В поредица от интервюта под шапката „BG Шампиони“ ви представяме български спортисти, постигнали невероятни успехи и постижения на световната сценаСлед Сани Жекова продължаваме с Иван Железаров, който държи световния рекорд за най-дълъг престой в солена вода, след като през 2010 г. прекарва 50 ч. и 02 мин. под водата.
Иван Железаров първо се амбицира да подобри предишния рекорд от 48 часа, а после решава да го комбинира с юбилея, който празнува организацията НАУИ (Национална асоциация на подводните инструктори) през същата година – 50 часа + 50 години НАУИ. Въпреки че никога не е стоял толкова дълго под водата – предишните му престои са от порядъка на 7-8 часа, Иван се справя успешно и без никакви трудности или усложнения.
Опиши се с две думи?
Водолаз, майна!
Коя е любимата ти дума?
Благодаря!
От колко време се занимаваш с този спорт?
Откакто съм бил на 7 год. Това прави 23 години.
Защо избра точно този спорт?
Баща ми е водолаз инструктор над 30 години. Прекарвах доста време с него по курсове и както всяко малко дете, бях запленен и исках да стана водолаз като порасна.
С какво друго би се занимавал, ако не беше това?
Не съм се замислял. Знам, че не бих се занимавал с катерене. Ужасявам се само от идеята…
Колко и как тренираш?
Използвам всяка възможност. Не правя нещо специално, просто се гмуркам.
Какво помогна най-много на успехите ти?
Екипът ми! Невероятни хора с невероятни умения, обединени от любовта си към гмуркането.
Какво най-много ти е пречило?
Нищо! Винаги съм имал подкрепата на близките и приятелите ми.
Кои са хората, които са те вдъхновявали?
Баща ми, от него съм научил всичко което знам за гмуркането.
А тези, които не те вдъхновяват изобщо?
Няма такива, у всеки търся положителното.
Любими места за практикуване?
Навсякъде, където дълбочината позволява. Сладка, солена, студена вода… няма значение!
Любими места за непрактикуване?
Обикновено са същите, на които практикуваме, защото единственото нещо, което водолазите обичаме да правим повече от гмуркането, е да говорим за гмуркане.
Най-хубавото нещо в твоя спорт?
Под водата всичко е хубаво!
А най-неприятното?
Хипотермията.
Най-сериозната ти контузия?
Нямам такива.
Освен очевидното – международното признание, кое определяш като най-големия си успех за теб самия?
Гордея се със семейството си!
Къде си в момента и как се виждаш за в бъдеще?
В момента съм на около 500 км от най-близкото море. За в бъдеще се надявам да продължа да бъда добър баща, добър човек и добър инструктор!
Интервюто с Иван Железаров е част от брой ЕСЕН 2013на списанието.
Цитат: „С какво друго би се занимавал, ако не беше това?
Не съм се замислял. Знам, че не бих се занимавал с катерене. Ужасявам се само от идеята…“
Тук Иван бърка и не познава себе си. Кръвта вода не става. Познавам отлично баща му, Румен Железаров. Заедно с него сме ходили да се катерим като деца и Румен единствен можеше да мине през места от които дори и сега ми се изпотяват ръцете като си помисля. Няма начин и в Иван да не е останало нещо, просто съм сигурен, че не е опитвал.
Тъй като поне един човек не ме разбра, мисля да дам обяснение на това което съм писал за Ванчо. Беше ми казано, че аз съм „познавал по добре другите от колкото те самите се познават” Първо за мен. Занимавам се с йога на професионално ниво от много години и мнението ми е изцяло под влияние на индийските учения. Мнението ми е основано на хилядолетен опит, на наблюденията на много хора. Така, че не е за подценяване все пак аз само се опитвам да повторя онова което някой големи мъдреци на изтока са казали преди много години. Ще дам два примера за обяснение:
Пример 1
Един пример за проявата на смелост е когато лекаря ти бие инжекция, да не си дръпнеш ръката като малко дете, въпреки, че те боли. Човек чувства болка но стиска зъби. Механизма е абсолютно същият при всички случаи. Не че човек не го е страх от нещо, но ИМА СИЛНА ВОЛЯ за да преодолее страха и въпреки всичко да направи онова което се изисква от него. Така, че смелостта е преди всичко проява на СИЛА НА ВОЛЯТА.
Пример 2
Човек е или смел или не. Не може да бъде смел само в едно нещо а в други да не е смел. Тогава това не е смелост а някакво умение. Човек може да умее да ходи по въже но да го е страх да отиде на зъболекар. Такъв човек не е смел, той просто се е научил на един трик, знае добре какви са рисковете и не се страхува да ходи по въжето. Смелият човек е смел във всичко. Ако се наложи, може да подтисне страха си в каквато и да е ситуация и да не вдърви въпреки обстоятелствата да направи това което се изисква в момента. Това не означава, че смелият човек може да направи абсолютно всичко. Просто смелият човек ще направи най доброто на което е способен в критични моменти. Смелият човек няма да си дръпне ръката от лекаря когато той му прави инжекция. Страхливеца може и изобщо да не отиде на лекар :)
Специално за Ванчо, не го познавам лично, но да направиш такъв световен рекорд, да стоиш под водата 50 часа, когато всяка клетка на тялото ти крещи да излизаш навън, това е проява на СИЛНА ВОЛЯ! При това много силна воля, не на средно статистическият човек. С такава СИЛА НА ВОЛЯТА човек не може да го е страх от височини. Мисля че по скоро Ванчо се е пошегувал като е казал, че се „ужасява” от височините – в смисъл че когато си под вода, поне знаеш, че няма да паднеш от високо. Възможно е също да е направил подобно изказване защото е скромен и иска да покаже, че има и други спортове които заслужават кредит.
Заключение.
Дали познавам другите по добре от себе си? С абсолютна сигурност не. В случаят не говоря за познаване на другите а за обмяна на опит. Когато някой друг е направил нещо необикновено трудно, то след него е по лесно да се повтори и потрети, защото хората вече знаят че е възможно. Има подобни психологически прагове които се преодоляват по лесно така. Подобно е и със страха. Възможно е някой наистина да е смел човек, да умее да проявява силна воля, но поради една или друга причина да не може да прояви смелост в дадена област. На такъв човек може да се каже, че той не познава себе си. В същност това е едно от най важните неща в йога, човек да познава все по добре себе си. Човек се учи цял живот, и често се случва някой друг да му каже грешките. В това няма нищо лошо. Лошото е ако човек спре да се учи, спре да се развива и да се придържа към философията на шопа: „Он че ми каже…” :)
Алкс Хонолд се катери без абсолютно никакви осигурителни пособия – фрии клаймбинг – free climbing. Той самият признава, че понякога може да до хване страх, но той умее да преодолява тези моменти, да избута тези мисли назад и да се концентрира върху катеренето. Ако този човек ми каже, че го е страх да се гмурне под вода, или че го е страх да отиде на лекар да му бие инжекция, ще му кажем че той не познава себе си! :) http://www.youtube.com/watch?v=SR1jwwagtaQ