виждаш какво е под теб. Едно прекрасно място е в Италия, където има много отвесни скали, скачал съм с уингсют там. Но навсякъде е красиво.
Какво те доведе в България?
Бях в Македония да посетя мои далечни роднини, и дойдох тук, за да се видя и с моя добър приятел Пламен, да поскачаме и да видя тази красива страна.
Имаш ли някакъв ритуал преди скачане, нещо, което винаги правиш?
Ритуал не точно, но преди да скоча, трябва да съм на сто процента сигурен. Дори всичко да изглежда много добре, ако чувствам някакво вътрешно напрежение, знам, че не трябва да скачам. Защото ако имаш някакви колебания, това се отразява на концентрацията и не е добре. Не можеш да позволиш на емоциите да се проявят и да ти влияят. Дори на места, където вече си скачал, познати места, където имаш 50-60 скока например, всеки път е различно. Затова трябва да си нащрек, независимо колко познаваш обекта. Днес например, преди скоковете, си мислех точно какво ще направя, къде ще завия на ляво, на дясно, но всичко зависи и от вятъра и нещата се променят, и трябва всичко да е под контрол.
Пътуваш ли често?
Засега основно в Хърватия. Тази година мисля да попътувам, да видя различни държави и да поскачам от различни места.
Колко скока правиш горе-долу на година?
Тази година имам 25 скока в Хърватия, от март досега. Имам доста време през уикендите, и гледам да го оползотворявам.
Този скок ли ти беше най-ниския?
Не, най-ниския ми скок е от една сграда в Загреб, 68 метра. Тук мостът е 120 м, така че имаш достатъчно време и място. А е и много красиво, защото имаш тази природа около и под теб.
Кой е най-екстремният ти момент?
Имам два много екстремни скока. Единият беше на антена в Хърватия, нощен скок, а мястото беше обградено от мъгла. Но знаехме, че долу условията са отлични, и скочихме. Другият беше от една сграда в Загреб, отново през нощта, и беше малко страшно, защото беше трябваше да се приземим между сгради и дървета.
От какви места си скачал?
Скачал съм от всякакви обекти – сгради, антени, скали, комини. Всяко място трябва да бъде посетено преди скока, да видиш конкретните условия, с които трябва да се съобразиш. Най-специфично е при сградите, защото има много въздушни течения, което може да е много опасно. Много често правителството не ни позволява да скачаме от разни обекти, понякога трябва да имаме документ, който да удостоверява, че няма да съдим хората, които са ни позволили да скочим от конкретния обект, ако нещо ни се случи.
