Интервю с Виктор Троянов, скиор и фотограф, за новата му фотоизложба, която търси връзката между човека и природата, скиора и планината встрани от отъпканите пътища.
Как започна с фотографията?
Първоначално покрай любовта ми към планините, и желанието ми да снимам пейзажи, първоначално. Впоследствие, направих няколко големи пътувания до Щатите, където имах възможност да снимам повече и постепенно това се превърна в страст. Другото нещо е, когато комбинирах фотографията със ските и от година-две снимам активно в планината.
Иначе с какво се занимаваш?
В момента съм отдаден изцяло на снимането. Иначе съм инженер по професия. Дълги години се опитвах да ги съчетавам, но в един момент ми се раздвои съзнанието, прекалено много се обсебих от фотографията, за да мога сериозно да подхождам към другата си професия, и реших, че просто трябва да посветя всичко на нещо, което истински ме вълнува и ми харесва.
Кое те вдъхнови да се отдадеш изцяло на фотографията?
Исках да се опитам да преживявам нещо, което наистина ми носи удоволствие. В момента съм в период на експеримент, надявам се да се получи.
Имаш ли стратегия, как го виждаш като, да кажем, начин да се прехранваш?
Имам сайт, който постепенно разработвам, и се надявам да мога да продавам фотография, по-специално екстремни спортове, високо качество, подоходящо рамкирани. Засега имам известен успех, но трябва още работа.
Каза че съчетаваш ските със снимането, но със сигурност ските са били първи?
Да,карам от дете, и в последните години съчетавам и двете, в раницата винаги имам фотоапарат. Опитвам да пресъздам планината от скиорска гледна точка, да намеря човешкото присъствие сред природата.
Търсиш и човешкото присъствие, не само пейзажа?
Да, опитвам се да улавям движение, присъствие, харесвам човешката намеса. Може би това че съм скиор ми помага.
Каза, че винаги носиш фотоапарат, тоест почти винаги улавяш нещо, което е пред тебе, не търсиш предвартелно?
Да, нямам предварителни планове, всичко се изгражда на момента. Никога не съм сам, винаги в добра скиорска компания, така че всъщност снимките ми не са само мой продукт, а са една комбинация от способностите на скиорите и моите способности. Без тях моите снимки нямаше да са това, което са. Има непрекъснат диалог и контакт, имаме едно виждане за нещата и може би затова се получава.
Кое те накара да се насочиш точно към екстремната фотография?
Тъй като аз практикувам извънпистово каране, ми се искаше да споделя чрез снимане емоцията, която поражда този спорт, и така се запалих. Тези непристъпни склонове, в които остава една човешка диря – и това да бъде хваното, наистина е красиво.
Освен ските какво друго от екстремните спортове би ти било предизвикателство да снимаш?
Пускане с колела, отскоро се запалих. Лятото това е един вид заместител на ските, също има много красиви, динамични моменти сред дивата природа. Имам също желание да снимам скално катерене, но това е следващ проект.
Кое е най-екстремното нещо, което си правил?
Със сигурност е някое спускане със ски. Миналата година участвах в Българската Антарктическа Експедиция, и непременно исках да си взема ските и да карам. На колегите ми им се стори доста налудничаво, но в крайна сметка успях да си намеря спорнсори за ски, екипировка и камера и да спусна три малки върха на остров Ливингстън, където е българската база. Едно от тях може би беше най-екстремното, защото бях сам, теренът беше стръмен, носех тежка раница и знаех, че ако стане нещо, няма кой да ми помогне. Спускането беше разумно, обмислено, но като емоция беше много силно.
Някое друго необичайно място, откъдето си се спускал?
По нашите планини, в Пирин, при снимането на „Изгубената зима“. На единия от снимачните етапи решихме да се разходим над хижа Яворов, да опознаем терена. Там е доста екстремно като релеф, с трудно достъпни места, стръмен улей, но успяхме да намерим подходящи склонове, макар и доста трудни, и да спуснем. Специално за мен беше може би най-трудното, което успявал да пусна. Наистина имаше екстремна тръпка.
Чувствал ли си някога силно притеснение или да не знаеш какво ще стане, когато стоиш изправен пред склона?
Винаги съм притеснен или ме е страх. Опитвам да подхождам разумно и да преценявам възможностите си – това според мен е въпроса за оцеляване в екстремните спортове. Защото понякога се увличаш, нещата се получават, искаш да опиташ нещо по-трудно, а има една тънка граница, която не трябва да се прекрачва. Хората, с които карам, са доста опитни, така че чувствам една сигурност, взаимно се подкрепяме и има доста разум и мисъл, но определено винаги има доза страх, защото тъгваш по нов път, и не знаеш как ще завърши.
Добре, а за филма, в който участва, „Изгубената зима“?
Имах късмета да попадна покай приятели. Запознах се със Стоил,продуцент, режисьор и оператор на филма, той беше виждал мои снимки и разбра, че активно карам. Покани ме да участвам, като идеята беше да снимам екипа в планинските преходи, но аз изявих желание и да карам, така че имам участие и като карач. Бяха незабравими мигове и съм благодарен, че попаднах в този екип.
Би ли се занимавал със снимане на филми за в бъдеще?
Бих се занимавал, бих опитал снимане на видео, надявам се скоро да може да се сбъдне и този мой проект.
Напоследък като че има доста повече интерес от страна на публика и режисьори към такъв тип филми?
Да, екстремните спортове стават все по-популярни, определено будят интерес филми и изложби на подобна тема.
Това коя по ред изложба ти е?
Пета. Първата ми изложба беше през 2005 г., след едно пътуване до Аляска, където бях на студенстка бригада. Тази е може би най-сериозната ми досега, защото за пръв път си намерих спонсор, галерията, с която успях да се договоря. Има доста голямо професионално осветление, направих големи разпечатки на снимките, така че като подготовка и качество на продукта изложбата е много по-професионална. Ще може да бъде видяна от 20 март до 3 април, като откриването е на 20 март от 19 часа.
От доста време планирам да направя тази изложба, но винаги съм смятал, че нямам достатъчно снимки, а последните две години бяха много силни откъм снимане и пътешествия. След експедицията в Антрактида имах доста време да се фокусирам изцяло върху фотографията, и си казах, че няма за кога да я отлагам повече. Започнах да я организирам още през есента, така че това е доста голям етап, който скоро ще завърши.
А след това? Има ли нещо, което планираш?
Може би снимки на колела и катерене. Надявам се един ден пак да се върна в Аляска, през зимата и там да направя снимките на живота си.
Изложбата на Виктор Троянов „Екстремни пътища е в пространство Suspacious, ул.“6-ти септември“13, София, от 20 март до 3 април. Откриването е на 20 март, 19 ч.
