Едно мръсно планинско, моля

Едва ли има друг спорт, който да обединява почти всички останали екстремни субкултури в едно. Със своите корени в сърфа, сноуборда и скейта, и с техническата възможност да се кара на места, достъпни само за планински велосипед, маунтинбордът определено е сред най-мултифункционалните спортни изобретения. Известен е още и като Dirtboarding, Offroad Boarding, Grass Boarding и All-Terrain Boarding (ATB), като всяко едно от имената подсказва уникалната възможност, която ти дава – да караш навсякъде, независимо от конкретния терен. Тревисти склонове, гористи местности, песъчливи пътеки, улици, скейтпаркове, ски курорти, BMX и маунтинбайк писти, бордъркрос писти, слоупстайл паркове – възможностите са неограничени, без значение от сезона.

Маунтинбордът представлява дъска, автомати, четири въздушни гуми и два насочващи механизма (колесари). Ако потърсим корените на произхода му, ще срещнем много и различни мнения по въпроса – оказва се, че горе-долу по едно и също време, в края на 70-те и ранните 80-те в най-различни точки на света започва търсенето на универсалната дъска. Първият патентован All Terrain Dirtboard става факт през 1989 г. Поръчител е Джеф Филипс, който е сниман и за първата реклама на дъртборда в априлското издание на Transworld Skateboarding Magazine от 1990 година, чийто слоган гласи “Go where no skater has gone before”. Горе-долу в началото на 90-те започва и същинското развитие на маунтинборда като спорт – на няколко континента едновременно и независимо един от друг различни ентусиасти впрягат в задачата мисловни възможности и технически способности.

В Англия, докато търсят алтернатива на сърфа и сноуборда извън сезона за каране, Dave и Pete Tatham, Joe Inglis и Jim Aveline започват да конструират бордове, които да се карат по склонове. Inglis разработва първите прототипи, а през 1992 г. компанията noSno започва дейността си. Обширно проучване и усъвършенстване водят до създаването на noSno система за колесари, която позволява лесно управление и стабилност при висока скорост. Бордовете на noSno използват сноуборд автомати и обувки, имат големи колела за неравни терени и възможност за ръчна хидравлична спирачка. В Щатите пък, след сноуборд почивка в курорта Heavenly Valley Resort в Северна Калифорния, приятелите Jason Lee, Patrick McConnell и Joel Lee започнали да търсят алтернатива за летния сезон. Не успявайки да открият нещо подходящо, през 1993 година те основават MountainBoardSports (MBS). Първите им бордове, познати като “Frame Boards”, били малки дъски с метални държачи за краката, тръбна метална рамка, свързваща колесарите, и пружини за по-добро управление, които пресъздавали карвинг усещането, търсено от създателите. От другата страна на земното кълбо, в Австралия, по същото време John Milne разработва вариант на маунтинборда с три колела за периодите, в които не става за сърф. Този вариант използва уникална управляваща система, пресъздаваща усещането за сърфиране на земя, с 3 колела, дъска тип скейт и без автомати.

Първите състезания се правят още през 1993 г. в САЩ, а от 1997 г. и в Англия и включват рейсинг, фрийстайл и даунхил. Състезанията популяризират спорта и през 1998 г. по света има приблизително повече от 1 милион маунтинбордисти. Усъвършенстването на маунтинборда продължава, а заедно с това и интересът към него. Нищо чудно – освен, че е един от най-прогресивно развиващите се спортове, маунтинбордът е изключително зрелищен и 100% екстремен. Усещането, което ти дава, е подобно на това от сноуборда и сърфа, без недостатъци като мръзнене, мокрене или досадни неориентирани туристи, но за сметка на това може да бъде доста по-болезнено. Протекторите са повече от задължителни, особено в началото, защото няма да мине без някое и друго натъртване и ожулване.

Маунтинбординга има 4 основни дисциплини:
– Downhill (DH): спускане за време от един човек. Обикновено се прави на относително дълги писти (1 км+) в планините.
– Boardercross (BoarderX, BX): състезание между двама до четирима души по специално изработена писта.
– Freestyle (FS)
– Slopestyle: изпълняване на трикове на слопстайл писти, включващи много скокове, рейлове, оригинални и иновативни елементи.
– Big Air: изпълняване на трикове, включващи грабове, завъртания и преобръщания по време на скоковете.
– Skate Park/Jib: изпълняване на по-малко, но по-новаторски трикове, фокусирани върху изразяването на себе си и креативността.
– Freeriding: свободно каране на различни терени, включително и гори, без състезателен елемент.

В момента производителите на маунтинборд в света са близо 25 компании в 9 страни и броят им постоянно се покачва. Макар и съвсем нов като спорт, маунтинбордът вече е доста популярен в Европа, където се организират най-мащабните състезания. Създадена е асоциацията АТВ (All Terrain Board), която свързва маунтинбордистите в Европа и организира мероприятия, на които да мерят сили. Хаваите също са привлекателни за про-тата от цял свят поради наличието на разнообразни терени. В България може да се кара почти навсякъде – от всяко кътче на града до всички планини през баирчета, поляни и гори – пространството е неограничено, трябва само ентусиазъм и въображение.