„Ако тежите 80 килограма и искате да се забавлявате, трябва ви каишка на гърба и балон, който може да повдигне 60 кг. След това сте готови да се отдадете на спорта скокове с балон. Забавлението включва разходка по земята с подскоци и полъх на вятър в гърба. После можете да се доближите до съседната ограда, да свиете колене и да се понесете леко във въздуха, преминавайки над нея. Ще се носите, подскачате, „плавате“ във въздуха, толкова лесно и нежно, че ще бъдете изненадани. По-големи препятствия, като къщи и дървета, ще могат да бъдат преодолявани с едно просто и енергично подскачане, подобно на скок от скала в морето“… това не е извадка от фантастичен роман, а реклама на балони за скачане през 20-те години на миналия век.
По това време всички погледи били отправени нагоре. Хората търсели бъдещето в небето – летящи коли, дирижабли, чинии, балони. Едно от най-обещаващите нови, футуристични спортни забавления по това време били скоковете с балони.
Реклама:
„По-бърз от дирижабъл, по-силен от цяла карета с коне. Това не е птица, нито пък самолет – това е човек, скачащ с балон.“
Целта била да се създаде балон, който да е достатъчно мощен, за да подвдигне краката на човек във въздуха, но в същото време да не причинява неконтролируемо носене из небето. През януари 1927 г. в английското списание Science and Invention (Наука и техника) била публикувана статия, която описвала как такъв балон може да бъде конструиран. Идеята била да се използват ремъци, които да захващат здраво хората за балоните, след което футуристичните спортисти щели да могат с лекота да прескачат къщи, реки, огради и дървета.
Статията в списанието включвала и илюстрация на спорта (първата снимка), както и описание експерименти със скокове с балони, които вече били проведени в Лондон. Авторите на материала споделяли мението, че новият моден спорт бързо ще нахлуе и ще се разпространи в САЩ.
От Science and Invention:
„Състезанията с балони от този тип несъмнено ще бъдат много забавни, а опасността ще е минимална. Надяваме се скоро да видим този спорт, разработен от някой американски производител на балони в страната.“
През месец март 1927 г. британският писател сър Артър Конан Дойл, известен с Шерлок Холмс, се опитал да вземе кредит, за да развие футуристичната идея за скокове с балони в забавление и спорт. Писателят бил предупреден, че скоковете с балони са твърде опасно начинание за обикновения човек. Решението на този проблем според сър Артър Конан Дойл било просто – всеки трябва да загуби малко от своето тегло.
Пред журналисти от Associated Press Дойл споделя: „Ако разликата между теглото на човека и подемната сила на балона е няколко килограма, които могат да осигурят огромни скокове, това означава, че трябва да коригираме теглото например чрез камък или друга тежест, която се маха. Така хората ще могат да скачат по пътя си бързо и без умора“.
Шумът около този футуристичен спорт бързо се разпространява във вестници и списания във Велокобритания и САЩ. През август 1927 Фредерик С. Хопин публикува статия в Time and Forum, в която романтично описва спорта като лесно, безопасно и невероятно забавно занимание. Материалът е допълнен с илюстрации от Йохан Бул.
Time and Forum:
„Всеки път, когато слезе след скок, скачашият прави няколко бавни стъпки докато балонът извършва низходящо движение, спира и започва да се покачва отново. Тази игра не изисква някакви специални умения или техники, само малко практика. Важното е да има лек вятър и баланс на теглото в ползва на човека спрямо балона. Използват се и съоръжения за безопасност като торби с пясък, с които допълнително се балансира теглото, както и въжета, с които скачащият се захваща през кръста за земята, за да не бъде отвят от порив на вятъра, а да се превърне в живо хвърчило.“
Някои хора поглеждат още по-далеч в бъдещето, предвиждайки, че скоковете с балони ще се превърнат в нов, вълнуващ метод за транспорт. На 19 юли 1927 г. изданието от Мисури, САЩ Joplin News Herald описва балоните като потенциално полезни за катерене на стръмни хълмове или пресичане на реки без необходимост от мост. Според публикацията всеки може да се възползва от новото устройство и да се убеди в преимуществата му.
Joplin News Herald:
„Колко полезно може да бъде това нововъведение! Бихме могли да оберем черешите от дървото без стълба и без опасност да паднем. Вече няма да имаме нужда от асансьори, за да излезем от своите домове на третия или четвъртия етаж – просто ще скачаме от прозорците. Ще можем да правим хиляда и едно неща много по-лесно отколкото в момента.“
Въпреки големите надежди и обещания, балоните като спорт, средство за транспорт, забавление или улеснение, се оказват не толкова безопасни колкото се смятало. През март 1927 г. опитният парашутист сержант Франк Добс загива по време на скокове с балон във Великобритания – той попада върху жици с ток.
И в САЩ скоковете с балон не се превърнали в популярен спорт, нито пък в практичен начин да се стигне от точка А до точка Б, но за кратък период от време, в края на 20-те години, експериментите с балони са толкова разпространени, че иновациите започват да валят една след друга. Това са времена на постоянни нововъведения и рекорди в авиацията.
