Гаспарт Гонш е асесор към Международната Рафтинг Федерация (IRF), отговарящ за обучението и сертифицирането на инструктори по целия свят. От 360mag.bg се срещнахме с него, за да си поговрим за спецификите на професията рафтинг гид и въобще за любовта му към екстремните спортове.
Ето какво ни разказа:
Здравей Гаспар, разкажи ни нещо повече за теб, с какво се занимаваш?
Казвам се Гаспар Гонш, от Унгария. Работя в Международната Рафтинг Федерация (IRF) и съм отговорен за обучението на инструктури. Задачата ми е да вдигам нивото на професионалните рафтинг гидове по целия свят и да издам дипломи на тези, които вече са готови. Затова съм и в България, защото имаше организирани курсове. Тук вече има сертифицирани от IRF гидове, които са способни да поемат отговорност за клиентите си и да направляват безопасно спусканията по реките.
Аз започнах с каяк на 10 години. Някак винаги съм искал да се занимавам с това. Още от съвсем малък все си играех край водата. Така започнах с каяка, в спокойна вода, тъй като в Унгария нямаме бързи води. Състезавах се в дисциплини 500 и 1000 метра, маратон също, бил съм на световни първенства, но никога не съм бил най-добрия. Когато станах на 18, вече ми се струваше доста монотонно, всичките тези тренировки. Исках нещо по-интересно и тъй като бях пробвал каяк в бързи води и рафтниг преди това, знаех че това е е нещото, с което искам да се занимавам.
Но исках нещо по-интересно, по-вълнуващи води. На 18 преминах курс за професионални гидове в Словакия, който не беше добър като курс, но беше хубаво начало и научих доста. Веднага след това започнах да работя – първо за унгарски рафтинг компании, после – за словенски, започнах и собствена малка фирма.
Пътувах непрекъснато, извън сезона в Европа пътувах и работих в Перу, Турция, участвах в състезания за бързи води, бях в националния тим на Унгария. След едно световно първенство отидох на уъркшоп в Еквадор, където получих международния си сертификат за инструктор. Така започнах да работя с IRF и да организирам курсове. Доста работа е, и за момента е на доброволни начала. Но пътувам много, така че имам предимството да посещавам десетки интересни места и да срещам много интересни хора. А и смятам, че като инструктор научаваш най-много, защото виждаш много други гидове и техники.
На курса за гидове в България, виждам много мотивирани хора и очаквам от тях да излязат едни много добри инструктори. Защото то не е само до ученето и практиката, трябва и да си силна личност, която в една неблагоприятна ситуация ще действа адекватно. Имаме нужда от хора, които обичат адреналина и водата, но са и лидери. Тук виждам много млади, но талантливи хора.
Какво мислиш за Струма?
Видях я само тези два-три дни, а водата в момента е придошла, така че има известен риск за клиенти, но мисля, че през лятото ще е наистина много приятна. Има прекрасни големи вълни, и в нормално ниво на водата не трябва да е опасна. Но смятам, че местното управление трябва да вземе мерки, защото реката е много мръсна. Когато водата е висока, събира още повече боклук от брега. Трябва съдействие от правителството и образоване на местните. Защото дори ако хората са отговорни, и знаят, че трябва да се грижат за средата, в която работят, няма как да стане без подкрепата на властта и живеещите в околните села. Местните трябва да се научат, че не трябва да го хвърлят в реката, или да го носят близо до нея. Защото дори ако гидовете събират боклука всеки ден, без подкрепата на правителството и образоването на местните няма да стане.
Струма е прекрасна река, изключително красива, но в същото време – отвращаваща с тази мръсотия. И знам, че има опити от страна на рафтинг компаниите в това отношение, аз също бих искал да направя нещо, трябва да се упражни натиск върху властта, за да може да се постигне нещо в международно отношение. Ако искате да се разрастне в международен аспект, да се правят състезания, районът да стане популярен и да има икономическа позла, реката трябва да бъде почистена.
Разкажи ни за най-дългия ти рафтинг трип?
Да правиш дълга експедиция или да си отговорен за такава, е сериозно психологическо предизвикателство, и изисква много подготовка и работа. Най-добрата експедиция, на която съм бил, е в каньона Колка, Перу. Преди нас е имало може би две-три експедиции, и никой не го познаваше наистина. Сега правят редовно експедиции там, но по онова време първата експедиция беше направена за две седмици, а ние, тъй като имахме вече някакви познания, я направихме за четири дни. Реката е между планини от 6000 метра, това е най-дълбокият каньон в света. След като веднъж си влязъл вътре, няма път навън, не можеш да разчиташ на помощ.
Понякога до теб има 3000 метра скална стена, отчупват се и падат камъни, и реката непрекъснато се променя. Изведнъж попадаш на място, през което не можеш да преминеш, или имаш бързей клас 6, който не е бил там предишния път. А за да прекараш нощта, трябва да намериш място без падащи камъни, също голямо предизвикателство. Добре, че в нашата група имаше човек, който имаше представа къде да намерим сравнително сигурно място за през нощта. Беше невероятно, минахме цялата река за един ден с магарета, пренасяйки багажа и храната, и след това прекарахме четири пълни дни, на бързеи клас 5. бях много млад по това време и беше изумително преживяване.
А кое е било най-екстремното ти изживяване?
Бих казал, че в рафтинга се стремя да избягвам екстермното, защото съм отговорен за екипа си. Когато искам нещо екстремно, отивам на каякинг. А и това беше спортът, с който започнах първоначално, правил съм какво ли не – спокойна вода, състезания, поло, бързи води, слалом-фрийстайл, всички видове каяк. Миналата година участвах и в Extreme Kayak Races, което беше невероятно, водопади и т.н.
Правил съм няколко експедиции с каяк. Особеното при тях е, че не можеш да носиш много багаж, не е като с рафта. Взимаш само най-необходимото – спален чувал и малко храна.
На една експедиция в Коста Рика, клас 5 в каньон, през цялото време валеше доста силно, а нямахме подходящо оборудване срещу лошото време. След 8 часа гребане спряхме и направихме малък заслон в джунглата. Никой не спа, защото водата се качваше много бързо, и се притеснявахме дали няма да се наложи да прекараме повече дни и нощи там. Защото ако водата е прекалено много, не можеш да влезеш току така в клас 5 каньон, тъй катоняма как да спреш – направо е самоубийство. На следващия ден нивото на водата беше окей, но беше дълга нощ и нямахме добра вечеря, защото пазехме храната в случай, че останем повече дни. Излязохме от каньона на следващия ден. Достъпът до реката беше сериозен, три часа преход в дълбоката джунгла, с каяците, цялата екипировка и с мачете, за да си прокарваме път, опитвайки да намерим реката.
Занимаваш ли се с нещо друго?
През зимата карам ски, работя като учител по фрийрайд и лавинна безопасност. Карах и сноуборд, също ски-алпинизъм. Като цяло планината и водата са моят живот. Най-хубавото е, че мога да пътувам много, да срещна всички тези прекрасни хора и да се убедя, че светът е едно страхотно място за живот.
Интервюто е взето през март 2010 г., когато Гаспар посети Българияв рамките на проведения курс за професионални рафтинг гидове на р. Струма.
