Да работиш на три места, по 16-17 часа на ден, всеки ден, а в оскъдното си свободно време да бягаш и караш колело със завързана автомобилна гума зад себе си. И ако това не ти стига, да изтеглиш кредит от банка, който години наред да изплащаш. Ако и това не ти стига, да вземеш всичките си спестявания и кредита и… не, не да си купиш кола, къща или билет до Мавриций, а да вземеш едно колело с дебели гуми, да закачиш за него шейна с палатка, храна и екипировка – общо 80-ина килограма, и да тръгнеш сам, без никаква чужда подкрепа, към Южния полюс.
Накратко, това е направил ухиленият Хуан Менедес Гранадос, родом от топла Испания. Той е професионален екстремен колоездач и на 17 януари 2014 г. Хуан Гранадос стана първият човек в света, стигнал самостоятелно до Южния полюс с велосипед – 1130 км за 46 дни.
Такава история няма как да не те впечатли, особено когато виновникът за нея я разказва с такава усмивка, все едно е най-естественото нещо на Земята.
Подготовката
Подготовката ми за антарктическата експедиция с колело ми отне две години и половина. За мен беше нещо съвсем ново. Трябваше да подобря велосипеда си, аз имам специално колело, да усъвършенствам облеклото, системата за транспортиране на багажа. Подготовката и тренировките бяха много изтощителни за мен. Карах колело с товар от закачени тежки автомобилни гуми отзад; ходех със ски по пясъчни плажове. Трябваше да се подготвя добре физически и психически за натоварването, което ме очакваше. Два пъти бях в Гренландия и за два месеца през зимата на север в Скандинавия, за да тествам всичко. Така, две години и половина бях изключително фокусиран върху крайната цел – Южния полюс с колело.
Още за Хуан Менедес Гранадос на БанскоФилмфест 2014 можете да научите тук.
Антарктида с колело, без финансиране
Ситуацията беше много сложна. Нямах спонсори, освен някои, които ми предоставиха дрехи и малко екипировка. За такава експедиция обаче ти трябват пари. Наложи ми се да работя на три места едновременно в Норвегия, за да спестявам. Основното, което правех, беше да продавам риба на рибен пазар, но също така работех и в хотели, ресторанти, нощни клубове. Събираха ми се по 16-17 часа работа на ден, всеки ден. Така бях по 5 месеца в годината – много тежка работа, за да мога да направя това, което искам на Антарктида.
Избрах Норвегия, защото преди години, след моя зимна скандинавска експедиция, останах без пари и не можех да се върна в Испания. Тогава ми се наложи да потърся работа, намерих и така, дори досега, ходя в Норвегия, за да работя. Надявам се за следващи проекти да си намеря сериозни спонсори.
Експедицията до Южния полюс
Първоначално исках да направя нов маршрут до полюса, но не беше възможно заради парите – трябваше ми по-сложна и скъпа логистика. За нов маршрут имаш нужда от специален хеликоптер или самолет с екипаж за себе си, който да те остави до точката, от която искаш да стартираш. Струва ужасно много. Затова реших да тръгна с колелото си по нормалния път, „нормален“ за други превозни средства. Това е пътят на откривателите, първите покорили полюса, но това не значи, че е най-краткият.
След като избрах маршрута, реших да тръгна соло, без абсолютно никаква външна подкрепа по време на експедицията. От началото до края. Това не беше само заради средствата и липсата на спонсори, а главно заради философията ми. На всичките си експедиции съм така. Много добре разбирам, че ако искаш да направиш нещо велико, трябва да го направиш честно, по правилата, разчитайки само на себе си. Ако ползваш чужда помощ, ти мамиш. Ако имаш коли и други хора около себе си, които ти помагат, не е истинско. Ако не се грижиш сам за багажа си, за всичко, от което имаш нужда, ако не превозваш храната, водата и палатката си, ако други хора ти носят всичко – все едно нищо не си направил. Прекарал си си добре времето и толкоз. За мен най-чистият начин да направиш нещо такова е ако бъдеш сам и разчиташ единствено на себе си. Това е пътят на големите откриватели като Амундсен например.
