Кой знае повече за планината и екипировката за нея от хората, които прекарват основната част от времето си във високото. Свързахме се с двама хижари, чиито имена и лица може да сте срещали, ако не в планината, то поне в медии, презентации и фотоизложби. Става въпрос за Радо и Иван от хижа Козя стена в Стара планина, които бяха повод за стартирането на кампанията „Професия ХИЖАР“, която списание 360° плътно подкрепя. Поговорихме си с двамата хижари за екипировката, за изпитанията, на които я подлагат, поддръжката й и изводите, до които са стигнали, живеейки и работейки в планината. И за пореден път се убедихме, че когато искаме да научим нещо полезно за планината, най-добре е да се допитаме до хората, които всеки ден са в нея, а не до онези пред компютрите.
Радо е на 27 години, от Русе и е професионален готвач, трето поколение гъбар и хижар на хижа Козя стена от почти две години. Обича пътешествията по света, да изучава чуждите култури и езици, обожава и да спортува – футбол, баскетбол, тенис на маса, шах и др.
Иван е на 32, също е от Русе е хижар на хижа Козя стена. Преди да се качи нависоко, е работил като търговец, а по професия е електротехник. Голямата му страст е водата под всички нейни форми – язовири, реки, морета, в които обожава да кара каяк и да лови риба.
Целогодишно ли сте в планината?
Радо: Работата ни на хижата е около 10 месеца в годината, като двата месеца, през които не сме горе, се отдаваме на ремонт на машините, с които работим (джип, мотор, кола), планове за новия сезон, почивка и др.
Иван: Живеем почти целогодишно в планината. Понеже горе няма инфраструктура, ни се налага да ходим доста пеша. А това, че живеем тук, означава, че ползваме екипировката си ежедневно при доста тежки метеорологични условия и терен.
Вие сте почти постоянно в планината, работата ви, ежедневието ви е там. С какви проблеми се сблъсквате с екипировката си в тези условия?
Радо: Когато станахме хижари, екипировката ни беше оскъдна. Понякога в планината тя е животоспасяваща и е много важно хората, които я обитават и посещават, да се информират къде отиват и какви са климатичните условия там. По този начин те ще знаят как да се облекат правилно. Ето аз, на пример, в началото, когато ходех на разходка за гъби, редовно се екипирах погрешно. Избирах най-хубавите дни с цел да избегна пролетните бури, обувах любимите ми гуменки и не си взимах дъждобран, но Зевс въпреки това не ме обичаше – винаги се прибирах подгизнал.
Иван: Проблемите в планината са свързани с непрекъснатите валежи – през 2/3 от годината вали почти постоянно дъжд, а през останалите дни – сняг. Освен това, на билото на Стара планина често духат силни до ураганни ветрове. Така че краката ти са почти винаги мокри, а като духне и вятърът, изстиването ти е в кърпа вързано. Често при тези условия се образува и ледена покривка, която прави ситуацията още по-забавна. Затова екипировката в нашия случай е въпрос от изключителна необходимост. И то не каква да е екипировка, ами наистина добра, на която да можеш да разчиташ с цената на живота си.
ВИЖ ОЩЕ: Кратък филм за професията на хижаря и Радо и Иван можете да видите тук.
На какво залагате, за да издържа екипировката по-дълго – марки, материи?
Радо: Залагам на качеството, понеже нашата професия е свързана с много груба работа и експлоатация и недоказалите се марки и ментета не издържат на теста, на който ги подлагаме ежедневно. Така миналата зима си взех зимен панталон, който се скъса по протежение на целия ми крак по средата на сезона и се наложи да го шия, а до пролетта приличаше повече на парцал, отколкото на дреха. Излиза по-рентабилно да вложиш малко повече пари в екипировка, която да ти дава сигурност и да трае дълго, което при нас е изключително важно, защото не можем да слизаме за щяло и нещяло от планината. Тази година имах възможност да вложа малко повече пари в екипировка и до момента нямам никакви проблеми, защото заложих на марки като Garmont, Berghaus, Trezeta, Trango world, Jack Wolfskin, Deuter и др. Засега съм много доволен, сух и най-вече оцелял.
