Тазгодишното издание на традиционното международно състезание по свободно гмуркане Sofia Freediving Cup (провеждащо се за четвърта поредна година) протече силно и приключи с нов национален рекорд и златен медал в статичната апнеа за Нели Кечева.
Нели е на 32 години и въпреки че се занимава с фрийдайвинг от сравнително скоро, успя да пребори конкуренцията и да запише рекордните 5 минути и 4 секунди без въздух под вода.
Здрасти, Нели, кажи ни първо откога се занимаваш с гмуркане?
Със скуба се занимавам от 2005 г., десет години вече, а със свободно гмуркане може би втора или трета година, от 2013 г.
А как започна с фрийдайвинга?
Супер случайно беше, от Wildberries ми предложиха да отида на безплатен курс, съвместно го бяха направили със училище Seanomad, и аз отидох. Но много ми хареса курса, даде ми толкова много.
Преди това искала ли си да се занимаваш с фрийдайвинг?
Не съм имала някакви кой знае какви страсти, но може би по-скоро да :) Но след като отидох на курса, се зарибих супер много и мисля да продължавам.
А тренираш ли?
Тренирам особено усилено преди състезание, преди това пак имам някакви тренировки от време на време, но не толкова концентрирано.
Как тренираш?
В басейн доста тренирам, но много ми помагат сухите тренировки на апнеа. Има си такива таблички, които се изпълняват, за толерантност на високи нива на въглероден диоксид, и такива за толерантност на ниски нива на кислород. Това са неща, които може да си ги правиш навсякъде, вкъщи или дори когато се разхождаш.
Какво представляват тези таблици?
Едната например е – правиш си две минути, в които си дишаш нормално, после задържаш дъх за минута. След това почиваш две минути, задържаш за минута и петнайсет секунди. Така се прави до шест повторения. А другите са обратно – правиш едно и също време апнеа, а почивките се намаляват по петнайсет секунди. Започва се от половината време на това, което ти е твоята нормална апнеа. Оттам нататък гледаш да увеличаваш времето на задържане на дъха и да намаляваш времето на почивка. Привикваш с ниските нива на O2 и високите на CO2 според таблицата, която правиш.
Освен статична апнеа, други дисциплини практикуваш ли?
Всъщност да, динамична апнеа с и без плавници, но там доста по-малко се раздавам. Моята страст е статичната апнеа, може би защото доста по-малко хора успяват да се научат и им е доста неприятно да го направят.
Какви са ти най-добрите постижения досега?
Когато започнах курса, правех някъде около две-две и половина минути, след което започнах да правя повече, по три минути. На първото състезание, което беше 20 дни след курса, направих три и половина минути и взех сребърен медал. След това на следващатото състезание, в Ниш, дадох време 4:16. Преди последното състезание направих 4:37, което ми беше личният рекорд, до сега, когато направих 5:04 на Sofia Freedive Cup 2015, с които успях да взема златото. Личната ми цел за това състезание беше да направя пет минути, но се стиснах може би малко повече, отколкото трябваше.
Самото състезание как протече?
Тази година беше в един ден цялото състезание, и доста добре се получи, нямаше напрежение, защото два дни, както беше миналата година, повече ти се отразяват. Доста стегнато, доста приятно. Имаш една тренировка във вода, която ако искаш я правиш, ако искаш – не. Аз лично преди първите си състезания, влизах в басейна и си правех опити, а сега на сушата си ги правя, преди самия опит. Има си определено време, в което влизаш, което се обявява по микрофон две минути пред старта. Ти в това време раздишваш, трябва да си абсолютно релаксиран, за да може да хабиш най-малко енергия. Буквално трябва да си заспал, едва ли не, така да влезеш във водата с много нисък пулс, след което ти се отброява обратно броене до десет, когато ти трябва да си поемеш дъх и да се потопиш под водата. И оттам нататък колкото изкараш, въпросът е да не изпуснеш до така наречената самба, или до припадък. Самба са тези некотролируеми конвулсии, гърчове, които се появяват заради ниските нива на кислород и високи на въглероден диоксид.
Някакви по-специални техники за отпускане и релаксация имаш ли?
Когато правиш апнеа, ти се напряга много врата, така че аз се опитвам да си отпусна раменете и врата. Като цяло трябва да си спокоен и релаксиран, без никакъв разход на енергия, което значи, че не трябва да се движиш много-много, и когато си така отпуснат, това ти дава много повече време. Но най-важно е да имаш релаксация в ума, да не мислиш колко ти се диша.
Ти за какво мислиш?
Ами в началото си гледам вълничките, отблясъците на водата в дъното на басейна, сините плочици, това ме успокоява много. После започвам да си чувам пулса страшно силно, след което от горната част на дробовете въздухът, който съм поела, почва да ми слиза в долната част. След това започваш да получаваш едни като спазми в стомаха, и има един момент, в който точно те те отказват, усещаш, че не може повече да ги търпиш и мозъкът ти вече иска да диша. Успееш ли малко да издържиш тези пориви, виждаш, че всъщност може да ги търпиш. Въпросът е да не се изпуснеш, защото в един момент имаш чувството, че можеш още и още, става все по-лесно, но в този момент може да се случи да се събудиш изведнъж и хората да те гледат и да ти крещят “Дишай! Дишай!”.
Много е важен треньорът, аз това постижение без Любо Стефанов нямаше как да го направя. Той е толкова добър, че абсолютно през цялото време знае ти в какво състояние си, кога трябва да излизаш, кога може още. Което е много важно, защото аз лично имам един момент, в който между 2 и 3 минути тръгвам да се отказвам, започва много да ми се диша и почвам да си мисля, че не мога да се напъвам повече. И в този момент Любо ми казва, добре си, дай още пет секунди, и тогава мозъкът ми започва да мисли за това, което той казва, и ме връща обратно. Ако не е той, може би доста често нямаше да мога да го прескоча тоя момент.
А какво е като цяло нивото в България?
Има доста хора, които се занимават и стават все повече. Вики Данова например, тя е на динамична апнеа и много добра, по принцип се занимава със синхронно плуване, и е доста издръжлива. Дани Едрев е също много добър състезател от нашите момчета. Има доста хора, които са запалени, и стават все повече, което е много хубаво.
Сега какво ти предстои?
Инструкторски курс, скоро ще съм помощник-инструктор и много се радвам за това. Има много голям интерес към курсовете, и дано това продължи, защото особено в открити води е страшно интересно. И не много време ти е достатъчно, за да се изкефиш, например 2 минути апнеа, което е съвсем нормално за един здрав човек да постигне, е напълно достатъчно като си на морето да видиш отдолу другия свят.
Повече за Sofia Freediving Cup можете да научите тук