Багажът
Стартирах с 80-85 килограма. Храната беше много – ядях по около 1 килограм на ден, но времето беше дълго. Трябваше да нося и гориво за топене на сняг за пиене и готвене, което също тежеше. Тази част от товара обаче ежедневно намаляваше. Велосипедът ми тежеше около 12 килограма и с него теглех целия багаж, натоварен в шейна отзад.
Студът
-35 градуса бяха едни от най-ниските температури по време на експедицията ми. При вятър обаче те се усещат като -60. А ветровете понякога духаха със скорост около 60-70 километра в час. Всъщност, вятърът беше основният ми проблем. Огромен проблем!
На Антарктида без храна
Храната ми свърши четири дни преди да стигна на Южния полюс. Единственото, което ядях, или по-точно пиех,през тези последни дни, беше разтворим шоколад с олио. Така си набавях някакви калории. Беше наистина тежко. Много, много трудни моменти! Повечето хора сигурно дори не могат да си представят.
Денивелацията
Най-високото място, до което достигнах по време на експедицията, беше самият Южен полюс. Той се намира на 2835 метра надморска височина. Така е заради движението на Земята. Там, освен студът и изкачването, има и друг проблем – по-малко кислород. Получава се заради въртенето на планетата. Усещането е като да си в Хималаите на около 4500 метра.
Още!
След като достигнах целта си, Южния полюс, не исках това да е краят на експедицията ми. Исках още. Обадих се на хората, които трябваше да ме вземат и им казах: „Хей, аз съм Хуан, стигнах до полюса с колелото, обаче искам да покарам още малко. Да се върна обратно по част от маршрута. Искам да се порадвам още на Антарктида. Тръгвам сега от полюса, ще ме вземете ли след няколко дни от средата на пътя, който изминах?“. Те обаче не можеха да ме чакат, беше краят на сезона, нямаше време. В крайна сметка, имах само ден и половина да покарам още из Антарктида, да се радвам на тази красота, на приключението. Ясно ми беше, че едва ли ще мога отново да си позволя да отида там.
Пътят или целта
Бьорге Оуслан е голям изследовател, който ми помогна много с подготовката. Веднъж той ми каза, че на света има два вида пътешественици:
– такива, които искат просто да направят експедицията, за да я финишират и да бъдат герои. Те искат да казват накрая: „Аз го направих! Аз съм номер едно!“
– и други, които правят приключението заради самото приключение, не заради целта му. Те му се наслаждават истински, през цялото време.
Аз съм от втория тип хора. Радвам се на цялата експедиция, на пътя, не само на целта.
Вярно е, че имах тежки моменти в Антарктида, но не липсваха и хубавите. Животът е борба за мечти, а аз се борих наистина много, за да сбъдна тази. Бях толкова щастлив да съм там.
Полюсът
Моментът с достигането на Южния полюс беше изключително щастлив за мен. Преживявах го 5 километра още преди да съм го стигнал. Мислех си много за цялата подготовка, за нещата, които ми се случиха, за заемът, който поисках от банката, за ветровете и бурите, за всичките тежки моменти, които имах, за цепнатините в леда, в които можех да пропадна. Полюсът беше кулминацията на мечтата. Просто е невероятно!
Отказване?
През цялото време, през което бях с колелото и всичкия багаж в Антарктида, не си помислих даже за миг да се обадя на хората със самолета и да им кажа, че искам да дойдат и да ме вземат. Нямах намерение да се отказвам, колкото и трудно да беше. Психически бях много добре подготвен. Бях изключително фокусиран над това, което правя и какво искам да постигна.
Предишните предизвикателства
Антарктическата ми експедиция стана доста популярна, но всъщност съм бил с колело на още много необичайни места. Сред тях са амазонската джунгла, австралийската пустиня, замръзналото езеро Байкал, планините Памир, Килиманджаро и Урал, арктическата част на Канада и много други.
Следващите предизвикателства
Следващият ми проект е Атакама, северната част от Чили. Това е най-сухото място в света. Просто минавам от най-студените към най-горещите места по Земята. Смятам да започна колоезденето си през южноамериканската пустиня през март 2015.
