Серафим Захариев и Атанас Андев се занимават със слаклайн от 4 години. Тренират баланса си във всеки един от стиловете в този спорт като триклайн, лонглайн и хайлайн. Популяризират активно спорта като участват в различни инициативи, посещават фестивали и организират слаклайн работилници и срещи. По-надолу Серафим разказва за родопското им хайлайн изживяване:
Подготовката за този проект започна преди 4 години, когато бяха и първите ми стъпки върху слаклайн. 2 години по-късно, през 2012 г., с помощта на моя приятел Кшищов Качмарек, имах възможността да опитам от най-екстремния стил в слаклайнинга, а именно хайлайн.
ВИЖ повече за хайлайн изпълненията на Кшищов Качмарек, който се разхожда над България надълго и нависоко, в брой ЛЯТО 2014 на списание 360°. Снимките са невероятни!
До края на 2012-та имах възможността да реализирам още 3 проекта, последният от които в красивите Родопи, на 30 км от Пловдив в близост до село Храбрино. Минаването на този проект така и не се осъществи, поради редица фактори, като например това, че в този проект backup-a (осигурителното въже под лентата) бе още една лента. Динамиката се засилва, тежестта на лентата се удвоява, а това води до по-различно усещане при ходене.
Това ме мотивира да започна да тренирам още по-усърдно и да събера знанията и уменията нужни ми да се върна и да завърша проекта, като ползвам собствена екипировка по установката.
Две години по-късно и десетки часове прекарани в тренировки в стила лонглайн (longlining – дълги ленти), всичко бе налице. На 20-ти октомври, един от последните топли и слънчеви дни, с Атанас Андев (приятел и колега по хоби) събрахме цялата екипировка и се насочихме към мястото.
Отне ни 4 часа да инсталираме установката, преди да започнем с опитите. Лентата е 43 метра дълга и около 50 висока.
Предизвикателството в занимание като хайлайн е винаги голямо. Заставайки срещу базовите си инстинкти, в човек се заформя нещо като експлозия от емоции. Те са и причината тялото ти да не иска да изпълнява това, което му нареждаш. Страховете са винаги там, но когато поемеш дъх и направиш първата крачка, разбираш че всеки страх може да бъде култивиран и да не бъде краен фактор. Да намериш куража в лицето на страха…
Повечето хора си мислят, че това е поредният „адреналинов“ спорт, но реално е един от буквалните преводи на израза – живот на момента. Всички мисли се заменят с изживяването от самото ходене и изведнъж намираш своята комфортна зона на едно не толкова приветливо място, заобиколен от красотата на природата и вятъра. Тогава идва моментът на удовлетворение, и то не толкова заради успешно минатата лента, а заради самото преживяване и победа над собствените си емоции.
Както на лентата, така и в живота ни, всичко се свежда до способността, която всеки притежава – да се изправи и да сложи единия крак пред другия, каквито и трудности да среща.
Ако искате да разберете за други техни слаклайн приключения, посетете фейсбук страницата Slackline Fun Bulgaria. Още слаклайн има тук.
