Всички знаем, че трябва да пазим природата. Всички знаем, че планетата ни постепенно започва да изразходва ресурсите си. Всички предпочитаме да ни е чисто и всички твърдим, че се стараем да пазим чисто…
Но, въпреки това, в океана ни плуват 5.25 трилиона пластмасови боклука, 400 са мъртвите морски и около морски зони, в които не може да се развие никакъв живот. Повече от един милион морски птици, 300 000 делфина, 100 000 морски бозайника умират всяка година, заради замърсяване, защото се заплитат в изхвърлени рибарски мрежи и други отпадъци или защото поглъщат боклуци, бъркайки ги за различни видове морски обитатели. В Тихия океан плува „сметище” два пъти по-голямо от щата Тексас.
Очевидно красотата на бреговете и плажовете, на рифовете и обитателите на океаните не ни впечатлява достатъчно, за да поискаме да я запазим. Е, може би грозната гледка от това, което оставяме след себе си, ще ни трогне повече.
450 години са необходими на една пластмасова бутилка, за да се разгради напълно, алуминиевите кенчета се разграждат за 200 години, а рибарското влакно за 600.
Едни от най-яките места за сърф в Калифорния са и тези, които са най-застрашени. Но освен „обичайния“ разлив в Санта Барбара, нови нефтени петна са „забелязани“ по крайбрежията на Вентура, Санта Моника и Венис Бийч.
Морските костенурки бъркат найлоновите торбички за медузи. Медузите са любимата им храна. При поглъщането на торбичките, морските костенурки могат да се задушат. Освен това, найлоновите торбички запушват храносмилателния тракт или карат костенурките да се чувстват сити, докато те на практика умират от глад.
Албатросите поглъщат пластмасови отпадъци, защото ги смятат за храна и в следствие на това умират. Много птици, пък страдат, защото цапат крилете си с нефт. Нефтът нарушава балансът им и слепва перата им, което затруднява летенето или го прави напълно невъзможно.