Рикардо Касин е една от емблематичните фигури в света на алпинизма. Роден на 2 януари 1909 година в Сан Вито ал Торе, малко селце в италианската провинция Удине, Касин прекарва детството си в скромни условия. Баща му емигрира в Канада, за да издържа семейството, но умира при трудова злополука в мината, в която работи. Това принуждава младия Касин да напусне училище на 12-годишна възраст и да започне работа като ковач, за да помага на семейството си.
Първи стъпки в катеренето и алпинизма
Въпреки тежкия си старт в живота, Касин открива любовта си към планините, когато като млад се премества в Леко, град в подножието на Алпите, където работи в завод за стомана. Започва да се занимава с бокс и също така да ходи в околните планини при всеки свободен момент. Налага се да избира между бокса и катеренето и той избира катеренето. В Леко се присъединява към алпийския клуб „Групо Рагни ди Леко“ (Групата на паяците от Леко). Катеренето и алпинизмът бързо стават не само негово хоби, но и негова съдба. Усъвършенства уменията си в масива Grigna около Леко. Касин е самоук катерач – учи се от опит и експериментиране, изследвайки стените на местните планини.
Легендарни изкачвания
Чивета (Чима Овест ди Лаваредо)
През 1935 година Рикардо Касин започва да печели международно внимание с първото си голямо постижение – изкачването на северната стена на Чивета в Доломитите (Чима Овест ди Лаваредо – по северното ѝ ребро), считана за една от най-трудните стени в региона. Това легендарно изкачване прави заедно с Джино Еспозито и Марио Делла Торре. Изкачването им е смятано за изключителен подвиг, който изисква както физическа сила, така и техническо майсторство.
През следващите години Касин се превръща в един от водещите алпинисти на своето време, извършвайки поредица от първи изкачвания, които остават в историята.
Вижте още: Росен Аначков и Станислав Атанасов изкатериха един от най-трудните маршрути на Чима Гранде
Пиц Бадиле
Сред най-значимите му постижения е изкачването на североизточната стена на Пиц Бадиле, в швейцарските Алпи, през 1937 година – маршрут, който днес носи името му („Тура на Касин“). Това изкачване е пример за неговата издръжливост и иновативен подход към катеренето. В изкачването той не е сам, екипът включва: Виторио Рати, Марио Молтени, Джузепе Виалерио, Бартоломео Рикчи.
Този труден маршрут дотогава е смятан за невъзможен. По време на изкачването времето рязко се влошава, което допълнително затруднява задачата. За съжаление, Молтени и Рати умират от изтощение и хипотермия по време на слизането. Това придава трагичен нюанс на иначе героичното постижение.
Днес този маршрут е официално известен като „Тура на Касин“ (Cassina Route) и е едно от най-известните и класически предизвикателства за катерачите в Алпите. Рикардо Касин доказва за пореден път своите необикновени алпийски умения 50 години по-късно, като изкачва същия този маршрут отново на 78-годишна възраст, при това двукратно.
Гранд Жорас
През 1938 година Касин прави още едно впечатляващо изкачване – северната стена на Гранд Жорас в Алпите, маршрут, който също носи неговото име. Това е едно от най-забележителните постижения на Рикардо Касин и е ключов момент в историята на алпинизма.
Северната стена на Гранд Жорас в масива Монблан е една от най-емблематичните и най-трудните алпийски стени. Преди 1938 г. стената е смятана за непристъпна и се е разглеждала като едно от трите големи предизвикателства в Алпите, наред със северните стени на Айгер и Матерхорн.
Заедно с доверените си партньори и опитни алпинисти Луиджи Еспозито (Luigi Esposito), известен още като Джино и Уго Тицони (Ugo Tizzoni), и тримата, част от италианския отбор и вече добре сработени като екип, подхождат към стената. Маршрутът им (Реброто Уокър, Walker Spur) е директно изкачване към върха Поант Уокър (4208 м) , най-високия от върховете на Гранд Жорас.
Вижте още: Благовест Цолов за Алпите и стените на Гранд Жорас
Изкачването:
Експедицията стартира на 4 август 1938 г. в изключително предизвикателни условия. Стената е известна със своята ронливост, стръмни и ледени участъци, както и непредсказуемите метеорологични промени. Основните предизвикателства включват: смесен терен от скали и лед, който изисква прецизно движение; вертикални и надвесени участъци, които затрудняват напредъка; продължителни пасажи с висока експозиция и почти никакви възможности за безопасно спиране.
Въпреки неблагоприятните метеорологични условия и студа, екипът успява да запази концентрация и спокойствие. На 6 август 1938 г. Касин, Еспозито и Тицони достигат върха след три дни изтощително катерене. Техният успех е огромен пробив в алпинизма и се счита за едно от най-впечатляващите постижения в Алпите.
След това изкачване маршрутът, прокаран от Рикардо Касин и неговия екип, е наречен на негово име – „Via Cassin“. Този маршрут става класически и е едно от най-желаните предизвикателства за алпинисти по света.
