Филипинският гмуркач и фотограф Ноной Тан се отдава на едно интересно подводно занимание – да наблюдава, изследва и заснема поведението на морските голи охлюви, т.нар. nudibranchs.
При толкова много фотографски обекти в рифа нямаше как да не се изкуша и многократно щраках с фотоапарата. Въпреки че това ми осигури голям брой снимки, скоро забелязах, че в тях липсваше уникалността и особеността, към която се стремях.
Впоследствие реших да се концентрирам и да обърна по-голямо внимание на голите охлюви („nudibranchs”, бел.авт.), от които моята страна, Филипините, изобилства. Имайки предвид големия брой разновидности на голи охлюви, които съществуват, имах достатъчно обекти за наблюдение. Много скоро очарованието ми към тях премина на по-високо ниво на специализиран интерес, т.е. реших да улавям моменти от тяхното поведение.
Имайки предвид колко бавно се придвижват голите охлюви, в миналото съм предполагал, че заснемането на техните действия ще бъде много лесно. Но след няколко опита от моя страна осъзнах колко съм грешал. Докато повечето голи охлюви не могат да лазят или да плуват толкова бързо, колкото рибите, те могат да бъдат забелязани в постоянно движение, докато извършват някакъв вид дейност. В този смисъл, да „уловя момента” за мен се оказа голямо предизвикателство. Разбрах, че успехът ми зависи от това, колко добре мога да преценя момента на снимката и след това колко бързо мога да запазя спокойствие, да фокусирам и тогава да натисна копчето.
Впоследствие се оказа, че трябва да сменя фотоапарата си F70 с по-бързо фокусиращ, който имаше 105-милиметров обектив – именно такъв използвах за заснемането на голяма част от снимките на голи охлюви, въпреки че понякога използвах и 60-милиметров за по-големи плужеци. Избрах F100 заради цената, бързия автофокус, опция, която ми позволяваше да сменям зоната на фокуса (идеална за off-center focusing), и поради факта, че беше по-лек от по-скъпия Nikon Professional SLRs (F4 или F5, защото F6 не беше достъпен на пазара по това време).
Изборът ми за осветление се състоеше от няколко светкавици Ikelite 200. Пилотните светлини също така ми осигуриха добро осветление по време на нощните гмуркания, така че не се налагаше да използвам допълнителна лампа. По-старите лампи Ikelite 200 трябваше да бъдат нагласени, за да станат съвместими с F100. Цената за това се оказа незначителна.
Промените, които извърших сам, включваха залепянето на гумени поплавъци с положителна плаваемост върху лампите. Това направи тежките лампи неутрални във водата, а с това – и по-лесни за използване с бокс Nexus, особено по време на по-дългите гмуркания, при които държането на фотоапарата с отрицателна плаваемост може да се окаже доста изморително. Освен оборудването, поведението ми при гмуркане също претърпя промени. Преследването на голи охлюви означаваше щателно оглеждане на всеки квадратен метър от рифа и покриване на по-малка площ при всяко гмуркане.
Вместо обикновеното разглеждане на рифа, аз стоях на едно или на няколко места през цялото гмуркане, чакайки голите охлюви да направят нещо. Това можеше да отнеме един час, а дори и повече. Спомням си за случай, когато прекарах едно от тези 120-минутни гмуркания в наблюдаване на група Pteraeolidia ianthina в много плитки води. Търпението ми се отблагодари, когато настъпи сбиване между две от тях.
Използвайки смукалото си, една агресивна Pteraeolidia връхлетя беззащитната си жертва, докато втората яростно изтласка нападателя си с цел самозащита. Научих, че тези неприятелски действия не се срещат рядко сред този вид и започнах да заснемам поведението им на филм при следващите гмуркания. Понеже нямаше достатъчно литература относно поведението на голите охлюви, трябваше да разчитам на информация само от няколко експерта; въпреки това до голяма степен разчитах на наблюденията си от първа ръка. За мен това беше един процес на самообучение и постепенно научих, че понякога е възможно действията на голите охлюви да бъдат предвидени в зависимост от обстоятелствата.
Например, пребиваването на два или повече индивида от един и същи вид на близко разстояние един от друг увеличава шанса за чифтосване или агресивно поведение. Също така наличието на хранителни източници наблизо (например водорасли) е сигурно условие за хранене. Очевидно знанието, добито чрез предишно изучаване и наблюдение, ми помогна да разпозная добри ситуации, които заслужаваха изследване. Например, във водите на острова Ligpo (близо до Anilao), забелязах, че един определен вид риби винаги снасят хайвера си на определена част от скалите, а голите охлюви Hypselodoris krakatoa обичат да се хранят с този хайвер. Така всеки път наблюдавах тази част от скалите с цел да открия Hypselodoris кrakatoа.
Понякога обаче става и неочакваното. Един такъв случай беше, когато заснех снимка на гол охлюв, който ядеше друг плужек. Първоначално не знаех, че такова „плужекоядство” е възможно. След като изпратих снимките на един експерт по охлювите, бях информиран, че голият охлюв Marionia поглъща плужека Golden Gymnodoris.
Това за мен беше тотална изненада по две причини. Първо, колкото се отнася до настоящото научно познание, Marionia се храни с меки корали, а не с плужеци; и второ, имайки предвид, че Golden Gymnodoris е хищник, той трябваше да бъде този, който пирува, а не Marionia. Това ме довежда до друга съществена част от заснемането на поведението на голите охлюви, която може да се опише като „късмет” – поради липсата на друго, по-точно обяснение.
След като присъствах на изяждането на Gymnodoris от Marionia, положих усилие да намеря подобна ситуация в близкия район. Не само, че при следващите гмуркания не можах да стана свидетел на същата ситуация, но повече не попаднах на нито една Marionia или Gymnodoris. Нито изобилието, нито недостигът на Мarionia (и други плужеци, с някои изключения) не могат да бъдат констатирани. Изглежда, че ако някъде има голи охлюви в изобилие, след време те изчезват, и по-късно отново, по необясними причини, се появяват.
Така за фотографа, желаещ да увеличи шансовете си да заснеме особеното поведение на тези видове, става въпрос на стратегия да прекарва все повече и повече време под водата.
Докато заснемането на поведението на голите охлюви представлява голямо предизвикателство, то може да бъде очарователно и пристрастяващо. След направата на първите си снимки, аз се пристрастих и наблюдаването на дейността на плужеците се превърна в основна цел на последвалите ми гмуркания. Несъмнено това търсене ми даде още една причина да стоя под водата.
