Защо бягане? Ами като за начало, защото няма много други спортове, които да не ни костват почти нищо, да може да ги практикуваме навсякъде и да имат толкова много ползи. А и да кажем, че е може би най-естествената дейност за човека – с тази разлика, че не ни гони лъв, нали. Но пък ни гонят други, не по-малко страшни заплахи – като например заболяванията на сърдечно-съдовата система, по които държим първото място в Европа. А бягането, заедно с други аеробни дейности, е най-добрият начин да се предпазим. Ако никога досега не сте бягали, със сигурност няма да е толкова лесно да ви зарибим. Може да ви е интересно и полезно обаче да разберете как, защо и кога бягат няколко човека, които представихме в брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Един от тях е Боян Рашев.
Професия: Управляващ съдружник в Denkstatt, консултант по устойчиво развитие
Местоживеене: София, Драгалевци
Достъп до мястото за тичане: От вкъщи
Ежедневни маршрути: През зимата по-често в Южен парк (по 10 км). През лятото – от вкъщи до офиса. Радвам се, когато мога да направя едно по-значимо (>2 часа) бягане седмично – обикновено по хоризонталата на Витоша
Средно на седмица: 4 бягания седмично. Рядко ми се събират повече от 60 км на седмица.
Време на деня: Когато мога
Сезони: Целогодишно
Терен: Планинско, градско
Най-дълго без спиране: Обиколката на Витоша (100 км)
Най-високо: Кончето в Пирин
Състезания: Планински бягания, маратони – Витоша 100, Обиколка Батак, Чепеларски търкала (второ място) и др.
Хранене: Всичко, което харесвам. Единственото, което твърдо съм спрял, е прясното мляко. Малко месо и млечни продукти и по-често риба, салата, ядки и плодове. Не си падам по крайностите по отношение на храната. Меню в Макдоналдс? С удоволствие, но рядко.
Техника на тичане: Обичам дългата крачка. Не разбирам понятието джогинг…
Обувки: Твърда и сравнително тънка подметка, не съм поддръжник на босото бягане
Други спортове: Плуване, фитнес, колоездене „Стимулът да бягам е чувството, че съм жив. Приливът на енергия. Спокойствието в самотата. Красотата на природата наоколо. Мислите, които ми идват.“
„Бягането по огромните скали в дъното на Газейския циркус в Пирин е ултимативното преживяване. Никога не знаеш къде точно ще стъпиш в следващия миг, но трябва да намериш решение, защото падането там би било доста болезнено…“
Винаги съм обичал да бягам. Като малък бях типичен спринтьор – 100 метра и дотам. Започнах с по-дългите разстояния в девети клас. Покрай планинарството, плуването и колоезденето се запалих по безкрайното усилие и в един момент просто започнах да бягам с часове. Първият си официален маратон завърших през 2008 г. в София. Предпочитам планинското – изключително приятно е. Но и градското не е за изпускане – усилието да постигнеш нов рекорд на маратон е несравнимо. Колкото по-дълго и изморително е бягането, толкова по-приятно е усещането след това… За да се наслади на вкуса на храната, човек трябва да е гладен. Същото е с почивката – за да й се насладиш истински, трябва първо да се измориш. Някога смятах, че бягащите повече от 5 км са луди, после – 10 км. След това си мислех, че завършването на маратон е постижението на живота ми. След като през 2014 г. завърших Витоша 100 под 10 часа и спечелих два медала от маратони в рамките на 6 дни, ми се струва, че понятието „граница“ е доста изпразнено от съдържание…
Интервюто с Боян, както и много други вдъхновяващи истории от света на бягането, ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
