Вече ви разказахме за страхотните успехи на ски ориентировача ни Станимир Беломъжев от началото на годината. Броени дни след последното си състезание за сезона – Световното първенство за военни, от което се завърна с нов медал – бронзов на 10 км, 27-годишният Станимир даде специално интервю за „360°“:
Този сезон спечели пълен комплект медали от европейското, два сребърни медала от световното и завърши на първо място в световната ранглиста. Това ли е моментът, в който виждаш резултата от дългогодишния си труд? И какво е чувството да обереш плодовете му?
Да, наистина това е най-силният ми сезон. Трудът, който съм положил през последните 15 години започна да се отплаща. Като имам предвид подготовката, която проведохме тази година и резултатите, които постигнах, мога да кажа, че съм изключително доволен. Все пак ние сме малка страна, с нетолкова големи възможности, и това да завърша първи в световната ранглиста и да съм пред представители на Скандинавието и Русия ме кара да се чувствам много горд и щастлив. Безценно е да видиш уважението и възхищението на конкурентите ти, когато идват да те поздравят след поредния силен резултат. Мисля, че това е причината,която ме мотивира да продължавам да тренирам.
Как започна да се занимаваш със ски ориентиране?
До 2000 г. моите родители и треньори – Иван и Веска Беломъжеви, се занимаваха с отбора по ски бягане „Хемус“ (Троян) и аз се готвех като ски бегач. Тичах напред–назад покрай по-големите състезатели и това ми беше ежедневието. От родителите си знам, че са ме качили на ски на 2-годишна възраст и в кръга на шегата казват, че по добре съм стоял на ските, отколкото без тях. Имам много победи като ски бегач на държавни и балкански първенства. Първото ми голямо състезание (Държавно първенство) по ски ориентиране беше в Говедарци. Спомням си, че ми беше изключително трудно да се ориентирам, защото скоростта ми на придвижване беше много по-голяма като скиор и не можех да се намеря на картата. Постепенно започнах да участвам всяка година и разбрах, че ски ориентирането много повече ми харесва, защото съчетава в себе си бягането и навигацията, избора на вариант, мисловния процес. И така през 2005 г. в Швейцария станах за първи път европейски и вицеевропейски шампион за юноши, след това през 2008 г. на роден терен, на Широка поляна – двукратен световен младежки шампион и вече знаех, че ски ориентирането е моят спорт и искам да се занимавам с него.
„Творческите“ ти планове за догодина?
Засега са насочени към Европейското първенство в Обертилях (Австрия). В ски ориентирането Световното първенство е през година, а Европейското – всяка, така че това е състезанието от най-голямо значение за мен през 2016-а. Ще има и стартове от Световната купа във Финландия, Швеция, Норвегия, Германия и Австрия. Ще се опитам да защитя лидерската позиция в световната ранглиста.
Как един българин успява да побеждава представители на световните сили в зимните спортове?
За да побеждаваш когото и да е в нашия спорт, е необходима изключително продължителна подготовка. Достигането на нивото на световния елит изисква много, много години отдаденост, лишения и работа. Самият факт, че областта на Лилехамер (Норвегия) има около 500-600 км писти за ски бягане, които се подготвят на всеки 2-3 дни, е достатъчно красноречив за разликата в условията и за значението на успехите, които постигаме с баща ми.
Кои са най-важните качества, за да бъдеш добър в ски ориентирането?
Трябва да си на „ти“ с „писалките“. Да имаш много добра техника, баланс, пъргавина. Да можеш да се ориентираш и взимаш решение мигновено при избора или промяната на вариант и да бъдеш отдаден с цялото си сърце. Да правиш това, което ти доставя най-голямо удоволствие.
Как си с финансирането, разбрахме, че се е налагало баща ти да работи като строител в Норвегия, само за да осигури средства за подготовката ти?
Не знам колко са спортовете в България, които могат да се похвалят с достатъчен бюджет. Финансирането е като цяло отражение на отношението на една страна към спорта. Надявам се, че новото правителство знае и ще промени това. За жалост средствата, предоставени ми от Министерството на спорта, са една трета от необходимите за обезпечаване на подготовката ми и това налага търсене на спонсори. Мисля, че това е най-големият проблем на елитния ни спорт – спортистите да се занимават с мениджърска дейност, а не с това, което трябва да правят.
Освен ски ориентирането, практикуваш и доста други спортове на открито. Как се съчетават?
Да, много обичам да разнообразявам подготовката си. Голям фен съм на екстремните спортове. Има ли адреналин и физическо натоварване, няма как да не опитам. За съжаление времето, което имам за приключения, е предимно в почивния и подготвителния период от подготовката ми. Иначе планинското колоездене, дългите преходи в планината и ролковите ски са основна част от тренировките ми.
Какво ти носи контактът с природата?
Тя е всичко за мен. Не мога да си представя живота си без контакта с нея. За мен тя означава щастие, свобода и уважение.
Да помечтаем малко – представи си, че ски ориентирането бъде прието в семейството на олимпийските спортове. Кое би избрал тогава – да станеш световен шампион или да участваш на олимпиада като ски ориентировач?
Олимпийската титла е много престижна, но все пак константните резултати се проявяват в ранглистата на годишните състезания, в европейските и световните първенства, които се провеждат на по-кратък период. Но и честно казано това, че на този етап не сме олимпийски спорт със сигурност препятства навлизането на негативни явления в спорта като прекаленото му комерсиализиране и методите за нечестна конкуренция.
