Когато си готов да отведеш себе си и планинските си вело-възможности буквално до ръба, има едно място, което ще те подложи на изпитание и ще събуди в теб следващия пристрастен към екстремни изживявания. Ако вече не си. Обещаващото му название е Death Road, познат и като най-опасния маршрут в света.
При денивелация от близо 3600 м, умопомрачаващо трасе те превежда от настръхналите хребети на Cordillera Real в околностите на Ла Пас до влагата на амазонската джунгла в подножието на планината. Спускането секва дъха дори на опитни колоездачи, а преминаването по ръба на най-високите боливийски ридове на моменти граничи с пълна липса на здрав разум.
Официално име на пътя – Yungas Road. Построен е през 30-те години на миналия век от парагвайски затворници.
Годишен брой смелчаци, които да го спуснат: 25 000
Годишен брой жертви: 200-300
Широчина на пътя 3.2 м (в по-голямата му част)
Рано сутрин. Ти и още няколко ентусиасти в напрегнато очакване да се впуснете в преследване на 65-километрово феноменално адреналиново изживяване (поне така си чувал). „Не се разсейвайте. Хора умират по този път“, небрежно подхвърля гидът, докато закусва. Изобщо не ти хрумва да се разсейваш. Чинно изпълняваш някакъв ритуал, който почита Пача – мама, богинята-майка, защото смееш ли точно днес да не я почетеш… Стартът е в облаците и ускорява надолу по терен, който в началото ти подарява 22-километров асфалтов сетивен взрив. Високо слънце, шосе само за теб, изгледът е зашеметяващ и ти се носиш надолу, сякаш в свръхзвуков тунел. Адреналинът бясно бумти в тялото ти, светът е твой и си готов за всичко, което посмее да ти се изпречи на пътя. Скоро обаче настилката се превръща в поне 47 пъти по-тясна смесица от пръст, камъни и кал. И за тези от вас, на които им липсва опит в чакълестото планинско колоездене, нека едно нещо бъде ясно: ТРУД-НО Е.
Добре дошли на Death Road!
Губиш се в низ от главозамайващи гледки, бързосменящи се пейзажи и моменти на космическа скорост в пълна концентрация. Преминаваш го в омагьосваща тишина, нарушавана само от собственото ти напрегнато дихание и звуците на наситено зеления свят, който те заобикаля. Тук-там се спираш, за да поемеш дъх, а с всяко вдишване те залива цялата красота, разстлана в бездната под теб. Пейзажът последователно прелива в съчетания от неразличими цветови палитри и мрежи от нюанси и оттенъци, а ти се озоваваш в разпилени мъгли, водопади, чиято единствена цел е да се изсипят върху теб, и малки поточета, които те преследват по ръба на пропасти с до 600 м дълбочина. Всепоглъщащ вихър на емоционален roller coaster.
И за да не те налегне отегчение, трябва да споделяш трафика и с всякакви други превозни средства. Камиони, рейсове, джипове, тротинетки… всеки в борбата за по няколко сантиметра между свлачищата от едната и смразяващия склон от другата страна. Принципно пътят е замислен като еднопосочен, в даден момент са били въведени и часове, които да определят период за движение надолу и такъв на изкачване, но безотговорните шофьори са много и принципът не е с валидност, на която може да се разчита. Сблъсъците не са рядкост, затъналите автомобили още по-малко.
Общо взето всичко, което ти трябва, е ФОКУС.
Слънцезащитен крем. Слънчеви очила. И пълно отдаване на това така смайващо преживяване. Enjoy!
Още от разказа как се минава по пътя на смъртта – в пълния вариант на статията, част от брой ПРОЛЕТ 2014. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно в бъдеще, най-добре се абонирайте.
