Хроникьорът на българския алпинизъм, доц. Сандю Бешев, с анализ и доуточнения към историята на алпинистите ни на върховете над 8000 м.
През 2014 година българските алпинисти постигнаха значителни успехи по върховете на Хималаите и Каракорум. Най-значими от тях са тези на Боян Петров, който постигна феноменалния рекорд, изкачвайки три осемхилядника, като два от тях – с признание от всички алпинисти като най-трудни от 14-те осемхилядни гиганта: К-2 /8611 м/, който е и вторият по височина, и Кангчендзьонга /8586 м/ – трети в йерархията на надоблачните гиганти.
Миналата година, неочаквано за мнозина, изгря звездата на един млад и непознат на алпийските среди веган /човек, който не консумира никакви животински продукти – месо, риба, мляко и кашкавал/ – Атанас Скатов, който към успеха си на Еверест /8848 м/ добави и още два впечатляващи върха – първенецът на Австралия, Нова Зеландия и Океания – Пунчак Джая /4884 м/, и Винсън /4892 м/ в Антрактида. Хималайските ни успехи допълниха Иван Томов на Броуд пик /8047 м/ и Богдан Велев на Чо Ойю /8201 м/.
Посочените успехи бяха достойно отразени в ежедневния и периодичния печат, за което ние, алпинистите, можем и трябва да благодарим на спортните журналисти за проявеното внимание. С добро намерение, като човек, следящ най-близко проявите на нашите алпинисти, ми се иска да отстраня някои допуснати неточности, като пропуснати имена на алпинисти, изкачили един или друг осемхилядник или грешки в друг аспект. За внасяне на пълна яснота по въпросите на хималайските ни завоювания си позволих да съставя мой списък на българите, изкачили 13 от 14-те осемхилядни гиганта, което означава, че на България й остава само един – вр. Манаслу, за да станем и ние носители на най-престижната алпийска колекция „Покорител на 14-те осемхилядника“.
НЕОБХОДИМ КОМЕНТАР
Както е известно, само 14 върха на нашата планета се извисяват над осем хиляди метра. Десет от тях са в Хималаите и четири в Каракорум, което означава, че всички надоблачни гиганти са на територията на континента Азия. Всъщност някои от тези върхове са огромни масиви, които включват към себе си още по няколко върхове спътници, също надвишаващи 8-те хиляди метра и с тях общият брой на върховете /главни и спътници/, извисяващи се над 8000 метра, става 29.
От 14-те осемхилядника чисти са само: Дхаулагири, Манаслу, Чо Ойю, Нанга Парбат, Хидън пик и Гашербрум II. Всички други имат върхове-спътници, известни като Южен, Северен, Западен, Източен или Централен. Най-типичен в това отношение е вр. Кангчендзьонга, което преди години даде основание на Федерацията по алпинизъм на Непал да предложи на Международния съюз на алпийските асоциации /УIАА/ обособяването и на трите върха – Южен, Северен и Западен, заедно с Главния връх като самостоятелни, за които да се дава поотделно разрешително за изкачването им. Тъй като УIАА заподозря комерсиални подбуди в това предложение, ръководството й спази точка 2 от Устава си, според който УIАА се дистанцира от всякакви политически и комерсиални /б.а. – курсивът е мой/ подбуди“.
Отказът на УIАА да не приеме предложението на Непал се основава и на едно друго решение, според което за отделен връх може да се счита този, който се отделя от Главния с денивелация най-малко 500 метра. Тези метри се отнасят само за Хималаите и Каракорум, защото за по-ниските планини като Алпите, Кавказ и други тази граница е значително по-малка.
В този смисъл са и задължителните ни обяснения към списъка на българските алпинисти, изкачили върхове над 8-те хиляди метра. Ето и конкретните факти:
Алпинистите Минко Занковски, Емануил Деянов, Тодор Минков и Господин Динев не са достигнали Главния връх на Броуд пик, който е 8047 м, а са били само до предвършието Роки Съмит /8035 м/.
Дойчин Василев и д-р Карина Сълова изкачват Централния връх на Шиша Пангма, който е 8008 м, а не Главния, който е 8027 м.
Аналогичен е и случаят с Боян Петров, който достига до 8025 м, само на 10 метра денивелация или 50 линейни метра от Главния връх на Гашербрум II, който е 8035 м.
Малко по-специален е случаят с Мариана Проданова-Масларова. Тъй като за нея никой нито отрича, нито потвърди възможността да е изкачила вр. Еверест на 22 май 2004 г., ние го отбелязваме като твърде възможно, но не и официално. Познавайки я като много добре подготвена, както физически, така и технически, и най-вече нагласата й, аз лично смятам, че тя е била на върха или най-малко на Южния връх, който е 8760 м.
След всичко отбелязано дотук следва да изясним дали посочените изкачвания са действителни или не? Моето лично мнение е, че алпинистите са били на сателитни върхове и могат да бъдат признати като такива. Но ако кандидатстват за голямата колекция на 14-те осемхилядника, задължително трябва да повторят изкачванията си и да достигнат до Главните върхове. Този факт е изрично вписан в изискването на УIАА за посочената колекция. В изминалите години случаи на непризнат връх е имало и то не малко.
В заключение нека да обобщим изложеното дотук и преценим мястото ни в общата битка за най-високите върхове. Тридесет и двама (или 33-ма с Мариана Масларова) българи са изкачили 13 от 14-те осемхилядника. Остава ни само един – Манаслу, за да се причислим към най-напредналите алпинисти на страните, събрали пълния списък на приоблачните гиганти. Тъй като някои от алпинистите са осъществили по повече от един връх, то изкачванията ни са общо 59. С най-много изкачени върха – по 5 – са: Дойчин Василев, Николай Петков и Боян Петров. С по 3 изкачвания са: Петко Тотев, Дойчин Боянов и Тончо Тонев. Осем души имат по две изкачвания и 19 – по едно. Много или малко е това? Спокойно бих отговорил, че това е напълно достатъчно, за да се наредим в златната среда на алпинистите и държавите в голямата битка за най-високите върхове в света, наречени ОСЕМХИЛЯДНИЦИ.
