В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. Наред е българската сноубордистка Сани Жекова, която може да се похвали с 17 подиума, 3 златни и 8 сребърни медала, както и фактът, че е европейска шампионка, вицесветовна шампионка за девойки, пета на олимпийските игри, сребърна медалистка от X-Games.
НАЧАЛОТО
На 5-6 години, карах още ски, имах страхотен клин за ски и се спусках по пистите срещу Шилигарника. Обичах да карам шус.
Влязох в дълбокия сняг 8-9 годишна, вече със сноуборд. По онова време бяхме много голям отбор от деца, по-големи от мен и много по-добри. Обикновено карахме един зад друг и тогава почнахме да влизаме в клековете. Пак беше на Банско. Планината не беше така разсечена от писти, имаше повече места за фрийрайд. Тогава беше истински забавно, падахме, ставахме, смеехме се. Оттогава са ми най-веселите спомени.
Аз съм си солов карач. Имаше един момент, в който отивах и карах без да се обаждам на никой. Впоследствие разбрах, че това не е правилно.
СЪЩИНАТА
Това е възможност и една сцена на изява, която реших да опитам и използвам. Тя ми хареса и в крайна сметка ми донесе много позитиви във всяко едно отношение. Самото каране по състезателно трасе освен всичко друго и е невероятно приятно. Извън тази обстановка, никога не можеш да си доставиш такова емоция.
Уникалното – фактът, че се състезаваш с още 5 души, които са непредвидими. Скоростта, с която се преодоляват всички снежни елементи. Всяко едно трасе е различно, уникално и не може да бъде повторено. Много уважавам всичките си конкурентки, харесвам ги и уча от тях всеки ден. Ние всички заимстваме една от друга.
Имам ритуал и един вид ментална подготовка. Освен за трасето и за всеки един елемент от него, си мисля за енергията, която витае в природата, в пространството и вселената и си представям как се движи адски бързо, въртейки се около земята и накрая се влива в мен.
СВЕТЛАТА СТРАНА
Често сънувам как карам в едно безкрайно пространство, където е паднал прекрасен сняг, слънчево е, красиво. Усещам плъзгането. Това явно ми липсва – точно такова каране.
Никога няма да забравя първите си победи в световната купа. Много виках от радост.
На финала чувствам, че все едно ми падат 100 кила от раменете.
ТЪМНАТА СТРАНА
Много травми съм имала. Рядко говоря за тях, защото не са добра реклама за спорта. Всички те са излекувани. Трябва да имаш изключително положително мислене, да вярваш, че ще се възстановиш бързо и да изпращаш тази си вяра и енергия към сърцето и болното място, за да се възстанови то максимално бързо. Труден момент. Случвало ми се е да се видя за 30 секунди от топ форма в инвалиден стол. Едно тежко изпитание за психиката и волята.
За да се върнеш, трябва да положиш много труд, а когато полагаш труд, се чувстваш удовлетворен и усещането е приятно. Когато един състезател е млад, той не е така разсъдлив и мъдър и рискува много повече от един зрял състезател. Обикновено има бързи моменти на успехи, но след това прави контузия и травма. Това го връща назад, защото губи уверенст. Това си е един нормален цикъл. На нивото, на което съм аз, при наличието на доста сериозен опит, разглеждам травмите, контузиите и тежките моменти като част от работата и като нещо, с което трябва да се сблъсквам, преодолявам и да не си спомням толкова често.
Винаги си мисля, че следващата пострадала мога да съм аз и колко кратък може да бъде животът, колко крехък е всъщност той. Съответно оценявам всяка една секунда и всичко, което ми се случва, и добро, и лошо. Приемам го като дар от съдбата, част от играта. Трудно е, когато виждам мои колежки, състезателки, които ги отнася хеликоптера нанякъде. Опитвам се да запазя самообладание и концентрация, за да не допусна да ми се случи и на мен. Смъртта идва за всички, но трябва да й кажеш – не днес.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Адреналинът, който изпитвам преди старта, е несравним. Даже сега изтръпвам като се замисля.
