В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. На ред е фрийстайл сноубордистът Лозьо Димитров, който споделя за прогресирането, бутането на спорта напред и цената на карането
НАЧАЛОТО
Като малък, преди да почна да карам сноуборд, имах една така наречена гъзоретка, пластмасовo седло с формата на лъжичка с дръжки. С нея много се забавлявах. Изкефих се още първия път, в който се качих на борд, защото много ми напомняше на скейта, като разликата беше, че си в планината, че скоростта е доста по-голяма.
Още първия сезон, в момента, в който имах достатъчно контрол на пистата, излязох извън нея.
СЪЩИНАТА
На пистата имаш по-голяма опорна реакция, в пудрата нямаш такава опора, карането е много по-плавно. Карането в пудра мога да го сравня с летенето, защото мекият сняг е 80-90% въздух, а ти цепиш по повърхността му, така че карането в пудра си е един вид летене. Предпочитам хубав широк склон с готини теренни форми и релефи, от които можеш да скачаш, а не само такива, по които да оцеляваш по нанадолнището.
Не става въпрос само за съревнование и състезание. Става въпрос за прогресиране и за бутане на спорта напред и знаеш, че когато твой приятел или приятели направят по-добър трик, ти си следващият и обратното. Помагате си един на друг да стигнете там, докъдето сте стигнали или по-нагоре.
СВЕТЛАТА СТРАНА
Карането ми дава щастие, удовлетворение от това, което съм направил. След успешен трик или хубаво каране се чувствам все едно съм сключил сделка за милиони, въпреки че не съм сключвал подобни сделки.
Когато си във въздуха, си викаш – ей колко скочих. После като гледаш видеото – абе аз нали бях доста време във въздуха, на тоя кадър не си личи.
ТЪМНАТА СТРАНА
Осем пъти съм си вадил рамото. Когато съм контузен, жонглирам, гледам филми, гледам да натоварвам здравите части на тялото. Контузиите оказват ужасно влияние. При някои хора е по-трудно, аз успявам до известна степен да се справя. Гледам да не спирам да опитвам нови трикове, въпреки че има такива, при които след две падания, рамото ми би пострадало отново. Боря се.
Когато пострада приятел, е много тъжно, замислям се, че предишният съм бил аз, че следващият може да съм аз. Това е част от играта. Въпросът е обаче, ако някой направи тъпа грешка, а ти си го предупредил да не прави това нещо, тогава наистина чувството е все едно си лош пророк.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Преди да тръгна надолу си мисля за правилното движение, да си го представя. Как точно да излетя, как ще го приземия. Когато си го визуализирам в съзнанието и си кажа, че мога, го правя.
РИСКЪТ
В парковете съм имал едно-две лоши падания. Тогава съм се притеснявал, че сезонът ми виси на косъм.
Попадал съм в малки лавини. И двата пъти се опитах да не изпадна в паника и да реагирам по най-адекватния начин. И двата пъти съм успявал да избягам.
Ако става въпрос за лавини например, при 100% риск се връщам. При 50%, в зависимост от терена, ако преценя, че мога да изправя една черта и да стигна долу бързо, може би бих се пуснал.
Риск, който поемаш сам за себе си, винаги си струва. Риск печели, риск губи.
ИЗПИТАНИЕТО
Закъсвал съм на Витоша, още в първата година си на каране. Беше мъгла. Започнах да не различавам пистата и мъглата. Свалих дъската и тръгнах пеша, при което на втората крачка пропаднах в морените, до врат. Държах само дъската, а долу краката ми се клатеха. Пълна безизходица. За щастие скоро минаха хора, които ми помогнаха да изляза, за което съм им много благодарен.
Страхът е твой приятел, не трябва да го ограничаваш. Страх лозе пази, както казват хората. Тръгвайки да се занимаваш с тези спортове, е необходимо да го преодоляваш този страх и ти искаш да го преодоляваш. Ако не си готов да го преодоляваш, просто не го правиш. Който го е страх, спира да кара.
Никога не съм бил готов да се откажа от карането. Имало е моменти на контузия, след които съм си казвал, че няма да се състезавам повече. Но и това съм преодолявал. Продължих да ходя на състезания, а в един момент просто дадохме път на малките, те сами си дойдоха. Сега вече състезанията са ми на заден план. На първо място е карането.
ИЗРАСТВАНЕТО
За следващото ниво съм готов, когато много добре съм изпипал предишната стъпка. Когато знам, че на предишното ниво съм почти перфектен. Тогава вече знам, че мога да пробвам още една стъпка нагоре, например още 180 градуса отгоре на тая ротация, още едно салто, да не е единично, ами двойно.
ЦЕНАТА
Ако е някой близък ми каже, че съм луд, е малко кофти и трябва да прекарам доста време да го убедя, че не съм луд, а просто искам да живея на макс и животът ми да се брои по това колко пъти съм останал без дъх, а не колко пъти съм вдишал от нищото.
Вече съм попораснал и не се притеснявам за близките, за това, че те ще са наранени, ако аз падна. Те вече са свикнали и това е последното нещо, което човек трябва да мисли, занимавайки се с фрийстайл.
Цената, която плащам, е че отделям много време на карането и понякога нямам време да отделя за неща, които хората смятат за важни, например изкарване на пари, намиране на работа, да бъда повече със семейството си. Лишаваш се от някои неща, за да имаш други.
СЪВЕТЪТ
Тренирайте повече и не мислете, че е толкова лесно, колкото изглежда. От това стават най-големите травми. Правете го по-разумно, тренирайте. Не става само с каране, трябва си и допълнителен спорт – стабилна физическа подготовка.
Всички ЗИМНИ ГЕРОИ можете да видите тук
Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, не се притеснявайте – свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
