На 10 декември двама от най-добрите ни алпинисти – Дойчин Боянов и Николай Петков, се отправиха към далечния юг с идеята да станат първите, стъпили на три върха с български имена. Голям Иглен връх (1700 м), Левски (1430 м) и Св. Иван Рилски (1350 м) са част от планината Тангра на остров Ливингстън, където е разположена българската антарктическа база. Това е вторият опит на Дойчин, след като лошото време го възпря от изкачване на вр. Левски по време на експедицията от 2012 г. (Разказът за преживяванията му в Антарктида беше в брой ПРОЛЕТ 2013, ако сте пропуснали).
Стискаме им палци този път времето да е по-благосклонно! Защото именно това е най-голямото предизвикателство – въпреки че височината на върховете на пръв поглед изглежда нищо кой знае какво (особено предвид опита на Дойчин и Николай с някои от най-високите и трудни върхове на света), непредвидимото, брутално време на Антарктида оказва огромно влияние. Малко преди да заминат, се срещнахме с Дойчин – който е и един от героите ни в брой ЗИМА 2014, и използвахме случая да го разпитаме малко повече за предстоящата експедиция.
ФАКТИ:
– Планината Тангра е в югоизточната част на остров Ливингстън. За най-висок връх се счита връх Фризленд (1700 м).
– До момента Фризленд е изкачван три пъти, като за последно на него са били българите Любомир Иванов и Дойчин Василев през 2005 г.
– Все още е непотвърдена височината на Голям Иглен връх, което поражда въпрос за фактическия първенец на острова.
– Агресивните метеорологични условия и характерният алпийски релеф правят изкачванията на Антарктида много технични и трудни, особено атрактивни и стойностни.
Какво е специфичното в екипровката, която взимате за Антарктида?
Дойчин: Има много подробности по екипировката и съоръженията, които трябва да носим с нас. Всички са изключително важни и от тях зависи онова, което предстои да свършим там.
ДЕТАЙЛИ:
Облеклото
Ще бъдем облечени с три слоя дрехи, които ще ни позволят да се движим в средата сухи, защитени от вятър и на топло. Трябва сме много бързи при хубаво време, защото обичайно това са само 3 или 4 дни в месеца. Подбрали сме някои от водещите модели на The North Face. Работя с тях от години и им имам доверие в нещата, които правят. Антарктида не е подходящо място за експерименти в това отношение.
Придвижването
Ще използваме ски и ще теглим шейна за багаж до подстъпите на планината. За самото катерене разработваме едни устройства, които ще монтираме на сечивата за катерене. Представляват нещо като крила от двете страни на клюна с възможност да захващат по-голяма площ от снежно-фирновата повърхност, по която се очаква да катерим. Самият сняг е слабо споен – нещо като огромна скреж във формата на гигантска гъба. Такива формации има по цялото било на планината.
Навигацията
Снабдени сме с някои от последните разработки на GARMIN за навигация в средата. За измерването на височината на върховете – поради факта, че до момента не са изкачвани, е необходимо и прецизно измерване. От Министерство на отбраната ни предоставят един двучестотен GPS, с който ще може да измерим височините до сантиметър.
Заснемането
За цялата експедиция ще подготвим филм и фото-изложба. За заснемането на видеото ще имаме едни съвсем малки камери, което ще ни позволява да ги топлим близо до тялото, когато не се използват. За фотографиите ще разполагам с един чудесен фотоапарат на SONY със сменяема оптика и малък размер и тегло.
А какво правиш при лошо време и изчакване?
Дойчин: Ако имаш хубава книга е чудесно, но понякога изчакваш на място, в което не си подготвен и тогава просто чакаш. Играта на нерви е огромна и това е вероятно една от големите трудности. Ако имаш приятел, с когото да общуваш, е по-леко, но само ако и двамата имате опит в тази дейност. В противен случай може да се утежнят нещата и да се появят друг вид опасности.
Най-голямото предизвикателство, което очакваш?
Дойчин: Ливингстън се намира в протока Дрейк в Южния океан. Според един австралийски учен там е най-лошото време на планетата. Бил съм веднъж за кратко и съм склонен да му вярвам, че е истина.
С какво се храниш по време на експедицията?
Дойчин: Обичайно това са продължителни експедиции в изолирана среда. Налага се да се храним с консервирана храна, което от един момент нататък е ужасно. Започваш да не се храниш добре, не ти е вкусно и се страда много. В тези условия на човек му се яде нещо естествено, природно и близко до вкусовите му навици.
И как планираш да се справиш с липсата на естествена храна?
Дойчин: Roo’bar е откритието ми за тази експедиция. Всичко е произведено от натурални продукти и е комбинирано по начин, който ти доставя удоволствие при консумирането му. Най-важното е, че не оставя онзи досаден метален вкус и дъх на химия, който се усеща в други продукти. Другото му предимство е, че е мек и не замръзва лесно, което позволява да се яде по нормален начин, не да се ползва пикел за разбиване и после да трябва да го топлиш в устата, за да може да го изядеш.
Кой ти е любимият вид Roo’bar?
Дойчин: Всички. Любимото при тях ми е разнообразието. Имат десетки видове с различни вкусове и поради тази причина не могат да ти досадят с типичен вкус.