РИСКЪТ
Дисциплината, в която в момента се състезавам, изисква огромна концентрация, тъй като скоростите са високи, рискът е голям. Опасно е, трудно е, има други участници, с които трябва да се съобразяваш.
Често ми се налага в състезанието да поемам рискове. Когато карам свободно, избягвам да рискувам. Тогава се съобразявам със законите в планината. Имало е моменти, в които съм чувствала неувереност и страх. Това са най-опасните моменти.
Трябва рискът да бъде премерен и добре премислен, иначе не си струва.
При женския бордъркрос има 95% контузии при всяко едно състезание, според една статистика от 2014 г. Най-рисковият спорт в историята на зимните олимпийски игри.
ИЗПИТАНИЕТО
Първият път, когато влязох в „Чашата“ на Банско, бях съвсем малка и неопитна. Влязох по случайност, бях изгубена и сама. Нямаше следи. Тогава не се справях добре със сноуборда, не знаех накъде е пътят. Направо си мислех, че това е краят. Години по-късно вече мога да кажа, че подхождам много внимателно, когато се спускам по улеи, вече и с доста по-голям опит. Ако се случи да има дъска, знам как да я избегна и да се измъкна и съм го правила няколко пъти. Не е имало паника, винаги взимам хладнокръвно решение.
Понякога ми потичат сълзи от очите, от страх. Фокус и концентрация, това е рецепта. Страхът е предизвикателство. Трябва да го преодолееш и ако успееш, ставаш по-добър.
ИЗРАСТВАНЕТО
Като млад състезател опитах всички дисциплини. За съжаление в България нямаше условия да се развиваш на halfpipe и freestyle. Някак бордъркросът беше най-достъпното, защото можехме да ползваме и натурални терени, скокове, виражи. Когато караш в една гора, трябва да мислиш много точно, много бързо. Като дете правех това и като че ли качествата, които са ми били необходими години по-късно, вече са били добре изградени. Затова се преориентирах натам. Това е единствената причина, поради която се преориентирах натам. Не че не харесвам другите, напротив, винаги съм гледала най-много halfpipe, но ние никога не сме имали такова съоръжение тук.
Най-големия ми скок е 100 фута на X-Games. Като трик мога да правя 360.
МЕЧТИТЕ
Със сигурност един ден, когато приключа със състезанията ще се отдам изцяло на фрийрайда.
ЦЕНАТА
Понякога си мисля, че каквото и да направя, както и да работя, никога не бих могла да стигна моите основни три конкурентки, просто защото те имат зад гърба си огромни екипи, огромна база, ако щеш стратегии за развиване на дадения спорт, огромно финансиране и всичко, от което имат нужда да бъдат шампион. На нас все нещо ни липсва. И то нещо много важно. На нас все още ни липсва трасе, на което да се подготвяме.
Аз съм един от малкото топ отбори, които се надяват на милосърдието на други отбори, да ни приютят да тренирам при тях. Тренирам с австрийците, карам на техни трасета, като си плащаме доста сериозно за този лукс. В такива моменти си мисля за отказване. Най-малкото заради семейството ми, колко време и енергия отделя баща ми за мен и на колко лишения е подложена майка ми, защото нас все ни няма. Това са моментите, в които ми идва малко в повече. Но фактът, че успявам да популяризирам малката ни страна и да донеса радост на много хора ме крепи и ме бута напред и ми дава много като енергия.
ЕКИПИРОВКАТА
За мен снегоходките са решението за беккънтри преходите. Пробвала съм сплитборд, но по-удобно ми е със снегоходки. Можеш да качваш по-стръмни и заледени участъци.
СЪВЕТЪТ
По-добре да си добър. Ако си добър, то със сигурност и късметът ще ти се усмихне.
ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук
Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
