Отдалечено място във вътрешността на Пирин, живописни снежни хребети с надвиснали кулоари, седем скока, изградени далеч от курорта, изваяни на ръка, петдесет скиори и бордисти крачат заедно нагоре по стръмните склонове, кой пантейки, кой с дъска на гръб. И всичко в името на карането. Фантастична картина. Никой не би повярвал, че може да се сбъдне.
ИДЕЯТА
Зародишът на идеята за карачески събор с характер на съревнование, тръгва от една малка кръчма в Банско, където Анди, Борис и Вальо се срещат скоро след проведеното фрийрайд състезание на Тодорка през март 2013 г., което оставя доста противоречиви емоции. Съвсем спонтанно им хрумва: „Добре, не може ли да си направим едно райдърско състезание? Да се съберем хората, които имат желание да карат фрирайд, без съдии, без наградни фондове, без цялата строгост и сериозност. Просто да караме заедно и накрая сами да изберем най-добрите спускания за деня“. Година по-късно започват да доразвиват идеята. Искат мястото да е извън курорта, дълбоко в планината, всеки сам да извърви пътя до карането и да „заслужи“ линията си. Анди предлага освен чистия фрийрайд да се добави и фрийстайл елемент – така наречената дисциплина Free Slope Style – спускне по беккънтри терен, по който има предварително изградени скокове. Една съвсем иновативна концепция, която веднага намира одобрението на Борис и Вальо. Споделят идеята на Ники Малкия, който я възприема с ентусиазъм и се включва в екипа като основен архитект на трасето. Спусканията от двете дисциплини ще бъдат заснети, след което всички участници ще ги изгледат заедно и оценят.
ИЗБОР И ПРОУЧВАНЕ НА МЯСТОТО
Дончови караули представлява поредица от върхове, в ядрото на която се спотайват множество кулоари. Вальо и Борис решават да изследват мястото в средата на март, след най-обилния снеговалеж за миналия сезон. В ранната сутрин на един слънчев ден се изкачват на връх Голяма Тодорка и продължават към Малка Тодорка, за да разгледат релефа на Караулите по-подробно. Остават възхитени от живописния северен склон над Рибното езеро. Апетитни улеи, пълни с пудра, ребра, спайнове, подходящи дропове, пейзажът наподобява склон в Аляска – разбира се, в много по-малки мащаби. Спускайки се от малка Тодорка, през долината на х.Вихрен, Борис и Вальо достигат до Караулите и правят карането на сезона си. Истински фрийрайд благодат в 40 см нов сняг. Теренът се оказва доста техничен и сляп на влизане, но разнообразен и даващ голяма свобода на каране. Лесни линии няма и това е предизвикателството. Съгласуват мнения и впечатления и са единодушни, че ако успеят да организират райдърска среща, тя ще е именно на това място.
В РАЗГАРА НА СЪБИТИЕТО
Никой не очаква повече от 20-ина души да се включат в импровизираното състезание. И когато идва часът на техническата конференция в петък вечерта, за участие се записват около 50 човека. В ранната съботна утрин на 12 април, групите се изнасят от Банско, минават през хижа Вихрен, където получават последни наставления и се отправят към Рибното езеро. Цяла върволица от карачи поема по долината нагоре. Всеки се вълнува от това, пред което ще се изправи в следващите часове. Стигайки до Рибното езеро, мястото, откъдето започва изкачването на трасето и финалната точка, пред погледа изскача внушителният хребет на Дончови Караули, набразден от пълните с нов пролетен сняг улеи. В съседство красивото Slope Style трасе, изградено с много труд, стои като нарисувано. Комбинацията от стръмен наклон и непознат релеф прави предизвикателството голямо. Не след дълго стартират и спусканията. Участниците масово се хвърлят на фрийрайд склона. Правят се зрелищни линии. В по-късен етап Ники Малкия кара показно по Slope Style трасето и насърчава други да опитат. Всеки има право да направи толкова спускания, колкото има сили и да избере най-доброто си представяне в двете дисциплини за оценяването. Някои ентусиасти правят по 3 – 4 за деня. Освен карачите присъства и доста публика, която окуражава „състезателите“ и се наслаждава на гледакта. Усмивките не липсват, няма и следа от напрежение, както при обикновено състезание. В надпреварата се включват и представители на най-младото поколение фрийрайдъри. Женското участие също е силно. Еуфорията е огромна, всички са омагьосани от планината и адреналина.
ВТОРИЯТ ДЕН – ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Вечерта в хижа Вихрен обстановката е уютна и приятна. Като след каране. Хората са изморени, поизгорели от пролетното слънце и удовлетворени. На другия ден по план трябва да се проведе вторият кръг на състезанието. На сутринта картината е зимна, вали сняг, натрупали са 5 нови сантиметра. Въпреки насъбраната умора, желаещи да карат не липсват. Избран е нов, по-лек фрийрайд склон, тъй като основният терен е доста разоран от предния ден, а и видимостта е намалена. Трасето е късо, но разчупено. Карането е по-лежерно, карачите експериметират, опитват дропове, избират нестандартни линии. Спускат се и най-малките скиори. Денят минава без инциденти. Вальо Пелтеков споделя „Идеята беше да предразположим всеки да кара толкова, колкото може, без да се насилва“. За финал дори той, който е с прясна скъсана връзка на коляното и не участва в спусканията, успява да направи няколко красиви завоя в новия сняг.
ПРОЖЕКЦИИ, БИРА И НАГРАЖДАВАНЕ
Неделя вечерта, времето напредва, следващият ден е работен, но никой не бърза да отпътува преди прожекцията на спусканията и награждаването. Всеки трябва да даде своята оценка по предварително разработена от Вальо система, която той взаимства от методологията на оценяване в професионалните фрийрайд състезания (Freeride World Tour). Това е и шанс всеки да се докосне до света на съдийството и да се запознае с основните критерии при оценяване във фрийрайда. Участниците са заинтригувани и любопитни да видят карането си на екран. Залата в хотел Лавина в Банско се препълва, заснетото видео започва. Помещението се оглася от смях, няма напрежение, нито сърдити или недоволни. Някъде около полунощ се раздават наградите в една съвсем приятелска атмосфера, без сметки и завист. Мечтата на Вальо, Борис и Анди да съберат свои съмишленици в планината и да покарат свободно се сбъдва. Гледайки клипчетата всички искрено се забавляват, пият бира, подхвърлят смешни коментари, изглеждат щастливи и заредени с енергия. Ефектът е постигнат. Идеята, която в началото изглежда като идеалистична мечта, се превръща в едно уникално събитие, не само за България.
Благодарим на организаторите за чудесното преживяване през 2014. Чакаме с нетърпение и новото издание на „Дончо кани“!
Пълен репортаж от Дончо кани’2014 ще намерите в брой ЗИМА 2014 на Списанието. Там са и Ники Малкия и Вальо Пелтеков – двама от нашите и ваши зимни герои. Ако сте изпуснали някой от предишните броеве, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате брой за в бъдеще, най-добре се абонирайте.