Иван: При избора на екипировка за мен водещи са материите, от които тя е направена. Непропускливите слоеве като GoreTex и подобни мембрани за облеклото, топлещите поларени материи, кожата в основата на обувките, подсилената, щадяща ходилото им подметка, пригодена съответно за ходене в сняг през зимата и за стъпване върху камъни при летни условия, термобельото от естествени и изкуствени материи, здравината на плата и катарамите на раниците, чорапите от мерино вълна със сребърни нишки, в които кракът ми не се вмирисва със седмици… Може и да звучат като глезотии, но когато носиш екипировка ежедневно, всяка от тези материи се превръща от работен инвентар, в твой приятел, на който разчиташ непрекъснато.
Какво бихте посъветвали при избора на екипировка хората, които прекарват повече време в планината като вас?
Радо: Хората в планината трябва да са екипирани спрямо сезона. През зимата трябва да се подхожда най-сериозно. За целта трябва да имате хубави зимни обувки, непромокаеми дрехи, термобельо, полар, дрехи за преобличане и, ако се налага – пикел, котки, снегоходки, въже и компас заради зимните мъгли. През пролетта и есента трябва да сте готови за променливо време и понякога – много дъжд. Облеклото трябва задължително да е непромокаемо, обувките – трисезонни; да си носите дрехи за преобличане, чехли за в хижите и терлиците от баба, ако сте студенокръвни. През лятото може да облечете тениска и много тънък панталон, който ще ви опази от хвойната и змиите. Аз лично предпочитам да ходя с ниски обувки, но може да обуете и сандали, ако се чувствате по-уверени. И не забравяйте, че зимата в Стара планина е дълга от 6 до 9 месеца.
А за поддръжката на екипировката?
Радо: Дрехи, които са с износена мембрана, не означава, че не може да продължат да ви служат. Съществуват специални препарати, които възстановяват мембраната, а има и такива от ново поколение, които перат и нанасят протекторен слой едновременно. За обувките е хубаво след всеки преход да се измият със студена вода и да се сушат на проветриви и студени места. Ако пропускат, да се напръскат със специален препарат, който възстановява донякъде свойствата на непропускливост. Почти всичката професионална екипировка се пере при много специфични условия (в пералня, но без омекотител; на ръка със специален течен сапун и др.), затова е много важно да следвате стриктно препоръките на производителя, които са описани на етикетите на всеки артикул, за да запазите по-дълго нейните свойства.
Иван: Много е важно и когато екипировката ви е мокра в края на дъждовен преход, да внимавате с изсушаването й. На хижата сме се нагледали на случаи на претопени якета, панталони, ръкавици, обувки. Даже по Коледа един турист си беше подпрял обувките на печката, която си дава вид на студена, но резултатът беше фатален: две еднакви идеално кръгли дупки в подметките. Ако искате да изсушите обувките си, за да можете пак да ги обуете на следващия ден, най-добре им сложете вестници, които ще изтеглят влагата. Лепилата са чувствителни на температура и се разлепват много лесно при нейното покачване, така че дръжте нещата поне на 1 метър от печката, а когато сте в близост до открит огън, стойте още по-надалеч заради изскачащите ненадейно искри.
Разбрахме, че единият от вас кара мотор в планината, за да стигнете по-близо до хижата. Как се обличате и обувате за мотора?
Иван: Да, един от начините ми за транспортиране до хижата е чрез кросов мотор. Тази дъждовна година разбрах, че туристическата екипировка може да бъде ползвана и като мотоекипировка. Огромните зимни обувки, освен че не пускат вода, ти предоставят отлична защита от удар и падане. Аз имам обувки с жлебове за котки пълен автомат и предното каналче е перфектно са сменяне на скорости, но за разлика от мотоботушите, със зимните обувки можеш и да ходиш. Очилата за сноуборд в дъжд, драки и виелица са незаменима защита за очите. А якето и панталонът с мембрана ти пречат да се изпотиш и намокриш. На практика планинската екипировка е по-лека от мотоекипировката и се оказва по-практична, защото я превъзхожда по цена.
Като част от кампанията „Професия ХИЖАР” получихте екипировка. Кой и как ви подкрепи?
Бяхме подкрепени от магазини за екипировка Стената и Спорт депо, които откликнаха с разбиране към нашите нужди и професия, като през септември 2014 ни дариха ниски и трисезонни обувки, полари, летни панталони и олекотени якета.