Изкачването на Гранд Жорас през 1938 г. поставя началото на нова ера в алпинизма. Маршрутът на Касин става еталон за трудност и техническо катерене, а успехът му е вдъхновение за много поколения алпинисти.
Една година по-късно Касин и Тицони изкачват нов маршрут по северната стена на Агюи дю Лишо (Aiguille de Leschau).
Вижте още: Моменти от историята на най-важните европейски алпийски клубове
Рикардо Касин продължава да бъде активен в алпинизма и след този подвиг, а неговият принос към развитието на катеренето остава несравним.
Маршрутите, които носят името на Касин, са наречени така в чест на неговата водеща роля и принос към техните изкачвания, макар че той винаги е бил част от екип. Това е стандартна практика в алпинизма, особено когато даден катерач или водач е основната фигура, която определя стратегията и поема риска. В случая с Пиц Бадиле маршрутът официално носи неговото име, докато за други негови изкачвания това не е така (например северната стена на Чивета).
Изкачванията са важни не само за кариерата на Рикардо Касин, но и за историята на алпинизма като цяло. Те демонстрират иновативен подход към катеренето, висока издръжливост и способност за справяне с най-неблагоприятните условия. Касин и партньорите му прокарват нови стандарти, които вдъхновяват бъдещите поколения катерачи.
Вижте още: Симон Гитл с ново зимно соло – по исторически маршрут на Меснер в Доломитите
Втората световна война
По време на Втората световна война Рикардо Касин се бие на страната на партизаните срещу германските окупатори. На 26 април 1945 г., Касин, който води партизански отряд, заедно с Виторио Рати (който го е придружавал при няколко първи изкачвания) се опитват да спрат група германски войници да избягат към Валтелина и Санкт Мориц, и тогава Рати е застрелян. Касин е награден за действията си в партизанското движение.
Участие в експедиции
След Втората световна война Касин продължава да разширява границите в алпинизма, като участва в международни експедиции.
Касин е подготвял и трябвало да участва в италианската експедиция, направила първото изкачване на К2 в Каракорум през 1954 г., но Ардито Дезио, главният ръководител на експедицията на Италианския алпийски клуб, предпочита Касин да не участва. Предлогът е, че медицинските изследвания на алпиниста показват „порок на сърцето“. Касин остава дълбоко разочарован, разбирайки, че са се възползвали от уменията му за организацията на експедицията, но други ще спечелят славата. След това Касин се концентрира върху това сам да организира и ръководи експедиции.
Една от най-известните е експедицията му до Гашербрум IV в Каракорум през 1958 година. Първото изкачване на Гашербрум IV (североизточния ръб) е реализирано от Валтер Бонати и Карло Маури, на 6 август 1958 г. Говата Касин е лидер на екипа и макар че не стъпва на върха, той е отговорен за организацията на експедицията, подготовката на екипа и ръководството на тактическите решения, които правят успеха възможен.
Касин е организатор и ръководител и на експедиция, която изкачва Джиришанка в Андите през 1969 г.
Алпинистът е един егоист и той би искал да изкачи всичко. Въпреки това в живота трябва да се задоволяваш и от малкото, което имаш,
– казва Рикардо Касин.
От алпинизъм към иновации в екипировката
През 1947 година Рикардо Касин основава компания за производство на планинска екипировка, която носи неговото име. Неговият опит като катерач и ковач му позволява да създава екипировка и инвентар, които са едновременно функционални и надеждни. Сред най-значимите му достижения са усъвършенстването на клиновете, карабинерите и ледените брадви. Тези продукти бързо печелят признание сред катерачите по целия свят.
С годините компанията „Касин“ се превръща в символ на качество и иновации. Неговата екипировка се използва както от професионални алпинисти, така и от любители. Днес марката „Касин“ е част от по-голяма компания, но наследството на Рикардо остава живо в продуктите, които продължават да се произвеждат.
Вижте още: Качество от Доломитите
Последни години и наследство
Рикардо Касин остава активен в алпинизма и бизнеса си до напреднала възраст. Дори на 78 години той продължава да катери и да участва в експедиции.
През 1987 г., по случай 50 години от първото изкачване на североизточната стена на Пиц Бадиле, Касин го изкачва отново, когато вече е на 78 години. Неговият приятел, режисьорът Фулвио Мариани, който искал да го заснеме, не успява, тъй като Касин не му бил казал кога ще прави изкачването, затова Касин доброволно се съгласил да го направи отново. После пред журналисти посочил, че второто повторение не се брои, защото на върха са го взели с хеликоптер.
Касин продължава да се изкачва до 80-годишна възраст. Той умира в Леко на 6 август 2009 г., малко след като отбелязва своята 100-годишнина.
Рикардо Касин оставя огромно наследство – не само като алпинист, но и като визионер в развитието на планинската екипировка. Неговият живот е пример за това как страстта и упоритостта могат да преодолеят всяко препятствие. Днес името му е неразривно свързано със света на алпинизма, вдъхновявайки поколения катерачи и планинари.
Вижте още: 94-годишният катерач Марсел Реми с ново постижение
