Три са колекциите, към които се стремят най-изявените алпинисти, полярници и пътешественици в света. Колекцията на 14-те осемхилядника, която е приоритет главно на алпинистите и вече се притежава от 30-тина алпинисти. На пръстите на едната ръка пък са хората, които са успели да стъпят на трите най-труднодостъпни точки на планетата – Северния и Южния полюс, както и на Еверест, когото мнозина сполучливо наричат „Третият полюс”. Много повече са тези, които са събрали третата колекция – „Seven Summits” (Покорител на 7-те континентални първенци”, или „Колекцията на богаташите”.
Историята на тази надпревара е твърде интересна и вълнуваща, защото се води в продължение на много години и преминава през различни етапи. Тя е интересна и за нас – българите, защото в нея са вплетени и имената на двама наши алпинисти, които вече са на „финалната права”, защото им остават само по един връх.
Когато на 24 май 1956 година 35-годишният швейцарски алпинист Адолф Райс заедно с още 3-ма свои сънародници осъществява второто изкачване на Еверест (8848 м), Райс отправя поглед в далечината. Опиянен от големия успех той заявява намерението си да изкачи най-високите върхове на континенталните първенци. Идеята му бе колкото зашеметяваща, толкова и предизвикателна. По това време колекцията изглеждаше така: Еверест (8848 м) за Азия, Аконкагуа (6962 м) за Южна и Северна Америка, Килиманджаро (5895 м) за Африка и Монблан (4807 м) за Европа. Първенецът за безлюдния леден континент Антарктида – Винсън с височина, по това време, 5140 м не бе включен в числото на колекцията. Извън колекцията бе и непретенциозният първенец на Австралия – Косцюшко (2230 м). На Райс му бе необходимо малко време и той успя.
Междувременно специалистите „преместиха” границата на Европа малко по на изток и вече не Монблан, а Кавказкият първенец Елбрус (5642 м), бе обявен за първенец на Стария континент. Вече към колекцията бе включен и връх Винсън с променена височина (4892 м), а Северна Америка се отделя от Южна Америка с най-висок връх Маккинли (6194 м).
По това време на „сцената” на тази престижна колекция излизат двама мултимилионери – американецът Ричард (Дик) Бас, собственик на каменовъглени мини и англичанинът Франк Уелс, притежател на филмова компания. Хвърляйки много пари, само за една година (1983 г) те буквално прегазват Аконкагуа (януари), Маккинли (юли), Килиманджаро и Елбрус (септември), Винсън (ноември) и Косцюшко (декември). Съдбата се решава на Еверест. След два опита Уелс достига само до 7896 м и се прости с мечтата си, а на 30 април 1985 г. Бас успява. С това той става носител на два рекорда – пръв събра тази трудна колекция и стана най-възрастният покорител на Еверест (55-годишен).
Както вече е известно този рекорд многократно бе повдиган, за да стигне до 80-годишния японец Юичиро (Юта) Миури. Ричард Бас не бе съвсем доволен, защото бе обявен за носител на короната на „малката серия”, защото бе изкачил Австралийският първенец Косцюшко. В процеса на неговите изкачвания географите присъединиха към континента Австралия, Нова Зеландия и Нова Гвинея под общото име „Австралия и Океания”. При това положение не Косцюшко, а Карстенс Пирамид (5029 м), в последствие коригиран на 4884 м. оформи окончателно колекцията, която специалистите нарекоха „голямата серия”.
В битката вече се бяха включили и няколко от най-силните алпинисти, които започнаха надпреварата за „голямата серия”. Меснер вече си бе „разчистил” сметките с 14-те осемхилядника и побърза и тук да спечели лидерското място. На 13 декември 1986 г. отиде на ледения Винсън. Даде много пари (а той има достатъчно). Изкачи го, но бе разочарован, защото на 5-ти август 1986 г. почти незабелязано надпреварата бе спечелена от значително по-неизвестния канадец Пат Мъроу. В голямата битка много успешно се бе включил и японският пътешественик и алпинист Наоми Уемура. Той обаче събра само 6 върха, защото когато реши да повтори изкачването на връх Маккинли при зимни условия, изчезна съвсем близо до базовия си лагер. Силите не му достигнаха да се пребори докрай с ураганните ветрове. На Уемура му остана само това, че на 5 от 6-те изкачени върха е бил съвсем сам, което бе неговото хоби както в алпинизма, така и в пътешествията.
Впечатляващо е и постижението на германеца Герхард Шмарц, който не само събра колекцията на 57 години, но прибави към нея и най-високите върхове на 7-те най-големи острова, при това на всичките 7 островни върха бе сам. Доста по-късно в голямата битка се включват и дамите, като съвсем очаквано „дамската надпревара” се печели от японката Юнко Табей (8-ми септември 1992 г.) С това си постижение тя се нарежда на 15-то място сред мъжката класация. Ето и последователността на изкачените й върхове: Еверест – 1975 г., първата жена на световния първенец. Следват Монблан, Килиманджаро, Аконкагуа, Маккинли, Елбрус (за да е по-сигурна Юнко изкачва и двата алтернативни първенци на Европа), Винсън и накрая Карстенс Пирамид. Нека споменем още две дами, защото само 4 месеца слад Юнко колекцията събира и французойката Кристин Жанен (25 декември 1992 г.) под № 20. Две години по-късно 26-та по ред при мъжете се нарежда и американката Доли Лефевър – 11 март 1994 г.
В периода, откакто започва тази колекция, непрекъснато се сменят и върховете. Появиха се и определенията „малка серия” и „голяма серия”. Тогава се намеси и Комисията по височинен алпинизъм към УІАА и на свое заседание прие, че носители на тази колекция могат да бъдат всички, които са изкачили петте неоспорими върхове: Еверест, Аконкагуа, Маккинли, Килиманджаро и Винсън. Косцюшко се изключваше от възможността поради много малката си височина, а за Монблан и Елбрус се допускаше алтернативно изкачване. Въпреки това за по-голяма сигурност алпинистите изкачваха и двата върха.
Въпросите за колекцията на 7-те континентални първенци, наречена от мнозина „Колекцията на богаташите” неколкократно бе тема и на Годишника на Американския алпийски клуб (The American Alpine Jovrnal) който се смята за най-реномираното алпийско издание в света и в него са публикувани всички най-значими постижения по планините на света. Правейки анализ на постиженията в тази насока Годишникът съобщава, че най-продължително време колекцията е събирана от германеца Герхард Шмац – 20 години и 18 месеца. Само за 7 месеца и 11 дни – от 10 май до 21 декември 1990 г. Колекцията събират Роб Хол и Гери Бол от Нова Зеландия, а сънародникът им Робърт Андерсън пък изкачва всичките 7 върха соло и без да е получил нито долар спонсорство. Към настоящия момент общо 348 души са носители на тази много престижна колекция и те са представители на 53 държави. От тях 51 са жени. Най-млад е Джордан Ромеро (15 г. и 165 дни) от САЩ, а най-възрастен е канадецът Вернер Бергер (76 г. и 129 дни).
