Вече ви разказахме за предстоящата в края на годината българска експедиция „Патагония 2015 – Опашката на дракона“ и затова как се подготвят за патагонското предизвикателство Григор Вътев, Мартин Маровски, Виктор Варошкин и Руслан Вакрилов. Какво включва подготовката им в момента и по кои скали се катерят, можем да научим от разказът на Виктор Варошкин и снимките на Руслан Вакрилов.
Има определени имена, които кънтят в съзнанието ми по особен начин. Такова е Айгер, например. Северната стена на Айгер. Не съм бил там, но това място е било в мен. С цялото си внушение. Миналата година видях Aiguille Noire de Peuterey. Не бях там, разделяше ни ледникът Френе, дори не бях близо, но и то остана в мен. Да резонира по онзи познат заплашителен и приканващ начин с уязвимото ми съзнание. Най-дългата алпийска линия в целите Алпи. Свързва фундаментите на планината с тяхната кулминация – Мон Блан. Спомням си, че се спогледахме с Марто и установихме, че не бихме искали да имаме нищо общо с тази титанична формация. Още от пръв поглед прозираше нуждата от това да си много добър алпинист, планинар и самоубиец. Над 4500 метра положителна денивелация, километри катерене по скални игли, снежни ръбове, ледени и микстови полета в силно изолиран район на планината. От двете страни линията е притисната от натрошените ледници на Френе и Бренва, които не оставят никакъв шанс за отстъпление по фланговете.
В първата секция – 1200 метровия южен ръб на Aiguille Noire de Peuterey, безжалостно изложен на целодневна слънчева светлина, наличието на вода и сняг е въпрос на непредвидим шанс.
Във втората секция – премката Breche Des Dames Anglaises, която е и сигурният „point of no return“, доминирана от разпадащите се скални кули Les Dames Anglaises, оцеляването ти от нескончаемите каменопади е въпрос на непредвидим шанс.
В следващите секции – разнебитеният ръб до Aiguilles Blanches, Col de Peuterey, югоизточния ръб на Grand Pillier D’Angle, снежните ръбове и ледени полета до върха на Mont Blanc de Courmaeur, оцеляването ти е на милостта на местната метеорология, която на тази надморска височина може да ти изпее песента доста скоропостижно.
Peuterey Integral. Стряскащата част от съзнанието ми започна да се сдобива с контури и личност.
Историята започва в безлична вечер на юни тази година. Марто ми изпраща оформлението на проекта, с който се очаква да прищипем федерацията за някой и друг лев и да се евакуираме в Алпите. Отварям го и прочитам Peuterey Integral, намърдан между други имена от пантеона на масива Мон Блан. Прищява ми се да натисна хиксчето и пред мен отново да изскочи десктопът ми с безвредните иконки на Heroes III, Battle net и други стерилни занимания.
Но вместо това си казвам „защо пък не“. Така и така няма шансове да се измъкнеш жив от тоя живот. Пристигаме. Честито на печелившите – Алпите се разпадат от невижданите жеги, ледниците на нищо не приличат, навсякъде зеят пропасти, валят камъни, сриват се сераци, върхове се разпадат, класическите маршрути към Мон Блан и Матерхорн са затворени. Гидовете гладуват. Хижите не печатат кинти. Индустрията няма да изнасилва планината този сезон. Сякаш цялата остава за нас – безпарични, тъпи и отдадени на каузата хипари, алпинисти и катерачи. Не се отказваме. Не защото сме героични и романтични, а щото сме давали пари за нафта.
И се започва голямото чакане за условия…
Какво се случва след него, ще научите, ако прочетете цялата статия тук.
