История на ПСС (част 1): Ранна взаимопомощ

След основаването на Българското туристическо дружество 1895 г., в официалното издание „Български турист”, кн. 9/1902 г. се появява статия „Първа помощ при нещастие в планината”

0
 

Сподели

Shares
Оказване на помощ, х. Фонфон, 1936 г.
Оказване на помощ, х. Фонфон, 1936 г.

Когато говорим за ранно планинарство съвременните понятия като алпинизъм, планинско спасяване, планински водачи се припокриват. България не прави изключение в това и основните действащи лица по темета планинско спасяване са алпинисти, ски ентусиасти, или най-общо казано планинари. След основаването на Българското туристическо дружество 1895 г., в официалното издание „Български турист”, кн. 9/1902 г. се появява статия „Първа помощ при нещастие в планината” (преводен материал, поместен.), която е първия материал на български по темата. Изданието публикува още няколко статии и успява да наложи сред родните планинари санитарната чанта.

По-късно се появяват данни за организиране на специални „санитарни команди”. В книжка пета и шеста от 1914 г. на списание „Млад турист”, се обявява програмата на първия редовен събор на ЮТС и последващия петнадесетдневен поход из Рила, Пирин и Родопите. В края на поканата се описват мерките за безопасност на похода, включително и указания за формиране на „санитарна команда”.

Оказване на помощ в планинатаЗа първата база на спасители, още преди да има организация, четем в архива на ПСС, където са описани спомени на спасителя Т. Тодоров, в юбилеен сборник „60 години „Амбарица”:

„През 1914 г., клонът на ЮТС в Троян се е казвал „Природа”. Неговият председател Никола Габърски в началото на 1914 г. посещава игумена на Троянския манастир и го убеждава да отстъпи в манастира една стая, която да служи за спасителна служба. За тази цел манастирът предоставя една голяма стая. С нейното обзавеждане се заема клонът на ЮТС в Троян. Наричат тази стая „Сен Бернар” по името на манастира в прохода Сен Бернар в Швейцарските Алпи, където монаси изпълнявали ролята и на спасители. Гъбарски се заема с основаването на такава служба в Троянския балкан.”

Вижте още: Инцидентът на Витоша от 1923 г., след който се заговаря за създаване на спасителна команда

Хелмут Брокс
Хелмут Брокс на х. Скакавица (снимка: Държавен архив Перник)

В началото на 20-те години сп. „Български турист” започва да помества кратки информации за станалите нещастия по планините в раздел „Вести”. Това дава начало на отбелязването на инцидентите, което от своя страна предизвиква повече внимание към темата. През 1925 г. д-р Петър Момчилов издава брошурата „За даване първа помощ при нещастни случаи”, в която се разглеждат подробно около 30 вида нещастия. Появяват се и правила, насочени към скиорите. В кн. 1 от 1930 г. на списание „Български турист” е поместена статията на инж. Хелмут Брокс „Правила при нещастни случаи в планините за даване на първа медицинска помощ. Общи правила към скиорите”. През 1931 г., д-р Пею Пеев, активен планинар и председател на туристическо дружество „Алеко”, задълбочено разяснява опасностите в планината, като прави и анализ на някои нещастни случаи, станали по нашите планини. Историята на една акция в Рила от 1930 г. ни прави по-сериозно впечатление. За нея четем в архива на ПСС разказ на д-р Любен Телчаров:

… Преди много години монасите от Рилския манастир са тръгвали да помагат или да спасяват заблудени дървари и овчари или пък пътници, идващи от Банско и Разложко в Манастира, или пък преминаващи по направление на Самоков и Дупница. Имената на тези монаси-спасители са неизвестни.

Като лекар на Рилския манастир, заедно с електротехника Гешо Гешев и с тогавашния йеромонах – сега Пловдивски митрополит Варлаам /става дума за 1972 г. – б.а./ – организирахме спасителна акция със съвсем примитивни средства. Монасите помогнаха за свалянето на трупа на Спространов, загинал в пропастите на Мальовица. Д-р Никола Гунчев – лекар, съпроводил в този злополучен излет Спространов, още тогава се провикна „няма нужда само от лекар, който да констатира смъртта, а от добре организирана служба, която да учи на предпазване, както и планинари-спасители.

От спомените на друг наш голям планинар – Никола Миронски, също участвал в спасителните действия за издирването и свалянето от планината на загиналия турист Спространов, става ясно, че в спасителната група е имало и горски работници, а между монасите е бил и монахът Кирил, впоследствие станал Български патриарх. Акцията става емблематична, което разбираме от архива на ПСС, чрез думите на Александър Белковски:

… изкарването на тялото на Спространов през 1930 г., загинал в улея под Злия зъб, всъщност е първата у нас чисто алпийска планинска спасителна акция.

В издирвателните действия при тази акция, откъм долината на Мальовица, вземат участие и изявените самоковски планинари: Иван Шехтов, Георги Белстойнев и Васил Ненков.

Материалът е част от Книгата „Истории за началото на планинарството в България“

Следваща публикация: История на ПСС (част 2): Спомените на Александър Белковски

Вижте всички публикации от серията Историята на ПСС

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.