Да пориш въздуха със собственото си тяло, да си свободен да правиш каквото ти харесва в един свят, смесица от 2D, 3D, 4D.
От много отдавна хората мечтаят да полетят във въздуха – легендата за Икар, рисунките по скалите, творчеството на Леонардо да Винчи и всякакви знайни и незнайни герои доказват стремежа на човека да покори небето. Да летиш с костюм и да пориш въздуха с над 250 км/ч, отваряйки парашута си на не повече от 100-200 метра, преди да се размажеш на земята за повечето хора звучи наистина екстремно. Но не и за Валери Розов – многократен шампион по парашутизъм.
Получили свежа информация от организатора, се отправяме към Пловдив. Малко след 19:30 часа на 24 май 2009 нищо неподозиращите и крещящи зрелостници загубиха ума и дума. В небесата – точно над хотел „Санкт Петербург”, се извиси тяло, което с невероятна скорост и умение пореше въздуха, без каквито и да е помощни средства – единствено с т. нар. „летящ костюм”. Малко преди да достигне земята, разтвори парашута и се приземи пред изумените граждани на Пловдив.
Кулминацията трая около минута-две, в които руснакът се откъсна от мотопланера и прелетя разстоянието от около 1000 метра до земята. Поради вятъра, най-трудно се оказа кацането, което бе леко встрани от предвиденото място, коствайки короната на едно борче. Това остана някакси незабелязано, защото на момента Валери Розов бе „отвлечен” от автомобил, който изчезна из улиците на Пловдив. Причината, както разбрахме от самия него, е уникално трудният режим за летене на каквото и да е над територията на България…
И когато всичко някак позатихна, открихме Валери пред хотела, заобиколен от тълпа кефещи се хора, които непрестанно го поздравяваха. Самият той бе весел и приветлив. Това позволи на 360° да бъде единствената медия, пред която руснакът разказа за себе си, екстремните спортове и летенето.
Здравей, Валери! Няма как да не започна с въпроса как беше във въздуха?
Всъщност беше ужасно студено. Трийсетината минути от излитането на мотопланера до кацането беше наистина студено. Но невероятно красиво – градът, хората и колите по улицата, които се приближаваха и приближаваха…
Как реши да се занимаваш с това? Как започна всичко?
Имам доста дълга кариера в екстремните спортове. Всичко започна като дете, качвайки се на велосипеда. После започнах да се занимавам с алпинизъм. В началото на 90-те сред нас, алпинистите, стана модно да летим с парапланери – тогава открих за първи път въздуха. Скоро парапланерът остана на заден план и се прехвърлих в парашутния спорт. Така станах четирикратен световен шампион и опитах почти всичко в небето. В последните години съм страшно зарибен по бейсджъмп и летенето с този прекрасен Ред Бул костюм.
Екстремна личност ли си в живота си на земята?
Разбира се, силните усещания са много важни за мен, но всъщност извън спорта съм спокоен и нормален човек. Поне така си мисля. Имам жена, която е тук с мен, деца – водя един наистина нормален живот.
Трябва ли да си луд, за да вършиш това или са необходими опит и умения? Кое е водещото?
Най-важното са опитът и тренировките – постоянни. За такива екстремни натоварвания трябва да си в перфектна форма. А второ по важност е да познаваш себе си и възможностите си. Може да ти се иска да покажеш нещо уникално, но трябва да си сигурен, че си способен да го направиш. Всичко много екстремно реално е доста безопасно, ако си взел предварителни мерки. Разбрах, че хората тук долу не са знаели, че ще прелетя над тях. Едва ли щеше да им е приятно да се разбия на земята.
Ако сега реша да полетя, какво би ме посъветвал?
Най-добре веднага да дойдеш в Русия, в Москва. У нас обучението по парашутизъм е на много високо ниво. Можеш да започнеш и тук, но за съжаление разбрах, че условията да полетиш на нещо по-различно от пътнически самолет са екстремно тежки… Научих, че трябва да чакаш месеци, за да можеш да започнеш да се учиш да скачаш с парашут. Сложнотиите ще ти попречат да полетиш над тази красива страна. Иначе – започни с парашутизъм и когато контролираш себе си и парашута във въздуха, другото идва някак от само себе си.
Когато се състезаваш, във въздуха винаги имаш партньор – защо?
Много просто. Когато си на 1000 и повече метра над земята, едва ли някой вижда какви трикове правиш. Много е важно да имаш качествен оператор или иначе казано партньор, който да заснеме ефектни кадри във въздуха.
Виждам, че еуфорията още те тресе. Затова и последен въпрос. Къде е по-лесно да направиш 360 – във въздуха или на земята?
Разбира се, във въздуха. И не заради това, че физически е по-лесно да го направиш, а защото е невероятно да си там. Да пориш въздуха със собственото си тяло, да си свободен да правиш каквото ти харесва в един свят, смесица от 2D, 3D, 4D… Пожелавам на всички да се докоснат до това усещане…
