Шест степени на свобода се нарича способността на тялото да се движи в триизмерното пространство – напред/назад, нагоре/надолу, наляво/надясно в трите перпендикулярни оси, в съчетание с въртенето около тях (олюляване, извиване и превъртане).
Движейки се през пространството, възприемаме или усещаме тялото си като едно цяло. Всички негови части са логично свързани една с друга, покрити с кожа, която ги обгърща и обединява. В движението те са зависими една от друга и свързани в обща координирана система. Човешкото тяло е експерт в изпълнението на координирани движения. Но в същото време е възможно да движиш части на тялото поотделно и независимо едни от други.
Оттук и парадоксът на движението – от една страна, възприемаме тялото като единно. От друга страна е възможно да движим различни части на тялото в различни посоки.
“Всяка част от тялото може да определи моментум и посока, създавайки вериги от движение, които се отразяват от една част на тялото към друга, едновременно координирайки и изолирайки движенията в учудващо сложни комбинации. Телата могат да бъдат възприемани като полифонични инструменти, които могат да създадат движение във всяка една точка, не просто да използват импулс, идващ от ръцете, или краката или торса”, Уилям Форсайт, хореограф
Движенията на триизмерните тела имат (максимум) шест степени на свобода. Когато на движението на едно твърдо тяло не са наложени никакви ограничения, това тяло може да заема произволно положение в пространството. То се нарича свободно и може да извършва максимално възможните 6 независими движения в пространството – три транслации по всяка една от осите (дължина, широчина и височина) и три ротации около същите оси.
“Повдигам ръката си от рамото нагоре, докато в същото време главата ми се накланя назад, ръката се протяга и се извъртам в кръста. Кракът се изпъва настрани, а гърбът се извива. Докато се движа през пространството, всички части на тялото са ясно определени и изразени, всяка от тях разказва собствената си история. Всяка от тях има своя собствена динамика, сила и път през времето и пространството”, Уилям Форсайт, хореограф
Цялото тяло може да се движи като единица, движейки се около трите оси посредством центъра на тежестта. Въпреки това ако погледнем към ставите като към свръзките, обединяващи отделните части на тялото, ще видим множество малки тела, движещи се в рамките на голямото, в изолирани системи, но под високо структуриран и контролиран начин.
Тренирайки тялото си, може да постигнеш такова ниво на сложност, при което да движиш всяка става по независим и координиран начин, да спреш вътрешната логика на движението и да съградиш нова такава. Процесът е строго контролиран, дори в крайно локалните изблици на движение, защото тялото има нужда от силно усещане за контрол върху координирането на движенията. Хаосът, в който всяка част от тялото създава свое собствено движение, със своя собствена посока и моментум, е контролиран хаос. Координацията на движението е процесът на усъвършенстване на степените на свобода на всеки движещ се орган, или с други думи – превръщането му в многофункционална, разнопосочна система, податлива на пълен и абсолютен контрол.
Този контрол е неподатлив на структурите и първичните импулси, идващи от мозъка. Той няма нищо общо с най-големия ни страх – страхът от смъртта – или онова, което кара мозъкът да се опитва да ни възпира от всичко по-рисковано, непознато, потенциално опасно. Контролът, идващ от мозъка може само да попречи на тялото да се развие до единна, независима, съществуваща в абсолютна хармония и изцяло координирана система. Система, която се контролира сама себе си, по своите вътрешни, естествени, биологично заложени правила. Система, която се е усъвършенствала до степен на единност.
Когато тялото се движи, то запомня всяко едно извършено движение на клетъчно ниво. Същевременно с това вътрешните връзки между отделните му органи и части са в непрекъсната връзка и комуникация, сътворявайки едно органично, първично знание за това как точно трябва да се извърши движението, дори такова движение, което никога преди не е било извършвано. Тялото търси непрекъснатия баланс, абсолютната координация и структура, основани върху контролирания хаос, в който се случват нещата на микро ниво. Там, където мозъкът ще спре, тялото вече ще знае как точно да продължи. Без мисли, без паника, без страх.
Тялото превъзхожда мозъка, защото не се спира само себе си от развитие. За него няма невъзможни неща, то няма ограничения. Когато оставиш тялото да се движи естествено и свободно, средата престава да е от значение. Естествените препятствия и изкуствено създадените такива се превръщат в просто елементи на движението. Правила няма.
Статията е част от брой ЕСЕН 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.
