Катеренето е сред най-добрите начини да развиеш физическите или психическите си качества. Но освен да тренираш сила и издръжливост, или да преодолееш страха си от високо, катеренето работи и на още много и също толкова полезни нива. По-добра самодисциплина, развито комбинативно и пространствено мислене, разгърнато въображение са само някои от плюсовете, които ще извлечете, избирайки да прекарате времето си на катерачната стена. А всичко това е особено полезно за най-малките, които тепърва развиват логическите умения. Точно в тази насока работят т.нар. интерактивни стени за катерене.
Това са стени, при които удоволствието от катеренето и физическата тренировка се съчетават с разрешаването на логическа задача, като всяка различна стена развива различни качества и умения. Подобни стени вече има и у нас – всъщност, в залата за катерене Funtopia има над 30 такива с различна степен на трудност.
Логиката при всяка една от стените е различна, но общото е, че чрез интересен и близък до децата начин катеренето се превръща в забавление, развиващо у тях качества като ловкост, смелост, бързина, съобразителност, прецизност и концентрация. Малките лесно преодоляват страха си от високото, като едновременно с това се учат да разпознават цветовете и геометричните фигури, да работят в екип, развиват социалните си умения и самоувереността си.
В залата работят специално подготвени супервайзъри, които напътстват децата и им помагат при използването на стените.
Най-малките катерачи тук, които са едва тригодишни, започват обучението си от „Мрежата на Спайдърмен“ (трудност: средна; възраст: 3+; предназначение: първоначално преодоляване на страх, свикване с екипировка). Децата се оприличават на едноименния герой, а катеренето по въжената стена им идва по-естествено. Стената е подходяща и за деца, които все още не са свикнали с осигурителното въже, защото при спускането надолу не е необходимо да се отблъскват с крака. Подобна е задачата и на „Вълшебните стълби“ (трудност: средна; възраст: 3+; предназначение: подобряване на координацията, баланс). Изкачвайки се по стъпалата на въжените стълби, те постепенно преодоляват страха си от високото, като едновременно с това се учат да комбинират ръцете и краката, докато се катерят.
Една от най-лесните стени, която супервайзърите често използват при първите опити за катерене на децата, е стената „Усмивките“ (трудност: ниска; възраст: 4+; предназначение: свикване с височината, образователна функция). Гладката й повърхност я прави подходяща за начинаещи, а децата получават „подарък“ – усмивка, при достигането на определена височина. Стената е конструирана така, че на различна височина са разположени специални хватки, под формата на усмихнати емотикони, а когато детето достигне до тях те светват. Освен това, всички хватки по стената имат форма на геометрични фигури, които децата лесно разпознават. Така едновременно с усъвършенстването на катерачните си умения, малките работят и над познанията си по геометрия. Най-трудната стена в залата пък е наречена „Зъбни колела“ (трудност: висока; възраст: 5+; предназначение: развиване на голяма ловкост, сила, баланс). Състои се от няколко зъбни колела с хватки по тях, като колелата се въртят и е въпрос на ловкост, баланс и съобразителност да успееш да се изкачиш до върха на този механизъм.
Една от най-поучителните стени за катерене във Funtopia пък е „Стената с въпросите“ (трудност: средна; възраст: 6+; предназначение: образователна стена). Няколко монитора подсказват на катерещия се верните отговори към предварително избрана категория с въпроси – темите са най-големите животни на планетата, български забележителности, приказни герои, София, основни хранителни продукти, планините и други подобни. При всеки верен отговор се отварят част от хватките на стената, при грешен – всички хватки се затварят и играта започва отначало. Така под формата на забавна катерачна игра децата учат интересни факти за заобикалящия ги свят и обогатяват знанията си. Любими на малчуганите са състезателните стени, наречени „Подай ми хватката“ (трудност: средна; възраст: 5+; предназначение: отборна игра, съобразителност, издръжливост). Освен на бързина, съобразителност и издръжливост, те учат децата и на екипна работа. Логиката при тази двойка стени е, че хватките от едната стена се отварят, едва когато бъде натиснат съответният бутон от другата стена. Така изкачването на единия участник става невъзможно без подкрепата на другия.
Най-новото попълнение в залата е „Вулканът“ (трудност: средна; възраст: 4+; предназначение: пространствена ориентация), който наподобява скала, по която тече лава. Лавата се движи от ляво на дясно, което помага за развитието на пространствената ориентация на децата. Задачата е да се проследи движението на огнената течност до върха на вулкана, като едновременно с това тя трябва да бъде направлявана чрез завъртането на специално поставени хватки. Освен ориентацията, на тази стена се тренират и катерачните умения, тъй като повърхността й е много близка до тази на естествените скали.
За онези малки катерачи, за които най-големият страх са погледите на другите, най-подходяща е „Коминът“ (трудност: ниска; възраст: 4+; предназначение: първоначално привикване) – стена, които супервайзърите използват ако децата се притесняват от останалите. Както подсказва името, стената наподобява комин на жилищна сграда, има квадратна форма и е изолирана от останалите стени в залата. Така без да бъдат наблюдавани от другите деца, най-срамежливите постигат първите си успехи в катеренето. “Коминът” може да се катери на тъмно, а хватките светят в различни цветове, осветени от луминисцетни лампи.
Но не всичко е насочено само към най-малките катерачи – някои от стените са предизвикателство дори и за големи. „Скокът на страха“ и „Пързалката“ са две стени, с доста интерактивен дизайн и далеч по-сложна задача. Наричат ги още стените на смелостта. За „Скокът на страха“ е необходимо да се изкачиш по стълба, отвеждаща те до самия таван на залата, откъдето, закачен с въже, трябва да скочиш и да се опиташ да хванеш трапец, отстоящ на няколко метра от теб. Изисква се както смелост, така и точност. За да преминеш успешно през предизвикателството на „Пързалката“ пък, трябва да се престрашиш и да се пуснеш от лебедката, която те изкачва до върха на стената. Разбира се, колкото по-високо се качваш, толкова по-отвисоко се пускаш, за което се изисква смелост.
Интерактивните стени са създадени, за да пренесат децата в един интересен и познат за тях свят. Тук те биха могли да се катерят по фасадата на съседската сграда, да спасяват принцеса, затворена в кулата на приказен замък, да се качат по костите на динозавър, да погледнат от височината на жираф, да се изкатерят до върха на ябълково дърво или пък да намерят верния път в заплетен лабиринт. А съчетанието от спорт, игра и интелектуално развитие превръща катеренето в нещо много повече от физическа активност – една многопластова дейност, която със сигурност ще превърне времето, прекарано на стената, в най-занимателната и предизвикателна част от деня.
