Първото изкачване по югоизточния ръб на Анапурна III

Върхът, висок 7555 метра, се намира в непалските Хималаи, а неговият 2300-метров югоизточен ръб е бил цел и пречка за водещите световни алпинисти в продължение на десетилетия. Предишният най-висок достигнат пункт, на 6500 метра, от британските катерачи Стив Бел, Ник Колтън и Тим Лийч, остава непокорен от 1981 г.

„Всеки връх има линия, която го определя; тази линия се превръща в цел за катерачите… Това е югоизточният ръб на Анапурна III,“ пише алпинистът Конрад Анкер в Alpinist 4 през 2003 г. Маршрутът, който Анкер опита с Алекс Лоу през 1997 г., беше определен като една от деветте неизпълнени задачи на съвременния изследователски алпинизъм от уважаваното американско списание „Алпинист“.

Вижте още: Анапурна I: Върхът с лошата слава

Югоизточният ръб на Анапурна III очевидно заслужава място в този списък. Линията тръгва от подножието на планината и стига до върха, като е изключително труден, техничен и крие много рискове. В продължение на десетилетия остава едно от последните големи предизвикателства в алпинизма и привлича известни катерачи още от първото изкачване на върха, по друг маршрут, през 1961 г. от индийски екип.

В разказ от 2011 г. за опит за изкачване на югоизточния ръб, Ник Булок, Пийт Бенсън и Мат Хелликър описват ръба като „назъбен монолит, който разсича сърцевината на кръг от планини, толкова отдалечени и труднодостъпни, че малцина са ги виждали.“ Булок описва маршрута като „хипнотизиращ“ и добавя: „историята и слуховете за малкото опити са обвити във фееричен воал. Това е предизвикателство, което не оставя алпиниста безразличен.“

През 2016 г. австрийските катерачи Алекс Блуме и покойните Давид Лама и Хансйорг Ауер опитват маршрута, но се отказват високо в планината поради бурно време. Лама описва ръба като „най-зрелищния, който мога да си представя.“

Вижте още: Анапурна 3 – неизкачваното югоизточно ребро

До 2021 година обаче никой от дванадесетте опита не успява да надмине достигнатата през 1981 г. височина. Украинското трио – Балабанов, Фомин и Полежайко също не успява при първия им опит през 2019 г., когато са принудени да се върнат поради лошо време и условия.

Вижте още: Първият докоснат осемхилядник: Анапурна

След разговора с украинския екип, The Himalayan Database (организация, която води статистика за изкачванията в региона) излиза с публикация за „техния смразяващ катерачен опит, невероятната им издръжливост, нощите, прекарани на миниатюрни площадки в малка двуместна палатка“. The Himalayan Database продължава: „Способността на Вячеслав Полежайко да „усеща“ снега, докато се спуска в бялата пустош, прецизното им разпределяне на храната и газта и интуицията им да намерят единствената възможна линия за спускане към базовия лагер на Анапурна Юг! Това е истински алпинизъм.“

В друга публикация във Facebook Яна Ростем, мениджър в украинската компания за алпийски преходи Kuluar Pohod, където работят Полежайко и Балабанов, споделя снимки и подробности за изкачването, което е продължило 18 дни. Ростем отбелязва, че катерачите са се сблъсквали с бурни ветрове и сняг всеки ден и са останали без храна на предпоследния ден от експедицията си. На 11 ноември, само пет дни след историческото си изкачване, мъжете се завръщат на летището в Киев, където са посрещнати емоционално от приятели, семейство и поддръжници.

Вижте още: Гинес отне два рекорда на Меснер: Не му стигали 5 метра до Анапурна

Тримата алпинисти се оправят към Анапурна IV още в началото на октомври, като идеята им е да го изкачат за аклиматизация и да се върнат. Промяна в условията обаче ги кара след успешното му изкачване да продължат към Анапурна III. Изкачването е комбинация от скално и ледено катерене, преодоляване на различен терен, а вятър от 70 км/ч и студ от -35°C ги съпътстват. На 5 ноември нощуват на 150 м под върха, които на следващия ден преодоляват за три часа. Слизането от върха, по думите на алпинистите, е още по-голяма одисея, но завършва успешно. В края на това приключение всеки от тях е изгубил между 12 и 16 кг телесно тегло.